Рождество Христово

От една икона с образа на Младенеца

във затулен сред върбите селски храм

пренавива споменът на времето конеца

подир мен от малък до голям

С ехо от камбани и амвонно слово,

от кандилница със струйки дим.

Благославям мойто Рождество Христово,

че ме пази още жив и невредим.

Озарява ме присъствие на Бога,

Бъдни вечер, коледарската следа.

Във минутите на радост и тревога

търся с поглед витлеемската звезда.

И боли ме, вият във душата ми сурово

вопли на дете, умиращо от глад.

Боже, дай на всеки свое Рождество Христово

в нашия настръхнал и объркан свят!