Рождество Христово
От една икона с образа на Младенеца
във затулен сред върбите селски храм
пренавива споменът на времето конеца
подир мен от малък до голям
С ехо от камбани и амвонно слово,
от кандилница със струйки дим.
Благославям мойто Рождество Христово,
че ме пази още жив и невредим.
Озарява ме присъствие на Бога,
Бъдни вечер, коледарската следа.
Във минутите на радост и тревога
търся с поглед витлеемската звезда.
И боли ме, вият във душата ми сурово
вопли на дете, умиращо от глад.
Боже, дай на всеки свое Рождество Христово
в нашия настръхнал и объркан свят!