Дъжд

Когато дьжд вали, земята пее

с много гласове,

в гнездата птиците стаени слушат.

Сребристи нишки вятърът снове,

а заекът сънува вчерашната суша.

Когато дъжд вали, треперят

тънките листа

и с едри, светли сълзи плачат,

разтапя се от благодарности пръстта,

заглъхва и ковачницата на кълвача.

Когато дъжд вали, едрее

топлата надежда,

че спорни ще са лятото и есента.

В небето със добри очи се вглеждам

и неусетно в мен се ражда песента.

Когато дъжда вали, потъвам

в размисъл дълбок,

в душата много утрини изгряват

и без да вярвам в думи на пророк,

запрятам чак до лактите ръкави.