Дъжд
Когато дьжд вали, земята пее
с много гласове,
в гнездата птиците стаени слушат.
Сребристи нишки вятърът снове,
а заекът сънува вчерашната суша.
Когато дъжд вали, треперят
тънките листа
и с едри, светли сълзи плачат,
разтапя се от благодарности пръстта,
заглъхва и ковачницата на кълвача.
Когато дъжд вали, едрее
топлата надежда,
че спорни ще са лятото и есента.
В небето със добри очи се вглеждам
и неусетно в мен се ражда песента.
Когато дъжда вали, потъвам
в размисъл дълбок,
в душата много утрини изгряват
и без да вярвам в думи на пророк,
запрятам чак до лактите ръкави.