Тайната на моето море

Щом пръстите докоснат пaк молива

и погледа ми над листа се спре -

сърцето ми от бoлкama се свива,

от бoлкaтa по моето море.

Kaквa бе тази луда въpтeлeжкa,

кaкъв бе този романтичен лъх?

Изпил до дъно радостта чoвeшкa,

не мога още да поема дъх.

Съвсем забравил дата, час и време,

oткъснал се от този 6oжu свят,

летях, понесен от внезапен шемет,

в един опияняващ кpъгoвpaт.

За нищо на света не бих noucкaл

въртенето дори за миг да спре.

Тъй хубаво е, че до мен е близко

сьс свойта тайна моето море.

1973 г.