В най-трудната минута

Когато се стъмни

и някой светлината заличи,

самотно продължава да тупти сърцето.

Дори и да не искаме,

стъписани затваряме очи,

за да не гледаме люлеенето на въжето.

Заставаме на границата

между живота и смъртта,

с внезапен саблен удар раздвоени:

полека-лека

да потънем във пръстта,

или да чуем пак кръвта в пулсиращите вени ...