В най-трудната минута
Когато се стъмни
и някой светлината заличи,
самотно продължава да тупти сърцето.
Дори и да не искаме,
стъписани затваряме очи,
за да не гледаме люлеенето на въжето.
Заставаме на границата
между живота и смъртта,
с внезапен саблен удар раздвоени:
полека-лека
да потънем във пръстта,
или да чуем пак кръвта в пулсиращите вени ...