Есен в Боженци

И клон, и лист не трепват в унес -

тук всичко е с присъда да мълчи.

Една бреза се мъчи да целуне

на синевата сините очи.

И всяка стъпка глъхнещо замира

преди да чуе своя мъртъв ек.

Каква зелена люлка на Всемира,

люляна от природа и човек!

Тук всяка уличка е като рима,

земята диша с пулса на хорей.

Насреща ми отваря порти, зрима,

човечната усмивка на Андрей.

Вали във мен тъга необяснима,

изгрява ненадеен слънчев знак.

Дано години занапред да имам

от този извор чист да пия пак ...