Дemcкama ми мечта

Струва ли си да се мъча

спомен от праха да съчиня?

Някакви си два-три лъча

ми гостуват често във съня.

Ту се виждам над буквара

как събирам сричките едва.

Ту полянката разтваря

дъхава постеля от трева.

Аз потъвам и се вглеждам

с плувнали от синева очи.

Облачето с тъмна вежда

гледа и загадъчно мълчи.

Сигурно съм търсел среща

с някаква лелеяна мечта...

Мама тихо ме подсеща:

„Обед е. И донеси солта!"