Символ на вечността

Думи на признателност мълвят синове и дъщери към майката, която познава силата на радостта и болката в най-пълна мяра. Помнят и я тачат всички свидетели на нейния трън­лив път от раждането на детето до сетнИте импул­си на сърцето й. Този път за някои, уви, е кратък, за други, по божия повеля, по-дълъг. Но той е една­къв по цвета на преживяванията и усещанията. Сълзите на всички майки си приличат - те са теж­ки и парещи. Природата не е измислила още мярка за майчината обич - тя е по-безкрайна от океана, по-чиста от най-чистото пролетно утро. В ежед­невието на майката духат много кръстопътни вет­рове, понякога топли и нежни, друг път сурови ка­то зимни виелици. Но тя винаги е заредена с нес­метно количество енергия и с прехапани устни из­държа, бори се, побеждава или пада със сломени криле.

И какво иска майката в отплата за непосил­ния труд и безмерните грижи? Топли и сърдечни думи на благодарност от рожбата. Да види с очите си, че чедото й е здраво и читаво, умно и разумно н, че си е намерило място в живота и лика-прили ка за семейно гнездо. Тогава утешена, тя може да затвори очи и да пренесе в отвъдното всичко зем­но със себе си.

Никой досега не е изрекъл най-нежните ду­ми за любимата. И не може да ги изрече! Защото любимата е светлината в очите ни, радостта и на­деждата, смисълът на нашето съществуване. Ако чо­век няма любима - той е живо погребан, той е без­пътно същество, той е сух лист, отронен от човеш­кото дърво, осъден на блуждаене и загниване. Лю­бимата е тази, която пълни със смисъл дните ни, с гоплота нощите ни, с вяра, че хубавото е занапред, с надежда, че животът ни няма да се превърне в корито на пресъхналата река. За любимата всеки е бил готов да дели имот и богатство, дом и пътека, «а пея не сме се замисляли, колко струва животът ни. С готовност се хвърляме в дуел или в друг дву­бой да изпием горчивата чаша на смъртта, да преб­родим планини и океани, за да я зърнем. Любима­та създава хармонията в света. Без нея и везната губи своята половинка, без нея нашите пътища во­дят заникъде.

Жената като другата половинка от общество­то с обич е наречена „нежна половинка". Макар че от няколко десетилетия тя е рамо до рамо с мъ­жа, а някъде и с една стъпка пред него. Жената на­пълно се изравни с мъжа във всички области на живота. Тя е и министър, и обслужваща бляскави­те сервизи в банките, зад волана и на високия ку­локран, зад писменото бюро и в класната стая, с пощальонската чанта и над хирургическата маса, тя е с пагони и безработна вишистка, сред полето и пред компютърния екран. Девойка и столетница с премъдри очи. Тя е и спътник, и партньор, често и водещо начало.

Мисля, че тази жена показва по-ярка издръж­ливост от мъжа, проявява повече такт и умение да прави компромиси. Тя умее да ни изслуша и закове на място с умна приказка. Жената в наши дни по­несе още по-тежък кръст на мъченичеството. И ние първи трябва да поискаме прошка, а после да впи­ем очи в нейните и за миг да опнем нишките на взаимното привличане.

Мили майки и любими, останете нежната по­ловина на човечеството, защото вие носите на ра­менете си вечността!