Пет закани на смъртта

Всеки жив човек мисли за смъртта. Повече, когато опечален хвърля шепа пръст над зиналата паст на гроба на близък или познат, по-малко, когато го свие остра болка, а най-малко на веселата и шумна трапеза. Но натрапчивата мисъл, че си смъртен, че в някой миг и за теб ще кажат: „Лека му пръст!"... че рано кли късно ще преминеш в редиците на покойниците, върви подир теб и те следва като сянка. В един момент махваш с ръка и казваш: „Това си е божа работа. Той държи големия тефтер и Той решава, кого кога да извика на оня свят." С тази измислена от нас резолюция спираме да умуваме и по неписани закони се залюляваме в битовото ежедневие. Но в живота на всеки има мигове, съдбоносни крачки, нечакани и невикани случки, когато си бил толкова близко до смъртта, че от нея те е лъхвал смразяващ хлад.

И, когато всичко е отминавало за секунди, ти философски си стигал до извода, че, просто си се разминал с фаталното, че си имал късмет още да живееш.

В моя живот има пет такива закани на смъртта, пет разминавания с най-страшното, които непрестанно ми нашепват, че на тази земя съм временно жив.

(продължението можете да прочетете в прикачения фаил)