В края на деня

С отмерен удар залезът отсече

и сряза с нож сърцето на деня.

В клавишите на идващата вечер

блуждаещ лист миньорно прозвъня.

Светът и аз излязохме на среща

преди да падне тъмният воал.

Една звездица хитро ме подсеща,

че на деня часовника е спрял.

Със кротък шепот одеялото на мрака

прикътва къщи, улици, цветя.

На ъгьла самотен някой чака

в уречения час да дойде Тя.

Безброй прозорци мигат и ме мамят,

но тихо само под един ще спра,

за да дочакам с Кумовата слама

целувката на росната зора...