Към своята Голгота

КЪМ СВОЯТА ГОЛГОТА бавно влача

и видим, и невидим кръст.

Рисува кривулици мойта крачка

по тежко дишащата пръст.

Ловя в движение случайна ласка

от сбъркал пътя си южняк.

Нахлузило оловно-сива каска,

небето ми подлага крак.

А аз вървя, вървя с последни сили,

света в едно сърце събрал.

Не чувам вече кончето да цвили!

Насън ли тъй съм побелял?