Към своята Голгота
КЪМ СВОЯТА ГОЛГОТА бавно влача
и видим, и невидим кръст.
Рисува кривулици мойта крачка
по тежко дишащата пръст.
Ловя в движение случайна ласка
от сбъркал пътя си южняк.
Нахлузило оловно-сива каска,
небето ми подлага крак.
А аз вървя, вървя с последни сили,
света в едно сърце събрал.
Не чувам вече кончето да цвили!
Насън ли тъй съм побелял?