Разделих се с много истини предишни,
никне вече някъде трева след мен.
Мълком отминавам цъфналите вишни,
сядам привечер на прага уморен.
Колко святи тайни погледът ми крие?
Колко спомени умът ми е побрал?
Още във ушите ми бучат стихии
още по обувките ми съхне кал.
Времето ли е дошло за равносметка
или много километри извървях?
Залезът ми готви тясна клетка,
а душата ми сънува земен грях.