Разделих се

Разделих се с много истини предишни,

никне вече някъде трева след мен.

Мълком отминавам цъфналите вишни,

сядам привечер на прага уморен.

Колко святи тайни погледът ми крие?

Колко спомени умът ми е побрал?

Още във ушите ми бучат стихии

още по обувките ми съхне кал.

Времето ли е дошло за равносметка

или много километри извървях?

Залезът ми готви тясна клетка,

а душата ми сънува земен грях.