НЕ ME ВРЪЩАЙ към това, което
е покрито вече с буренак!
Бос не ще прецапам през дерето,
нито кончето ще яхна пак.
Няма да се подмладя с въздишки -
краткотрайно споменът слади.
Столът ми на много маси е излишен,
чезнат бавно мойте следи.
И да мисля все едно излиза:
пътя ми към залеза клони.
С чиста съвест и изпрана риза
ще посрещна идващите дни.
Искам във очите хората да гледам -
в малко ли огньове прегорях!
Скъпо плащах всяка мъничка победа,
тройно - всеки мой човешки грях.