Утринни размисли

Все се будя с някаква надежда

и с предчувствие за спорен ден.

Полусънен през прозореца поглеждам,

от зелено и от бяло обкръжен.

Тихо е. Безоблачно. Върбите

тънат мъдро в размисъл дълбок,

в клоните, от погледа ми скрита,

шета шумно птичата любов.

Вън светът се люшка в тръпка лятна,

сокове наливат лист и плод.

Зрее в мен тревога непонятна -

колко е човешкият живот!

С бистра струйка устни да наквасиш,

да потънеш отмалял в съня,

през завои остри и опасни

от сьблазни да се съхраня.

Да пребродя планини, полета,

да оставя плодна, рохкава бразда.

И дано да стигна там, където

свети неизмислена звезда.