Толкоз много са стаени
във кутията на паметта!
Със пулсиращите вени
те са ми прозорец към света.
Те ме будят, с тях заспивам,
като сянката вървят след мен.
Миналото се изтрива,
ако не осмислят моя ден.
Всякакви ги има, Боже!
Светли, мрачни, лоши и добри.
Както е в живота сложен -
преживяно огън не гори.
И добре е, че ги има,
че стареем в дните наши с тях.
Те са сполучлива рима
на възторзи, размисъл и грях.