Децата - утрешният ден на живота
Децата са не само цветното украшение на ежедневието ни. Те са следващата стъпка, следващият връх на омаята, наречена Живот. Всеки един от нас, по-възрастните, става от мил по-мил когато види,че насреща му прави първите си крачки едно малко красиво човешко създание. Той е готов да го подкрепи, ако внезапно залитне, да му подаде ръце след успешното извървяване на най-дългото разстояние на прохождащото. Ако не са децата сред нас, на улицата, в училищния двор, на детската площадка, как ли би изглеждало кипящото ни ежедневие? Ние бихме заприличали на дива джунгла, бихме си прегризали гърлата, само и само да препълним джобовете си, да наситим алчността си.
Децата са онзи съвършен и неповторим прибор, който мигновено премахва ядовитите бразди ио челата ни, успокоява нервния пулс на сърцата ни, отпуска вдигнатата в закана десница.
Децата осмислят часовете и минутите на краткотрайния ни земен живот. Ликът на детето върху снимка е най-скъпата вещ, която пазим близо до сърцето си и с мило възхищение я показваме.
Децата правят съдържателни мислите ни, стъпките ни, плановете ни, устрема ни към бъдното. Нали всеки от нас в един миг на откровение го казва простичко: „ Ако не са децата", или „ Всичко е заради децата".
Децата са следващият жалон на земния ни път. За тях е всичко построено, написано, композирано, моделирано, изваяно. Ако с наслада човек нещо завещава, оставя като спомен подире си - това е заради децата. Едно време ги наричаха „бодра смяна" . Не! Това е измислено политическо словосъчетание. Те не са смяна - те са естествено продължение на родовия корен, те са цвете, което покълва и подава нежна главица над земната кора, за да извести, че идва на белия свят да умножи красотите му. Хубава традиция у българина е, синът да прилича на баща си, на дядо си, а щерката да е стройна и красива като майка си или баба си. Още една красота в живота ни е децата да изберат пътя на родителите си, да се венчаят за станали любими професии във фамилията. Хубаво е, когато към името на известни лекари, учители, инженери, на предприемчиви люде се появява добавката „ млад-
Ние отлично знаем, че смисълът на нашето съществувание са онези слънчеви личица, онези напевни гласчета, онези неповторимо красиви очи тези на децата. Не дълг, а свято задължение е да ги пазим от ветрове и падения, от зли болести и магии, от хули и лоши пороци. Едва ли има по- голямо нещастие на земята, когато си отиде безвременно дете, едва ли има по-вопиюща печал, когато родители трябва да се прощават със своя рожба. Наше свято задължение е да ги отгледаме и възпитаме не да приличат на нас, а да умножат хубавото в нас, да го оплодотворят и съхранят за следващите поколения. Това е най-сигурният залог, че нацията ни ще оцелее.
Тогава ние спокойно можем да затворим очи и да си отидем от този свят, защото има кой да увековечи името и делата ни.