Децата - утрешният ден на живота

Децата са не само цветното украшение на ежедневието ни. Те са следващата стъпка, следващият връх на омаята, наречена Живот. Всеки един от нас, по-възрастните, става от мил по-мил когато види,че насреща му прави първите си крачки едно малко красиво човешко създание. Той е готов да го подкрепи, ако внезапно за­литне, да му подаде ръце след успешното извървяване на най-дългото разстояние на прохождащото. Ако не са децата сред нас, на улицата, в училищ­ния двор, на детската площадка, как ли би изглеж­дало кипящото ни ежедневие? Ние бихме запри­личали на дива джунгла, бихме си прегризали гър­лата, само и само да препълним джобовете си, да наситим алчността си.

Децата са онзи съвършен и неповторим при­бор, който мигновено премахва ядовитите бразди ио челата ни, успокоява нервния пулс на сърцата ни, отпуска вдигнатата в закана десница.

Децата осмислят часовете и минутите на краткотрайния ни земен живот. Ликът на детето върху снимка е най-скъпата вещ, която пазим близо до сърцето си и с мило възхищение я показваме.

Децата правят съдържателни мислите ни, стъпките ни, плановете ни, устрема ни към бъдно­то. Нали всеки от нас в един миг на откровение го казва простичко: „ Ако не са децата", или „ Всичко е заради децата".

Децата са следващият жалон на земния ни път. За тях е всичко построено, написано, компо­зирано, моделирано, изваяно. Ако с наслада човек нещо завещава, оставя като спомен подире си - то­ва е заради децата. Едно време ги наричаха „бодра смяна" . Не! Това е измислено политическо слово­съчетание. Те не са смяна - те са естествено про­дължение на родовия корен, те са цвете, което по­кълва и подава нежна главица над земната кора, за да извести, че идва на белия свят да умножи кра­сотите му. Хубава традиция у българина е, синът да прилича на баща си, на дядо си, а щерката да е стройна и красива като майка си или баба си. Още една красота в живота ни е децата да изберат пътя на родителите си, да се венчаят за станали люби­ми професии във фамилията. Хубаво е, когато към името на известни лекари, учители, инженери, на предприемчиви люде се появява добавката „ млад-

Ние отлично знаем, че смисълът на нашето съществувание са онези слънчеви личица, онези напевни гласчета, онези неповторимо красиви очи тези на децата. Не дълг, а свято задължение е да ги пазим от ветрове и падения, от зли болести и магии, от хули и лоши пороци. Едва ли има по- голямо нещастие на земята, когато си отиде безвременно дете, едва ли има по-вопиюща печал, когато родители трябва да се прощават със своя рож­ба. Наше свято задължение е да ги отгледаме и въз­питаме не да приличат на нас, а да умножат хубавото в нас, да го оплодотворят и съхранят за следващите поколения. Това е най-сигурният залог, че нацията ни ще оцелее.

Тогава ние спокойно можем да затворим очи и да си отидем от този свят, защото има кой да увековечи името и делата ни.