Далечини
През пръстите на времето изтичам
във дни и нощи, в образи, в слова,
превръщам се във чашка от кокиче,
въздишка - в прегорялата трева.
И диря пауза нечакана и кратка
щом въртележката поспре,
на лист от ученическата ми тетрадка
да оградя за себе си каре.
Ще заделя във него само
най-скъпо заплатеното от мен.
Дори не знам какво — победа, или рамо,
раздяла, или идеал взривен?
Бих искал с тях за малко да остана,
да се огледам целия във тях!
От всяка ерес бих приел покана,
бих сторил най-отречения грях.
Във делниците мога много да пропусна
край мен да мине и да отзвъни,
но ще остана верен на едно изкуство -
да виждам винаги далечини.