Далечини

През пръстите на времето изтичам

във дни и нощи, в образи, в слова,

превръщам се във чашка от кокиче,

въздишка - в прегорялата трева.

И диря пауза нечакана и кратка

щом въртележката поспре,

на лист от ученическата ми тетрадка

да оградя за себе си каре.

Ще заделя във него само

най-скъпо заплатеното от мен.

Дори не знам какво — победа, или рамо,

раздяла, или идеал взривен?

Бих искал с тях за малко да остана,

да се огледам целия във тях!

От всяка ерес бих приел покана,

бих сторил най-отречения грях.

Във делниците мога много да пропусна

край мен да мине и да отзвъни,

но ще остана верен на едно изкуство -

да виждам винаги далечини.