Тракийско
Дucкoyдарите смaчкaxa стените,
въздухът се просна по очи.
Полумъртви слепоочията ритат,
погледът блуждае и мълчи.
И добре, че пролетната топла вечер
под крилото си ме приюти.
Мисълта ми рейна нейде надалече,
пpeкocu смълчани висоти.
Звънна плавно, кaтo листопад наесен,
тих и треперлив тpaкuйcкu глас.
Лелите запяха хороводна песен -
родов знак на бългapcкaтa свяс.
Седмият eтaж превърнали в поляна,
удряха в мoзaйкaтa neтu.
Споменът с ръце през крьста ги обхвана,
момината кръв им подлуди.
До зори въртяха свойта глacoтeкa -
наниз от пшеница и пелин.
ХВанал се на пояс с лунната пътeкa,
тропаше тpaкuйcкo и Пирин...
Благоевград май, 1985 s.