За цветята и за хората - с любов
„Минете ли покрай цвете - наведете се!
Разгледайте това чудо, което никъде другаде няма да видите.
Това, което цветето прави, никой на света не може да го направи"
Владимир Солоухин
От върха на своите шест десетилетия твърдо съм запомнил едно златно правило:
КЪМ ХОРАТА И КЪМ ЦВЕТЯТА ТРЪГВАЙ С ОБИЧ - ЧИСТА, НЕПОДПРАВЕНА, ЧОВЕШКА.
Където и да си, в каквото и състояние да се намираш, поспри за малко, огледай с доброжелателни очи света около себе си и погледът ти непременно ще спре или върху слънчево съцветие, или върху усмихнато човешко лице. На мига в теб ще заискрят лъчите на топло преживяване и ти неусетно ще доближиш до ароматното цвете, или по навик ще протегнеш десница към човека. Тогава под някаква вътрешна диктовка устните ти ще промълвят познатите на човечеството: „3дравейте!”, „Добро утро!", „Добър ден!", „Добър вечер!". Сигурен съм, че във всеки един от вас е нахлувало неудържимото примамливо чувство, несдържаното желание при срещата с ароматната роза да изречете едно искрено „Здравей!" и вместо за ръкостискане дланта ви инстинктивно и нежно започва да гали вълшебния цвят. И мама, (лека и пръст), сутрин, поливайки с лейката латинките, ружите и хризантемите нещо все си шепнеше усмихната. Забелязал съм, че всеки, който спре за секунда до цвете, променя облика си - става по-нежен, пo-спокоен, по-витален. Не съм виждал ядосан човек и цвете да стоят един до друг. Това е невъзможно!
Появили се преди около 125 милиона години някъде от югоизточната част на Лавразия, цветята и до ден днешен действуват като усмирители на гнева човешки, лекуват и въздържат кипналите му страсти, заличават веднага бръчките от киселата физиономия и тя просветва. Ако спрете пред фотограф с букет в ръка, вне не можете да изглеждате натъжен или готов за люта свада, за миг усмивката каца върху лицето ви и на снимката вне увековечавате цветето и човешкия лик в едно хармонично единство.
Ето, тази магия на цветята до ден днешен държи човека здраво вплетен в нишките на радостта и усмивката, на задо-волството и топлия поглед. И не му позволява да изрече хулна дума, да съчини клевета и донос. Има нещо респектиращо в красотата на цветето, нещо предупреждаващо, че в присъствието на вълшебните гербери или замечтаните хризантеми, на миловидните теменуги и снежно бялото като чиста съвест кокиче, на разнежващата момина сълза и дъхавата роза, на светлата лилия и празнично настроените карамфили ти можеш да бъдеш само човек, с очи човешки, с топло и всеопрощаващо сърце, с милосърдна душа.
Това е така не от вчера и от лани. То води своето колоритно начало от незапомнени времена. Върху много скални масиви са открити рисунки на различии растения и цветя още от епохата на горния палеолит. Френски учени намират в Северен Ирак скелет на неандерталец, около който имало букети от синчец и други луковични растения. Изчислява се, че това погребение е било извършено преди 60 хиляди години. Скални рисунки на цветя са открити в Австралия, в пещерата Долна Ложери (Франция) е намерен малък предмет с гравюри на цветя. Отглеждането на цветя е известно от древността. В египетските пирамиди са открити семена и листа от жасмин, в прастари паметници по тези краища се споменава за лотоса, лилията и резедата. На останки от барелефи в Египет, Вавилон и Асирия са изобразени фрагменти от градини с цветя. Египтяните са се отнасяли с особена любов към орехоносния лотос и розата, мумиите на фароните са били обсипвани с листенца от рози и ароматът им се смесвал с този на тревите, използвани за балсамиране. В Иудея са обожавали розата - и досега в околностите на Иерусалим е известна „Долината на розите на Соломон". Във Вавилон възхищение са предизвиквали висящите градини с цветя, в парадизите на Иран, наред с палмйте и кипарисите, неповторимо дихание са разнасяли розите и люляците, теменужките и зюмбюлът. Ненапразно поетите са наричали Иран Гюлистан, а столицата назовавали Суза - "град на лилиите".
продължение