Моето перо

Моето перо е моята въздишка,

тихата тъга и грейналият смях.

Ако почне дясната ръка да пише,

тя дочува мойта правда, моя грях.

Никой, абсолютно никой, няма право

да подскаже думичка дори.

Корени съм впил в деня си здраво,

топлина от чернозема ме гори.

И какво десницата ми ще зачене,

и кога отпусната ще спре -

отговорът се намира само в мене,

аз от всички чувствам най-добре.

Аз ще заповядам на перото,

кой от образите да събуди в мен,

да се съюзи с доброто,

или злото да лудува, или да е в плен.

Не четете мислите ми грешно,

битката дълбоко в мен ехти.

Все по-често взех да срещам

овъглени мойте мечти ...