Моето перо
Моето перо е моята въздишка,
тихата тъга и грейналият смях.
Ако почне дясната ръка да пише,
тя дочува мойта правда, моя грях.
Никой, абсолютно никой, няма право
да подскаже думичка дори.
Корени съм впил в деня си здраво,
топлина от чернозема ме гори.
И какво десницата ми ще зачене,
и кога отпусната ще спре -
отговорът се намира само в мене,
аз от всички чувствам най-добре.
Аз ще заповядам на перото,
кой от образите да събуди в мен,
да се съюзи с доброто,
или злото да лудува, или да е в плен.
Не четете мислите ми грешно,
битката дълбоко в мен ехти.
Все по-често взех да срещам
овъглени мойте мечти ...