Защо и за кого съм толкоз тичал

ЗАЩО И ЗА КОГО СЪМ ТОЛКОЗ ТИЧАЛ,

та парят още моите пети?

Каква бе тази страст на лудо птиче

да виждам отвисоко висоти?

Изглеждаше ми малка всяка скорост,

не жалех никак свойте рамене.

Със урагани дръзвах сам да споря,

не помня да съм сгъвал колене.

Наивно мислех, че не бива и не мога

като свидетел да стоя встрани.

Сърцето ми осъмваше с тревога,

нощуваха на пътя мойте дни.

И за какво? Да ме разпъват тези,

които вдигат лозунги и шум?

Не! Мойто слънце трябва да залезе

по набраздения от мене друм!