11 - 15

11

Понякога със мене става нещо,

лудуващ вятър сякаш бие с чук.

Присънват ми се пак любовни срещи,

но ме възпира малкият правнук.

12

Не беше колело животът - не,

а луда, без спирачки въртележка.

Пречупваше гръбнаци, колене,

не пощади и съвестта човешка.

13

Живее старостта със мен, във мен.

Вървим един до друг по две пътеки.

Надяваме се утрешният ден

да носи здраве и любов за всеки.

14

От опит или интуиция - не знам,

но злото отдалече го усещам...

И правя всичко да не се предам,

да оцелея и след тази среща.

15

Писма изпращах до дома, до Нея,

и картички не помня до кого.

Сега пред мен мониторът светлее,

усмихва ми се с трепкащо око...