11 - 15
11
Понякога със мене става нещо,
лудуващ вятър сякаш бие с чук.
Присънват ми се пак любовни срещи,
но ме възпира малкият правнук.
12
Не беше колело животът - не,
а луда, без спирачки въртележка.
Пречупваше гръбнаци, колене,
не пощади и съвестта човешка.
13
Живее старостта със мен, във мен.
Вървим един до друг по две пътеки.
Надяваме се утрешният ден
да носи здраве и любов за всеки.
14
От опит или интуиция - не знам,
но злото отдалече го усещам...
И правя всичко да не се предам,
да оцелея и след тази среща.
15
Писма изпращах до дома, до Нея,
и картички не помня до кого.
Сега пред мен мониторът светлее,
усмихва ми се с трепкащо око...