Кое ме дърпа със сторъка ласка
Кое ме дърпа със сторъка ласка
към позабравения бащин праг -
във розово извезаната праскова
или натрупалият до коляно сняг?
В съня дочувам коледарско ехо,
гласът на подранилите петли.
Голям съм, а навличам детска дреха,
познат от детството ми дъжд вали.
И скръцва портичката всяка заран,
и тръгвам сам по набелязания път,
прехвръкне сойка, гракне гарван,
край мен бъбриви извори текат.
Отбивам се под листналия орех
и гръб опрял, поемам дъх,
а погледа ми рее все нагоре
към още недостигнатия връх.
И драго ми е пак да се завръщам
по друмища, потънали във прах.
Слади димът от бащината къща -
това стократно го разбрах ...