Кое ме дърпа със сторъка ласка

Кое ме дърпа със сторъка ласка

към позабравения бащин праг -

във розово извезаната праскова

или натрупалият до коляно сняг?

В съня дочувам коледарско ехо,

гласът на подранилите петли.

Голям съм, а навличам детска дреха,

познат от детството ми дъжд вали.

И скръцва портичката всяка заран,

и тръгвам сам по набелязания път,

прехвръкне сойка, гракне гарван,

край мен бъбриви извори текат.

Отбивам се под листналия орех

и гръб опрял, поемам дъх,

а погледа ми рее все нагоре

към още недостигнатия връх.

И драго ми е пак да се завръщам

по друмища, потънали във прах.

Слади димът от бащината къща -

това стократно го разбрах ...