Генадий Буравкин - И все така

И ВСЕ ТАКА, отново и отново аз

зора ли тиха зазори - света откривам.

Здрависвам слънцето като класила нива,

която хляб пече във едрия си клас.

По-мили стават със отлитащия ден,

листата шепнещи и кладенците чисти.

От погледа се скриват много зрими истини

и ръсят тънък скреж за спомен върху мен.

Мъчителен е за душата този бяг,

задъхан, уморен след дните мои тичам.

Не може да ги спре дори и знак магичен,

не мога да ги задържа с вълшебен ляк.

Безсилен съм да върна пролетния аромат -

в живота на законите сме подчинени.

За сбогом махат жеравите уморени,

край мен танцува есенният листопад.

Като последен дар очаквам всеки миг -

и моята звезда един ден ще угасне,

но искам все така земята ни прекрасна

да чува мах на гълъб, вместо звън на щик.