ПОНЯКОГА усещам,
че в бързея на течението
съм изтощен и слаб.
при следващата среща
със мокрия и хлъзгав камък
стоя пред зинал трап...
Не разговаряй с мен тогаВа,
Безшумно, тихо отмини.
Добре е всеки сам да си решава
ще плаща ли,
или ще търси заем
от идващите дни...
ПОНЯКОГА със всички сетива усещам,
чe кротко радостта седи до мен.
В главата ми си правят среща
настъпващата вечер
и миналият ден.
С изгарящо желание подреждам
в една шевица с благослов
ту нишката на тихата надежда,
ту спомена за първата любов...
ПОНЯКОГА сънувам класна стая
и вперени във мен очи.
Стоя стъписан и не зная
сънят говори ли, или мълчи.
Вали и пада на сърцето
вълнение и то какво!
Събуждам се...
В очите ми нахлува светло,
танцуващо,
усмихващо се слънчево петно.