Понякога усещам

ПОНЯКОГА усещам,

че в бързея на течението

съм изтощен и слаб.

при следващата среща

със мокрия и хлъзгав камък

стоя пред зинал трап...

Не разговаряй с мен тогаВа,

Безшумно, тихо отмини.

Добре е всеки сам да си решава

ще плаща ли,

или ще търси заем

от идващите дни...

ПОНЯКОГА със всички сетива усещам,

чe кротко радостта седи до мен.

В главата ми си правят среща

настъпващата вечер

и миналият ден.

С изгарящо желание подреждам

в една шевица с благослов

ту нишката на тихата надежда,

ту спомена за първата любов...

ПОНЯКОГА сънувам класна стая

и вперени във мен очи.

Стоя стъписан и не зная

сънят говори ли, или мълчи.

Вали и пада на сърцето

вълнение и то какво!

Събуждам се...

В очите ми нахлува светло,

танцуващо,

усмихващо се слънчево петно.