Виктор Боков - Със жажда за живот

СЪС ЖАЖДА за живот осъмвам всеки ден,

а моят път по стръмното извива.

И талисман, и медалион за мен

е листа от хапливата коприва.

Вълкът е моят роден брат -

в Сибир побратим той ми стана.

Въртяхме се в един и същи кръговрат,

боляхме от една и съща рана.

Овцете не прегризва вече със зъби,

отгоре им не стъпва като победител.

Но в мен тревогата не спира да тръби,

смущава мойта жизнена обител.

Да, смъртен съм - това добре го знам!

Един след друг от този свят ще си отиваме.

Но над ръжта ще свети летен плам

и в дните си все нещо ново ще откриваме.

И жизнен сок ще блика в младата трева,

ръце потоци ще протягат към реките.

До вас, със вас и моите слова

от ранно утро като спътници ще скитат.