Виктор Боков - Със жажда за живот
СЪС ЖАЖДА за живот осъмвам всеки ден,
а моят път по стръмното извива.
И талисман, и медалион за мен
е листа от хапливата коприва.
Вълкът е моят роден брат -
в Сибир побратим той ми стана.
Въртяхме се в един и същи кръговрат,
боляхме от една и съща рана.
Овцете не прегризва вече със зъби,
отгоре им не стъпва като победител.
Но в мен тревогата не спира да тръби,
смущава мойта жизнена обител.
Да, смъртен съм - това добре го знам!
Един след друг от този свят ще си отиваме.
Но над ръжта ще свети летен плам
и в дните си все нещо ново ще откриваме.
И жизнен сок ще блика в младата трева,
ръце потоци ще протягат към реките.
До вас, със вас и моите слова
от ранно утро като спътници ще скитат.