ШЕЛАХ - "ИЗПРАТЕНИ" Част 3

СЛУЖЕНИЕ на Джим Стейли

Прочетете Числа 15 глава

Местоположение на тази глава, на пръв поглед, изглежда много странно. Тя се намира между инцидента с дванадесетте съгледвачи и бунта на Корей. Глава 15 всъщност е преход между двете истории. В известен смисъл, тя се опитва да ни каже какво би трябвало да се случи и какво всъщност е на път да се случи. Нека да обясня какво имам предвид. Целия откъс от стихове 1-21 разказва за това, какво трябва да се върши по време на приношението пред Йахве. Но погледнете внимателно стих 2. Кога трябваше да прилагат тия инструкции? "Когато влезете в земята, в която ще се заселите." Тъй като тези инструкции бяха дадени след изказаната присъда над Израил, за кого всъщност бяха предназначени? Само за тези, които издържаха изпитанието и получиха разрешение да преминат р.Йордан и да влезнат в Обетованата земя.

Остава въпросът: "Защо Святият Дух реши да постави тези инструкции веднага след обявяването на наказанието над всички, които бяха на повече от двадесет години" ?(Обсъдете го)

Йахве вече каза на израилтяните, че възнамерява да им даде Обетованата земя (Числа 13: 3). Какво обикновено се казва в отговор, когато някой ви дава нещо? "Благодаря ". Йахве се отвеше да им даде земятя, и затова просто ги учеше как правилно да кажат "благодаря". Той искаше, влизайки в обещаната земя и получавайки подаръка си, израелтяните да отделят време, в което да Му благодарят с приношенията си за тоя подарък. Йахве искаше това тяхно "благодаря" да им струва нещо. Не искаше просто ненужни пусти думи. Той искаше израелтяните да "изразяват" благодарността си на някаква цена.

Ако някой наистина е благодарен, то за него да даде нещо в знак на признателност, би било радост. Какво ще има по-голяма тежест, когато някой просто каже "благодаря", или когато ви изпрати пощенска картичка? Последното демонстрира много повече любов, като отчитаме жертвата и времето посветено на това, да се намери картичка, да се надпише и изпрати. Отнесено към днешно време, по какъв начин можете да благодарите на Господа, когато отговори на молитвата ви или ви е благословил? Какъв ще е откликът от ваша страна и какво ще ви струва? ( Обсъдете го) Отговорът на този въпрос е, без съмнение, ще е индивидуален, напрвляван от Светия дух, но човек може да изрази благодарността си по толкова много начини. Например, за да изразите своята признателност, можете да изберете един определен период от време и да го посветите на пост. Можете за известно време да се откажете от нещо, което обичате, заменяйки го с четене на Библията и молитва. Можете да направите допълнителен финансов принос към Бога. Като цяло, може би разбрахте . Вие посвещавате нещо като ответ за това, че Бог реално се е намесил във вашите обстоятелства. Често Неговата помощ е от голямо значение за нас, но в замяна на това Той получава само едно словестно "Благодаря ". В даденият случай, Йахве се опитва да научи народа си, че делата говорят повече от думите.

Прочетете Лука 11: 33-36. "Здравото око" и "болното око"- това са древноеврейски идиоматически изражения, говорещи за щедростта. Тия, които имат "здраво око" са щедри. А тия , които имат "болно око" са стиснати. Отец желае ние да имаме "здраво око", което се стреми към щедрост, така че да знаем как да казваме "Благодаря".

По мое мнение, един от най-важните елементи в този откъс от Числа 15-та глава, посветен на приношенията - това е "благоуханието" пред Господа. Приятното благоухание, включва в себе си заповяданите компоненти от Него. Всички те трябва да присъстват, за да бъде приношението приемано. Отец има способността да помирише приноса и познава- присъстват ли в него всички необходими компоненти, или не. Ако даже един от тях го няма- приношението няма да бъде прието от Него. Прочетете Филипяни 4:18; Ефесяни 5:2; 2 Коринтяни2:14-16. По аналогичен начин, ние трябва да сме жертва жива, а нашия живот -приятно благоухание пред Господа. Ние не можем да Му се покланяме с греха в живота си, имайки нещо против брата си, с гордост в сърцето си, и т.н. Йахве иска нашата жертва на хваление да е " приятна", а не и "вкиснала". Нека да разгледаме елементите на приношението и да видим за какво ни говорят те.

1. Брашно. Брашното се получава от пшеница, която символизира зрелия вярващ в Христос. По този начин научаваме, че един от компонентите, изисквани от Бога - това е зрялост. 2.Елей ( дървено масло). Елеят в Писанията почти винаги олицетворява помазанието. Той трябваше да се смесва с брашното за да се приготви хляб. Това ни казва, че зрелия вярващ трябва да бъде помазан, и че без това помазание, той не би бил завършено зрял и полезен за своя Господар. Помазанието се дава директно от Йахве за конкретна мисия или цел. Истинската зрялост винаги носи в себе си небесно помазание за изпълнението на каквото и да е за Него- без значение в каква степен е значимо това по своя характер. В каква част сте се научили да го изпълнявате това ?

3.Вино. Хубавото вино, за което се говори в Писанието, беше скъпо. Него никога не го изливали. Отец искаше само най-доброто, и Той заслужава само най-доброто. Също така, виното олицетворяваше кръвта. Както ще видите след малко, тук със сигурност, става въпрос за кръвта на Йешуа. Тук присъства намек именно за нея.

4.Агне. Първото животно, споменато в тази глава, е агне- това не е случайно. В този фрагмент бива описана точно трапеза с Царя. Йахве искаше хората да принесат приношенията си и да споделят с Него трапезата. Хляб, вино и агне - присъствало всичко необходимо. Това е невероятно предзнаменование на последната вечеря с Агнеца, Който взе хляб и вино и ги свърза с Неговото тяло и Неговата кръв. Първата жертва на Новия Завет беше доброволна. Йешуа доброволно отдаде живота Си, проля кръвта Си като възлияние и ни каза, че Той е хляба и виното и в същото време Той е и Агнето. Той е помазания Хляб на Живота, Агнето на Йахве. Йешуа ни каза, че не можем да влезем във вечния живот, ако не ядем и не пием Него. Защо?

Защо каза Той това, погледнато през призмата на 15-та глава на Числа ? ( Обсъдете го)

Защото агне беше първата жертва след "прехода" през р. Йордан в Обетованата земя. Йешуа е първия, с когото вие се запознавате след този преход. Не приемайки участие в Неговата трапеза и несподеляйки я с Него, вие не можете да останете в Обетованата земя.

Прочетете Откровение 3:20. Няма никакво съмнение, че Той иска да "вечеря" със Своя народ и да ни сътрудничи във всичко, което правим! Преди да се пристъпим към втората част на тази глава, да отбележим последния момент. За всички приношения има един важен компонет, за това -да бъдат приношенията приети. Какъв е този компонент? Огънят.

Прочетете 1 Петрово 4: 12-13 и Яков 1: 2-4. Когато свещеникът поставяше всички компоненти на олтара, това беше първоначалното състояние, в което всички компоненти бяха ясно и видимо разделени един от друг. Но когато се добавяше и огънят, приношението се ПРЕОБРАЗЯВАШЕ в съвършено друго състояние, в което компонентите вече не се различаваха с невъоръжено око. Те, както и преди, присъстваха, но в съвършено друга форма вече. По същия начин, когато ние сме почти готови да бъдем принесени в жертва за Господа, Светия Дух ще изпрати огнено изпитание, така че това приношение да бъде преобразено във някаква "приемлива" форма за Него. Именно огънят ни преобразява в това състояние, в което ние трябва да бъдем. Именно изпитанието създава в нас чисто сърце, свободно от мръсотията на света. Голямата скръб няма да бъде подготовка за тоя свят, защото той е едно нечисто и порочно приношение. Тя е предназначена за трансформиране на Невястата на Йешуа в състоянието, в което наистина трябва да бъде. Огънят изгаря всичко, което не е от Него и възвишава всичко, което е от Него. Преминавайки изпитанието, ние трябва да гледаме в Неговите очи, а Неговите очи Той "вечеря с нас". Само огънят може да подготви жертвата за пълно преобразуване в онова, което е приемливо за Бога. Именно затова ние сме длъжни да го възприемаме с "голяма радост".

НЕПРЕДНАМЕРЕН ГРЯХ

Числа 15:22-27

Този раздел е посветен на законите, които обясняват какво да се прави когато се извърши непреднамерен грях, и когато извършилите го хора, накрая осъзнаят, че са постъпили неправилно. За непредумишлен грях Отец дава повече благодат. Когато някой съгрешава без да знае, че е съгрешил, има прошка за него. Но в какво е точно ключът? Какво се явява ключовия компонент на прошката? Незабавното покаяние и принасянето на жертва. Често, ние вярващите, не следваме в живота си този модел, както би трябвало. Несъзнателно съгрешили против някого, ние обикновено бързаме да се извиним, но никак не бързаме да поправим щетите или да поднесем "примирителна жертва", за да компенсираме щетите, причинени от нас преди това. В американската християнска култура, ние някак си приравняваме съжалението, относно извършеното, с разкаянието. Но такова "разкаяние" все още не означава, че ние заслужаваме прошка. Консултирах много съпружески двойки, в които съпругът се извиняваше на жена си за някаква неумишлена обида, а после се сърдеше за това, че тя не забравяла за това мигновено и не му прощавала веднага. Такъв мъж не разбира, че прошката- това е цял процес, крайната важна част на който се явява приношение на дар. Наречете го както желаете: "любов в действие", "подкрепяне на думи с дела", или както ви е угодно, но винаги е необходима реална компенсация. От вас се изисква да жертвате-приношение, което ви струва нещо. Имало ли е случай да сте съгрешавали случайно против някого ( или някой против вас) и този последен етап да е оставал без внимание? Какви чувства извикваше това у вас?

ГРЕХЪТ НА ДЪРЗОСТТА Числа 15:30-31

Тази заповед следва веднага след предписанията за приношенията пред Господа. Тя се намира точно пред историята с Корей не случайно. Бог ни подготвя за това, да ни покаже, в какво точно се заключава грехът на Корей. Ще говорим за това в изследването на следващата глава на Тората, но сега ще проанализираме думата "дързост". Когато мислите за това, каква картина изниква в ума ви? Какво е определението, което вие бихте дали? (Обсъдете го)

По-скоро и вие като мен, ще назовете това с думата "високомерие" и бихте били прави, тъй като тия две понятия са взаимосвързани. Според речника на Уебстър, прилагателното "дързък", означава: "високомерен или постъпващ самонадеяно". Все пак, за да се разбере напълно смисъла на тази дума, е необходимо да се обърнем към корена, от който произлизат думите "самонадеяност" и "високомерие", които практически са идентични по значение. Да бъдем самонадеяни, това означава: "да считаме нещо за наше, като сметнем че е даденост само по себе си" или " да посмеем да изискваме нещо за себе си". Да бъдем високомерни означава: "да приемаме нещо за даденост, без доказателства", или " да зачитаме само своето собствено мнение".

В случая с последвата по- нататък история с Корей, въпреки че той е бил назначен за глава на семейството и левитите, то това се оказало недостатъчно.Той "се осмелил и високомерно решил", че може да получи повече власт, отколкото му е дадено. Корей се опитал да получи позицията, която самият Йахве резервирал за Моисей, " без доказателства", че Йахве действително ще му предаде пълната власт на Моисей. Поради обстоятелствата, че не можаха да влязат в Обетованата земя, загубиха битката с амаликчаните и бяха осъдени на четиридесет години "строг затвор" в пустинята, Корей "дойде до извода", че Моисей повече не е пригоден за ролята на лидер. Той просто реши, че може да поеме ролята на Мойсей и го заслужава, въпреки че в негова подкрепа нямаше нищо, освен "ситуацията". Дързостта, това е акт на "високомерие" и "самонадеяност" на най-висше ниво. Този акт на измяна и бунт костваше живота на Корей и на всички, които бяха с него. В иврит думата има още по-дълбок смисъл. Тук е преведена като "дръзко", но на иврит всъщност се състои от две думи: "рум" и "яд", което означава дословно "издигната ръка". Тази дума е в смисъл "възвишава се" или "превъзнасяне" на вашата ръка над ръката на някой друг. Ръката е тази, която се ползва при помазание. По този начин, в тази ситуация, разиграла се с Корей, Корей всъщност помазвал себе си, издигайки своята ръка над ръката на Йахве, която помазала Моисей. Той самонадеяно решил, че има право да вземе помазанието и ролята на Мойсей само въз основа на обстоятелствата и негативно отсъждане, на база чутото от разузнавачите. Постъпвайки така, Корей не осъзнавал, че "вдига ръка " на Самият Йахве и това ще му струва живота. Можете ли да си спомните някакъв случай във вашия живот, когато вие или някой друг, е претендирал за роля или позиция, която не му е принадлежала, но той искрено е вярвал точно в обратното? Това може да се случи във всяка категория от живота ни, независимо дали е в брака или в работната среда; в отделни църкви или служения. За повече подробности ще говорим по този въпрос в изследването на следващата седмична глава на Тора. Самонадеяността, без значение какво определение сте и дали, никога не завършва с нищо добро за този, който я демонстрира. Ако искаме да заемем някаква позиция , където и да е, трябва да бъдем 100% сигурни, че ние сме прави и имаме това потвърждение и от Господ, защото последствията могат да бъдат катастрофални и даже фатални, както в случая с Корей.

НАРУШАВАНЕ НА СЪБОТАТА Числа 15: 32-36

Този раздел определено не говори за това, че децата, които са решили в Шабат да съберат пръчки, за да играят с тях, трябва да бъдат убивани с камъни. Онзи човек, когото хванаха да събира дърва- този човек съзнателно е нарушил съботата, събирайки дърва, с намерение да запали огън за някаква работа. Йахве съди сърдечните намерения, стоящи зад постъпките, а не обезателно самите постъпки. Ние не знаем какъв огън искаше да запали този човек и дали въобще е събирал дърва за огъня. Всичко, което знаем е, че Йахве счете мотивите в сърцето на този човек за грубо нарушение на Словото Му. То само на тази тема може да се напише цяла книга, но е достатъчно да кажем, че Йахве е одобрил за Шабата приготовлението на храна, поклонението, семейното общение, молитвите, участието в свещеното събрание, труда на левитите и т.н. Въпреки това, ТОЙ не позволяваше работа с цел заработване на надник, пренебрегване на семейството, егоистичните постъпки, нежелание да се отделя време за Него и общността ( ако има такава), размяна на пари, принуждаване на някого да работи за вас и т.н. Макар, че подробно проучване на прилагането на тези учения в днешната среда излиза извън тематичния обхват на тази статия, е важно да се отговори на следните въпроси: Какъв беше първоначалния замисъл на Йахве? Какво се опитваше да постигне с помощта на Шабат? Какъв е смисъла на всичко това ?

В резултат на това, въпросът ще започне да се изяснява и ще стане очевидно, че Йахве гледа именно намеренията на сърцата. Сърцето и действието заедно разкриват мотивацията.

РЕСНИТЕ Числа 15:37-41

Бих искал да отбележа, че преди време изчерпателно проповядвах по темата, разказвайки за значението на цветовете на завесата в Храма, затова няма да се повтарям. ( в проповед за празнуване на Йом Кипур-в You tube, под заглавие "Служение в Йом Киппур 2011 Джим Стэйли " - бел.ред.)

Ще отбележа следното: Отец ни казва, че ние се нуждаем от напомняне, защото, честно казано, ние много бързо забравяме. Той искаше мъжете в общността, като глави на семействата си, да носят на четирите края на дрехата си "цицит" ( ресни), които да им напомнят за завета им с Всемогъщия Бог. За тях това е бил абсолютен аналог с брачните халки в днешно време. " Цицит" трябваше да им напомнят и да служат като знак за другите, че те са в "брак " с Йахве и са в завет с Него. Синьото е цветът на Бога. Именно тъкан с този цвят покриваше Ковчега на завета,когато го пренасяха. Сините нишки, които бяха част от ресните по четирите края на дрехата, символизираха това, че израелтяните буквално носеха на себе си взаимовръзката с Ковчега на завета. Днес тези ресни приемат много по-дълбок смисъл, защото не толкова ( както и преди) напомнят, че сме в завет с Бога, съблюдавайки заповедите Му, но по-скоро говорят за това, че ние сме храм на Самият Йахве. Благодарение на Светия Дух, Който живее в дълбините на нашето естество, днес НИЕ се явяваме Ковчега на завета и ресните на четирите края на дрехата са съвременен начин да се каже: "Аз съм живия Божий ковчег!"

В заключение ще отделим минутка за да оформя темата от дадената глава, обхващайки всички включени и разгледани в нея, елементи. Имаме приношения в знак на благодарност, непреднамерен грях, грях на дързост, Шабат и ресни. Отделете минутка време за да направите няколко предложения, които съчетават всички тези идеи и да сведете всичко това от тази глава, до една стегната лаконична мисъл. Моят вариант звучи така: " Ако вярвате в Мен, и Аз наистина съм извършил чудеса за вас, то намерете време за да Ми благодарите, да споделите с Мен трапезата. Ако извършите грешка- не се безпокойте, Аз ще ви дам благодат, ако се покаете. Не бъдете самонадеяни, да приемате на себе си онова, което Аз не съм ви поръчвал, но си останете на вашето място. Съблюдавайте Шабата Ми, за да можете да си почивате и помнете, че вие сте "живият Ковчег на завета". А това може да е още по-съкратената версия : "Благодарете Ми и Аз ще ви давам благодат. Не бъдете самонадеяни. Почивайте в Шабат -прекратете работата в този ден. И помнете, че вие сте "живият Ковчег на звета".

Шалом! Джим Стейли