БУНТЪТ НА КОРЕЙ. Числа, глави 16 и 17

СЛУЖЕНИЕ на Джим Стейли

Без съмнение, това е една от най-известните глави от целия годишен цикъл на четене на Тора. Нека да я разгледаме в дълбочина и да видим точно какви уроци можем да научим от поведението на Корей, Мойсей и обществото на Израил, в дадените обстоятелства.

От моментът, в който израелтяните напуснаха Египет, мина повече от година. Те преминаха по сухо през Червеното море; чуха лично гласът на Йахве от планината Синай; видяха как сияе лицето на Моисей и как погинаха 3000 техни братя заради инцидента със златното теле; ядоха манна от небето и пъдпъдъче месо докато не им излезе през носа; и ето -току що са се върнали дванадесетте разузнавачи и са разказали какво са видяли... Десет от тях дадоха клеветнически ( лош) доклад и заплатиха за това с живота си, а двама от тях ( Исус Навин и Халев) дадоха хубав доклад, вярвайки че с Божията помощ, без проблем, както обеща Бог, ще превземат Обетованата земя. След всички драматични събития и чудеса, свидетел на които ставаше народа на Израил-за двете години следване на Моисей като водач, би трябвало да се мисли, че никой, който има здрав разум, не би трябвало да оспорва властта му на водач. И все пак това се случи, защото е напълно присъщо на природата на човека, в желанието й всичко да контролира и да се намира в центъра на вниманието. Корей започна мащабен бунт, чиято кулминация беше земетресение, лидерите бяха изгорени живи и имаше почти 15 000 загинали.

Прочетете цялата глава 16 на книгата Числа

Нека се поставим на мястото на участниците в описаните събития, за да разберем по-добре мотивите им. Понякога ние възприемаме текста по такъв начин, като че ли описаните хората са имали този същия текст и са го прочели. Но това съвсем не е така. Това е просто фрагмент от техния живот и те не са имали прекрасната възможност, както ние - да погледнем зад завесата и да четем всичко, което Йахве е говорил на Моисей лице в лице. Хората въобще не са и чували как Бог е говорил на Моисей или на Аарон. Последният път, когато Го чуха ушите си, беше в подножието на планината Синай и това беше непоносимо за тях. После те просто се надяваха, че Моисей казва истината.

Така че, представете си сега - себе си на мястото на Корей. Господ ги изведе от Египет и слезе над планината, над върха на която бушуваше ураган. Те чуха гласа Му и видях някакви фойерверки и това беше всичко. И изведнъж, ни в клин ни в ръкав -братът на Мойсей беше назначен на поста Първосвещеник. Хм...изглежда малко подозрително, нали. После, сякаш това не беше достатъчно, ами иззеха свещеническия статус от първородните и го дадоха на СИНОВЕТЕ на Аарон. Разбира се, това изглеждаше така сякаш Моисей възвишава своите роднини. Никой не е чул лично, както Йахве е говорил на Моисей и е казал, че свещеници трябва да са Аарон и синовете му. (На всички останали, които принадлежаха към племето на Леви, се отреди ролята на помощник-свещеници и служители, чистачи, музиканти, хвалители и т.н. в Скинията.) Народът просто повярвал на думите на Мойсей, но всичко, което се случвало, безусловно напоило семената на завист във всички, в които имало такива семена. Ето какво се е случило всъщност. Корей бил първи братовчед на Моисей и първороден, както всичките 250 първенци, в съответните семейства. Ето го мотивът. Всички те се почувствали измамени, защото като първородни, свещеници би трябвало да станат именно те. Но те загубили това право след случката със златния телец. Корей и компания все още били разстроени, че са загубили това си право като първородни и тази поредна загуба била за тях капката, която преляла чашата.

Какво събитие ги подтикна за да хвърлят предизвикателството към Моисей? ( Обсъдете го) Каква беше причината? Последствието от клеветническия доклад на дванадесетте съгледвачи. Поради неверието им всички, които бяха на повече от двадесет години, с изключение на Исус Навин и Халев, бяха лишени от наследството си. Не им се позволи да влязат в Обетованата обещана земя, заради която те именно излязоха от Египет. Всички те пожънаха плодовете на собствените си уста. Получиха това, което и поискаха- да умрат в пустинята. Всичко това доведе плътската им натура до такава точка на кипене, че спешно трябваше нещо да сторят с тия...И те направиха. Сещате ли се за още някоя библейска история, почти идентична по своята същност с тази? Какво ще кажете за Яков и Исав? Исав загубил първородството си, благословението и наследството си и реагира по същия начин. Той искаше всичко да се върне обратно, като за това беше готов да извърши и убийство. Каква е разликата между тези две истории? (Обсъдете го)

Разликите са толкова потресаващи, както и приликите. В историята на Корея, Мойсей беше поставен от Йахве и това беше потвърдено от плодовете на неговото служение (чудеса, преобразен живот, Божието присъствие, знамения и т.н.). В случая на Исав, Яков по мошеннически начин лиши брат си от наследство, прибягвайки до измама. Той и майка му не можеха да чакат оня момент, в който ще се изпълни обещанието на Йахве. Те даже не можеха да си представят как може да го изпълни Той, затова се опитаха да Му помогнат. Това струваше на Яков значителни страдания и сътресения. Яков действаше както Корей. Той не беше овластен защото не беше първороден. Грешката му беше, че реши, че заслужава да получи наследството и водейки се от плътската си натура, избра път неодобряван от Бога. Всичко това роди плод, само че в дългосрочен план, тъй като Господ избра Яков още от утробата на майка му, а на дядо му Авраам беше дадено обещание поначало.

Яков беше вече на път да получи властта, но Корей-не. При него нямаше обещание, което да се е опитвал да приведе към изпълнение. Всичко, което той имаше -беше егоцентричната му убеденост в това, че той заслужава да бъде начело. Всъщност, проблемът с недоверието в Йахве и злоупотребата с получената от Него, власт в опити да се заобиколи волята Му, се проявява не за пръв път в това семейство. Как мислите, в кой момент в генеалогичното дърво на това семейство, е възникнало това родово проклятие? ( Обсъдете го)

Сигурен съм, че всичко започна с Авраам и Сара. Беше им дадено обещанието, че Йахве ще им даде син. Годините минавали и Сара започнала да губи търпение. Помислила си, че може би трябва да "помогнат" на Бог, избирайки логичния път: да използват Агар, да стане втора жена и да роди син. Но това беше лоша идея. Подобно недоверие и плътската натура се предаваха от поколение в поколение, до Корей, който беше братовчед на Моисей, от коляното на Леви. Можете ли да назовете някоя от вашите греховни наклонности, с която са се борили и вашите предци? Как сте се справили с нея? Отрекохте ли се от тази наклонност така, че да бъде тя отстранена от вашето генеалогично дърво и предприехте ли някакви стъпки така, че да се анулира властта на врага над вас и вашето семейство в тази сфера? Ако не, то аз ви препоръчвам да го направите.

Също така, ви предлагам да гледате видеопроповедта "Великата измама - Да разпознаем гласа на врага "- посветена на тази тема. Можете да я намерите в сайта YouTube.

Сега, когато виждаме мотивът и разбираме защо Корей и последователите му са били така възмутени, ще разгледаме характеристиките на бунтовника. Преди всичко друго, Корей преди да иде при Мойсей, можа да убеди още 250 много известни лидери от дванадесетте колена и семейства, да се присъединят към него в това му противопоставяне. Именно така постъпват бунтовниците. Те не отиват направо при човека, към когото имат претенции, за да разрешат опасенията и въпросите си. Вместо това, се отправят към други значими хора, опитващи се да ги привлекат на своя страна,за да са им поддръжка в бунта им. Целта е да се създаде впечатление, че те не са единствените несъгласни. Бунтовниците искат да покажат, че съперниците им са в малцинство, а с тях са "всички" несъгласни и особено- всички други лидери. Бунтарите са страхливи. Корей не беше достатъчно мъжествен, за да обори Моисей лице в лице. Той се нуждаеше от присъствие на група за поддръжка. Друга ключова характеристика на бунтовника - изчакване на най-подходящия момент, когато повече хора може да го последват. И как не ! При недостатъчна поддръжка, Корей просто можеше да го убият за измяна. За да се гарантира успешното завземане на властта, бунтовниците винаги трябва да "се справят" с ключовите хора да привлекат подкрепата им. И кога ще е най- подходящия момент на удара? Когато лидерът е слаб, било то физически или политически, или е възникнало някакво разногласие, което може да бъде използвано за целите. Корей прибягва до последния вариант. Моментът бил перфектен. Рейтингът на Моисей бил вече нисък, защото всеки първороден се лишил от свещеническата позиция, а и на цялото общество току що било съобщено, че до края на живота си ще живеят на палатка в горещите пясъци. И никой не чул даже как Йахве е казал каквото и да е . Те чули само Моисей, който им КАЗАЛ, че Бог така е казал. Докато всичко вървяло добре, никой не оспорвал властта на Мисей и никога не е била поставяна под съмнение, но само след като се оказал в центъра на разногласията, а пред народа изникнали и " исполините" и ситуацията изглеждала безизходна, то всички, включително и брата на Моисей, започнали да си задават въпроса: " Той все още ли е годен за ролята на лидер?"

Вместо да се основава решението им на факта, че именно Йахве постави Моисей отговорен за народа Си, те се позовали на обстоятелствата, логиката, и непрестанната, мотивирана от егоизъм, жажда за власт. Как Корей щял да разреши тая ситуация? Кои пасажи от Писанието ще използвате, за да подкрепите своя отговор? Ако Корей би живял днес и му беше достъпна цялата пълнота на Божиите наставления по дадения въпрос-правилата за разрешаване на конфликти, които са обяснени в Тората и Новия завет- то той би узнал, че следва да обсъди своите опасения с Моисей, насаме.(вж. Матей 18:15). Не му се позволява по никакъв начин да сплетничи, да добавя поддръжка, да клевети или да споделя чувствата си с когото и да било, освен с ония, имащи непосредственото отношение към конфликта. Ако проблемът се заключаваше грях, то задачата на Корей щеше да бъде- да помогне на Моисей да го види и да се покае- и тгава всичко щеше да бъде възстановено. Ако обаче Моисе не е в грях, а просто на Корей не му харесват методите му на управление и той просто счита, че Моисей не следва да бъде лидер -виж, това е съвсем друга работа. Моисей може просто великодушно да изслуша претенциите така, сякаш през този човек говори Йахве, после вежливо да му поблагодари, че е споделил съображенията си. После Корей би трябвало да си отиде и да се моли за Моисей и никога повече да не повдига този въпрос отново. Ако Моисей не приеме неговия съвет и продължи да действа така, както счита за правилно, а на Корей не му харесва, то последния би следвало да напусне общността. Корей по никакъв начин и при никакви обстоятелства не би трябва да се опитва да привлече подкрепата на други, за да прави опити да заеме мястото на Моисей - мястото, на което го е поставил Йахве.

Прочетете Римляни 13: 1-2 "Всеки човек да се покорява на властите, защото няма власт която да не е от Бога; всичките власти са отредени от Бога. Затова, който се противи на властта, противи се на Бога, а противящите се сами навличат осъждение на себе си."

Този фрагмент се прилага само за тези власти, които действат в хармония с Божието Слово. Ако някой от правителството ( или някакъв началник) ви казва да направите нещо в противоречие със закона на Йахве, приоритетът се отдава на Йахве. Например как трябва да постъпи вярващ човек, който е открил, че приятеля му ограбва работодателя, а политиката на компанията изисква в такъв случай изявяване на такъв човек и " бързо, незабавно и без отлагане" да му се потърси сметка, инак той самия ще бъде уволнен? Според Божия закон, вие трябва НАЙ-НАПРЕД да поговорите с провинилият се ЛИЧНО, да се опитате да го убедите, че онова, което той върши, е грях и следва да се откаже. Божият закон винаги има преимущество над човешките закони. Нашият мотив не е в това, да "изложим" брата си, даже и да е уличен в грях, а в това да се възстанови и повдигне духовно. Нека се върнем към стъпките, които би следвало да предприеме Корей. Те са ясно изложени в 18-та глава от Евангелието на Матей: Той трябва да говори с Моисей лично. Ако проблемът не е в някакъв грях, то Корей оставя мнението си на прага и заминава знаейки, че е направил това, което е имал на сърце и сега всичко е между Йахве и Моисей. Ако проблемът все пак допира до грях и Моисей не се вслуша, то следва точка 2. Корей се връща обратно при Мойсей с един или двама свидетели, за да бъде потвърдено, че Мойсей е непокорен на Божието Слово. Тъй като става дума за грях, трябва да бъде цитиран фрагмент от Писанието, който да покаже, че Мойсей пренебрегва не само Корей, но и Тората. Ако Мойсей не послуша ни един от тях, те трябва да призоват старейшините на общността. От този момент случаят прави сериозен завой и започва официално разискване на дело, като в съда. От Моисей ще се изисква да подаде оставка от поста "старши пастор", а за ръководство от съдебните заседатели ще бъдат избрани други старейшини, които се ползват с уважение. Те ще изслушват свидетелствата и аргументите на двете страни и после ще произнесат отсъждането си, точно както се прави в гражданските съдилища, които са основани именно на законите в Тора. Точно според Тора, от която Матей привежда цитат в глава 18 от Евангелието си, най-малкото жури може да се състои от трима души, а достатъчно е двама от тези трима, да се съгласят за това решение. Веднага след като се обяви присъдата от "двама или трима събрани в Неговото име" (власт), всичко, което те връзват или разрешават - ще бъде вързано( забранено) или развързано (разрешено). Това са еврейски идиоми, означаващи "забрана" (връзване) или "освобождаване / позволяване" (развързване). Каквото и да кажат съдиите, Йахве ще го подкрепи. Ако решението е погрешно, то на самия човек му остава само едно-че Йахве ще уреди нещата със задна дата. Процес за обжалване- не е предвиден, поради липсата на организирано правителство, според обстоятелствата, че в 1-ви век не е имало такова в общностите. Ако човек, в хода на всичко това, продължава да се закоравява в греха си и отказва да мине през подобен процес (което е много вероятно в случая на тези, които не искат да признаят греховете си), то той трябва да бъде отстранен от общността и тя трябва да гледа на него като на "езичник и бирник". Човек, който е извършил тежък грях в общността, но отказва да се яви пред старейшините за разглеждането на делото му, или не се покае в хода на разбирателство, не му е позволено да се върне в общността никога, ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА. Да се допусне такъв човек да се върне обратно в общността, означава не само да се наруши Писанието, но и целия Божи закон, предназначен за това да се разпознава правилно и неправилно, както по отношение на Бога, така и по отношение на хората.

Днес, за съжаление, прекалено много пастори си затварят очите за греха и заемат позицията на "толерантност", като се ръководят от така наречената "любов и доброта". Те си мислят, че ако обичат брат си, без да обръща внимание на греха му, то той някак си ще дойде сам до покаяние и ще се поправи. Именно тази "сантиментална любов" на първо място, е довела до факта, че християнството се е отказало от Тората. Тя поставя чувствата по-горе от ясно казаното от Йахве по този или онзи повод. В опитите си да "изгражда мостове", тя оправдава греха и прави компромиси. Един писател го изрази това по следния начин : " Моля ви, вместо да изграждаме мостове между хората, ние трябва да ги изгорим веднага и да възстанови онези мостове, които водят хората към Христос".

" Изграждането на мостове" практически винаги води само и единствено към компромиси и размивания и нарушения на Божието слово. Но, ако стоим на здравата основа на Писанието и правим това, което то казва, в любовта на Христос, като същевременно помагаме на грешника да направи мост с Йешуа, то ТАКЪВ МОСТ ще го доведе до покаяние и възстановяване в Тялото на Христос. За съжаление, този ред на мисли НЕ преобладава в повечето проповеди, произнасяни днес в света. На някои им изглеждат "грозни" или твърде "авторитарни". Редът на мисли им се вижда "несъответстващ на Христос". Но реалността е, че именно Христос е, който първоначално е създал това правило и за това е имало множество причини. Вълците обичат да ядат овце и няма да се спрат пред нищо, докато не се маскират като една от тях, за да похапнат. При истинската любов има граници, към които тя се придържа. Веднага след като излезем извън библейските граници, установени от Бога, ние попадаме в капана на непослушанието.

Имало ли е случай, когато вас ви е обиждал някой, а вие следвайки по-горните изброени правила, сте били принудени да се дистанцирате от тия хора? Ако сте останали в любовта, постъпили сте правилно. От този момент нататък, винаги дръжте вратата отворена за възобновяване на диалога и сближаването, ако е възможно. В края на краищата, точно така постъпва с нас и Йешуа. Обятията Му са винаги отворени, но ако не се покаем, то не можем да влезем в небесната общност. Както винаги, има много скрито в този седмичен откъс от Тора!

Преминаваме към следващата част от тази "закуска".

Проблемът на Корей се заключава в това, че искаше да бъде лидер и не му харесваха ръководните методи на Моисей. Той смяташе, че чува Йахве точно така, както и Моисей. Корей не осъзнаваше, че, въпреки че по същество всички вярващи са равни, то не всички са равни от гледна точка на ролите и властта. В обществото на Израил ние виждаме моделът на всички бъдещи общности. Всички бяха израелтяни, но не всички бяха първородни-мъже, натоварени с някои отговорности и привилегии като компенсация за изпълнението на тези задължения. Всички те бяха израелтяни, но не всички бяха левити и свещеници, и т.н. Даже самият факт, че всички те бяха изведени от Египет именно чрез Моисей, и че именно той ги поведе нататък, доказваше, че Бог е избрал именно него- Моисей. Въпреки, че израелтяните бяха народ на Йахве, за Моисей те бяха обект на служение. Хвърляйки предизвикателството към Моисей и казвайки му, че това служение не е за него, а на Бог и че юздите на властта трябва да бъдат прехвърлени и на друг, защото всички са равни пред Бога, Корей не е имал представа, че застава против самия Йахве. Тъй като проблемът не опира до някакъв грях, претенциите на Корей не са имали никакво основание. Неговата съпротива е била бунт срещу Йахве, което е равнозначно на магьосничество, водещо само към смърт и изгнание. Писанията никога не се отзовават за измяна благодушно. Забележителното е, как Моисей отговори на предизвикателството. Той не направи това, което щяха да направят повечето мъже. Не изпъчи гърди, готов да влиза в конфликт. Не. Вместо това той падна на лицето си пред агресора, в молитва директно към Своя Цар. Тази постъпка позволи на Мойсей да заеме правилната позиция и да намери Божия възглед по ситуацията. Това, което той предложи, изправяйки се на краката си, би могло да бъде вдъхновено само и единствено от Самия Йахве- беше гениално.

Какво им каза Моисей да направят? ( виж Числа 16:6) Да вземе всеки от тях, кадилницата си, да сложи в нея тамян. Направо в целта! Тези лидери, които бяха левити, не бяха доволни от положението, дадено им от Бога. Те искаха свещеничество. Беше им малко да помагат на свещениците. Другите бяха просто под влиянието на Корей и се включиха в конфликта, само за да спечелят нещо и да се възползват от него, когато е възможно. Когато взеха кадилниците си с тамян и ги донесоха пред Йахве, навярно нито един от тях не предполагаше, че подписва собствената си смъртна присъда, защото това се позволяваше САМО на свещениците. Това прилича на игра на руска рулетка с кадилници. Ако Бог би ги счел за свещеници, то би приел тяхното кадене. Ако не - бам бам ! И овъглени останки. Това беше капан от Йахве.Всъщност, Той им каза: " Добре, искате да бъдете свещеници ли? Ок, давайте! Изпълнете задълженията на свещениците без Моята поддръжка и вижте какво ще стане."

Всичките 250 човека бяха убити за това, че принесоха пред Господа чужд огън.

От тази история можем да научим много уроци. Пред всичко, на всеки един от нас се дават определени задачи, които извършваме към Господа. В това състезание, всеки един от нас работи до финалната линия по неговата си пътечка. Ние трябва да останем на нея, като никога не завиждаме на тези, които бягат редом с нас. Достатъчно е ние да излезем от пределите на нашата пътечка- и ще загубим състезанието. Бегачът с жълта фланелка не е по-важен от бегача с кафява фланелка. Всички ние сме членове на едно Тяло. Всички сме важни, но всеки трябва да си изпълнява неговата роля и да бяга в неговата пътечка. В тоя момент, в който Корей решил да заеме пътечката, в която бягал Моисей-всеки последвал го, заемал чужда пътечка и всичко завършило с пълен крах. Ето защо бунтовете в Писанията винаги са били подложени на сурово наказание. Те подтикват към грях цялата общност.

Преминавайки към глава 17, откриваме още едно интересно чудо: разцъфтелият жезъл от бадемово дърво. Това се случи веднага след като Корей и компанията му бяха изгорени и погълнати от земята, а народа беше объркан. Те разбраха, че Корей не е прав, защото свръхестественото земетресение пред очите им просто погълна Корей и неговите приятели- бунтовници. Но те не доразбраха убийството на 250-те лидери. Всички те мислеха, че Мойсей ги е убил по своя собствена инициатива. И за да бъде веднъж завинаги разрешен този проблем, всички племена си донесоха жезлите, написаха на тях имената на лидерите и ги поставиха в Скинията. Когато Аароновия жезъл разцъфтя и завърза плод даже, не остана вече никакво съмнение кого именно е избрал Йахве за ролята на администратор в Неговия храм.

Как се прилага това и днес? Много просто. В Лука 6:44 Йешуа каза, че "всяко дърво се познава по своя плод."

Всичко, което ви трябва, е -да се инспектират плодовете. Това е и онова, което Мойсей направи. Той влезе в Скинията и огледа плода. Чийто жезъл беше завързал плод, този беше и човекът, избран от Йахве за партньорството. Чувайки думата "жезъл", ние вероятно си представяме скиптър или яка пръчка и веднага у нас възниква асоциация с понятията "сила" и "власт". Въпреки това, от гледна точка на иврит, такова разбиране като "тояга на пастир" или скиптър на цар", в случая е погрешно. В древноеврейското пиктографско писмо, един от символите на жезъл - това е буква ЛАМЕД, най-високата от цялата азбука, издигаща се като страж над всички останали букви. Тя внушава идеята за "наставление" или " поправление". Аз лично съм бил свидетел на такова "наставление" и "поправление", виждайки как един истински пастир третира овцете си в Израел, в същата оная долина, близо до Витлеем, в която Рут е събирала класове на нивата на Вооз. Пастирът не биеше своите овце, не замахваше към тях с гегата, не извърши никакви груби действия. Вместо това, той протягаше тоягата си към някоя овца, подбуждайки я да се завръща в дадената посока.Ако овцата се заинатеше, той с края на гегата ( жезъла) я допираше до гърдите, ръчкайки я леко. На овцата това, разбира се, не и харесваше, но тя и не разбираше,че това е за нейно добро. И все пак, всеки път овцата се подчиняваше. А, когато една голяма част овце се скупчиха на едно място, на пастира му се наложи да обходи изодзад скупчилите се и буквално с тялото си да натиска едни овце, които пък избутаха другите! Беше невероятна гледка!

Понякога човекът, към когото Отец предприема подобни персонални дисциплинарни мерки, сам по себе си не е източника на проблема. На него просто му влияят други овце, подстрекаващи го към непокорност. Въпреки това, добрият пастир Йешуа е винаги е редом с нас, с любов ни прилага необходимите дисциплинарни мерки с помощта на Своя жезъл на поправлението.

В Евреи 12, Павел казва, че наказанието Господне произвежда "мирен плод на праведност." Виждате ли? Плодът се появява само в резултат на дисциплина и борба! Кога Аароновия жезъл принесе плодове? По време на бедствие и борба! Ако преминавате през борба и страдания и се чувствате като че ли ви разкъсват, то славете Нашия Цар, защото сте на път да произведете нов плод!

Между другото, сега е точното време да се обясни същността на фрагмента от книгата "Притчи", в който се казва: "Не жали тоягата си". Това е еврейски идиом с двойно значение. Мнозина го тълкуват като позволяващ на родителите да бият децата си с пръчка. Въпреки, че не може да има никакво съмнение, че в библейските времена на този вид наказанието не се е гледало лошо, тази фраза има по-дълбок смисъл. "Тоягата"- това е самият разцъфтял жезъл на Аарон, пособието на Добрия Пастир, утешаващия жезъл и пособие от Псалм 23. Вярвате ли, че Давид е казал, че Йахве го утешава, биейки го с пръчка? Не, разбира се. Разбира се, аз не казвам, че напляскване на децата не се изисква. Сигурен съм, че Бог ни е дал меки задни части не само за да сядаме ! Но истинската "тояга" е буквата ЛАМЕД. Това е наставлението на Йахве. Това е ТОРА. Именно Божието слово утешаваше Давид. Именно това Божие слово леко ни бута в гърдите, когато се отклоняваме в страни от пътя. Божието слово е натоварено с власт и отвъд рамките на тоя "жезъл"няма никакъв друг духовен авторитет. Ако вие "жалите тоягата"( Тора), то вие не обичате децата си. Преподавайки Тора, вие учите децата си на пътя, по който следва да вървят, а после те няма да се отклоняват от него. Ето защо в повечето общности помазанието е върху пастири или учители. Помазанието пада не на човека като такъв, а на "жезъла". Словото на Йахве е източника на сила, истинската власт и оня, който знае как да я използва и практикува, получава правото да вземе тоя жезъл. Ако се разпореждате с него по надлежащия начи, то той ще произведе плод толкова бързо, както и жезъла на Аарон. Кой днес се явява такъв служител? Обикновено е овцата, получила Божия жезъл, и колкото повече "слушате и изпълнявате", толкова по- добър жезъл Той ви дава. Колко Слово има във вашето сърце? Уверени ли сте, че сте изучили или запомнили наизуст толкова от Писанието, колкото желае Йахве? Бихте ли искали да бъдете използвани от Него? Но ако ви сложат отговорен за някой човек, който не познава сърцето ви и вашите създадени правила? Господарят на жетвата търси тези, които Той може да изпрати за прибирането на реколтата, но първо те трябва да се научат да управляват комбайна. Препоръчвам ви да започнете да наизустявате Писанието и от все сърце да изследвате Неговата "книга с правилата". Има и други овце, които разчитат на вас.

Накрая ще отбележа, че във всеки от нас има по малко от Мойсей и по малко от Корей. Понякога сме праведни, понякога сме бунтари. Понякога се подчиняваме на правилата, а понякога търсим своята собствена полза. Ето защо е изключително важно да се знае Книгата и да бъдем народ на Книгата. Често ние заемаме позицията на Корей и дори не го осъзнаваме, защото не познаваме Божието Слово достатъчно добре, за да видим, че сме го нарушили. В резултат на това ние водим и други овце до ръба на прословутата скала. Нашите съждения и чувства се смесват с Божия "жезъл" и това е то, така наричаното- Дърво за познаване доброто и злото. Чувствата ни са силни и се явяват главен инструмент както в ръката на Йахве, така и в ръката на ха сатан, за да ни подтикне към действие. Единственото нещо, което разделя Корей от Мойсей (или, ако предпочитате, д-р Джекил от мистър Хайд) вътре в нас -това е Мечът на Духа, самото Божие Слово, призвано да стане за нас източник на поправление и утешение. Само противопоставяйки своите чувства на Словото, можем да разберем какви сме в действителност : Корей или Моисей. Изучавайте Книгата. Обичайте я. Живейте по нея. От нея зависи не само вашия живот, но и живота на всяка овца, намираща се редом с вас.

Шалом, Джим Стейли