ЗАЩО УБИЕЦЪТ Е ИЗГНАНИК ДО СМЪРТТА НА ПЪРВОСВЕЩЕНИКА?

Въпросът, зададен в заглавието на тази статия, е въпрос, който много хора задават, когато стигнат до Числа 35 глава. Когато стане въпрос за заповедите за "Отмъстител за Кръвта" в Тората, има два различни сценария. Първият е, когато някой умишлено отнеме живота на друг.

В този случай на човека не се е позволявало да прибегне / избяга/ в един от шестте градове за убежище, които са били разпръснати сред 48-те левитски града. Такъв биваше съден и убит от най-близкия роднина на убития, наричан „Отмъстител за кръвта“.

Другият сценарий бе, когато някой случайно отнемеше живота на друг. В този случай най-близкият роднина имаше право да отмъсти за кръвта на загиналия, убивайки човека, убил роднина му. Но ако човекът, който случайно е отнел живота на някого, стигнеше до някой град - убежище навреме, той се спасяваше от Отмъстителя за Кръвта. След като пристигне, старейшините определяли отговорността му чрез процес. Ако той нямал никаква отговорност и смъртта е един истински нещастен инцидент, той не се определял като заточен и никой не можел да го докосне. Той бил свободен. Ако се установяло, че той има някаква отговорност, бивал заточен в града на убежището, докато първосвещеникът на Израел не умре.

Обяснението, което юдаизмът дава за това е, че никой човек не може да знае до каква степен някой е отговорен за инцидент и по този начин не може да знае за колко дълго време да го изгони и заточи. Затова оставяха на Йахве да определи кога първосвещеникът ще умре. Това е практическото и буквално определение в текста.

В духовен смисъл е обрисувана красива картина с големи пророчески образи, които сочат към Йешуа и всичко, което е направил за нас. Преди всичко, когато някой бива убит, единственият начин земята да се очисти е чрез кръвта на убиеца. Кръвта му е върху собствената му глава. Но при онзи, който убива неволно, единственото изкупление, което има през целият си живот на изгнание, е кръвта на първосвещеника. Тези факти ни показват една невероятна картина, водеща към нашия Първосвещеник Йешуа, който проля собствената Си кръв, за да можем да живеем и да бъдем свободни ние.

В Римляни 6:23 Библията казва, че "... заплатата на греха е смърт ..." Няма как да се заобиколи това.

Нашата паднала природа ни прогонва от Него и ни оставя без надежда, дори при случаен грях. Грехът ни отделя от Бога, както ясно казва Писанието. Това ни разделя за цял живот. Няма никакво лекарство и няма начин да си възстановим състоянието, в което сме били, преди да съгрешим. Единственият начин да бъдем избавени е само когато Първосвещеникът умре. И точно това направи Той. Създателят на Вселената изпратил Своя Единороден Син като легитимен Първосвещеник на Небето с една цел: да умре като законен Първосвещеник на Своя народ, освобождавайки всеки един човек, потърсил убежище при Него. Това обяснява факта защо има живот само за тези, които търсят подслон при Първосвещеника Йешуа. Неговата кръв покрива само онези, които намират убежище в Неговия "град". Няма друг начин. Кръвта му чака да донесе изкупление и живот, но от нас зависи да изтичаме до олтара.

Помислете за силата на този принцип в Тората. Когато грешим, ние веднага се отделяме от Бога. Врагът (истинският Отмъстител за Кръвта) сега има законно право да ни атакува. Ако откажем да се покаем и гордо стоим в територията си, врагът ще продължава да унищожава благословиите, които Отецът е планирал за нашия живот. Но ако незабавно прибегнем към „Градът на убежището“, който се намира в Небесното царство на нашия Месия, чрез покаянието си, ще бъдем спасени от заслуженото нападение на врага. Когато се обърнем от греха си и бягаме към Него, търсейки кръвта на Месията, ние, според Тората, търсим кръвта на Първосвещеника. Напомняме на нашия противник, че вече не сме изгнанищи заради греха си, но сме били откупени и освободени със смъртта на великия Първосвещеник на небесата. Именно затова Йешуа ни казва, че в момента, в който знаем, че сме съгрешили срещу друг човек, трябва да оставим нашия дар пред олтара и веднага да потърсим и поискаме прошка. Положението е толкова спешно както при човека, бягащ от Отмъстителя за кръвта - бягащ към града на прибежище.

Животът е важен.

За съжаление, болшинството вярващи днес не приемат греха толкова насериозно, колкото Противника. Поради това, врагът царува тотално, за да тероризира и да опустошава живота и семействата им. Крадецът идва само за да открадне, убие и унищожи. И той може да направи това само когато сме в непокаяно състояние, извън града на прибежището, намиращ се в подножието на кръста. Така че вземете урок от този пасаж от Числа 35 и не губете време, когато съгрешавате. Бягайте при олтара толкова бързо, колкото можете и се покайте пред възкръсналия Първосвещеник. Направете всичко по силите си, за да бъдете в пълно съгласие с вашия Цар и с ближния си, обичайте Бога и обичайте ближния си като себе си. И накрая, благодарете на Йешуа, вашият Първосвещеник, че умря, за да бъдете изкупени и освободени от едно вечно изгнание от Неговото присъствие.

Шалом!

Джим Стейли

Март 2019