ГЛАСЪТ

Има много хора, които четат Библията от корица до корица всяка година. Те познават историите и дори могат да ви кажат главата и стиха на някои от най-известните фрагменти. Но дали Библията е просто един древен документ, който съдържа думи и исторически данни за отминали времена? Или е жив дишащ динамичен портал за свързване на всяко едно поколение с Божественото? Някои казват "да", а други казват "не". Има само една разлика между първото и второто: Гласът.

Библията не е само някакъв документ с черен текст на бял фон. Това, което я прави толкова различна от всяка друга древна религиозна книга от такъв род, е фактът, че Творецът на Вселената, Който я е започнал, все още говори чрез нея, и всеки път когато я отваряме, сякаш вземаме телефон. Именно този жив ГЛАС прави Словото Му всемогъщо и живо.

Когато Писанията казват, че светът се е образувал от Божието Слово, и че то държи всичко заедно, те нямат предвид написаното Слово, а Неговия истински говорещ Глас, тази динамична честота, която непрекъснато се движи от измерение в измерение, изговаряйки живот във всичко, до което се докосва.

Именно този Глас е онзи, който всеки чува, но често неправилно интерпретира и неправилно отнася към някакви форми. Например, светски художник чувства дълбоко желание да рисува, за да изрази това, което се намира в най-дълбоките ъгли на душата му, но не знае откъде идва това желание. Певецът не си дава почивка, докато не изрази себе си в песни, а строителят не си почива, докато не завърши работата си. Нима това са просто случайни чувства, изпитвани от хората по цялата земя? Аз вярвам, че те са резултат от тая честота, която отеква във Вселената: Гласът.

Всеки го чува, но малцина го разпознават в онова, което наистина е. Всеки от нас се стреми да изпълни всичко онова, към което чувства, че го призовава, но само един остатък напълно разбират, че това е Гласът на Отец, зад целия бял шум на живота. Когато забавим достатъчно дълго, за да чуем този дълбок призив, откриваме, че Той никога не е спирал да ни говори. Той говори във вятъра, вълните и чрез най-невероятните хора и обстоятелства, а най-често се чува в огъня и в дъжда.

Има причина ТОЙ да казва: "Млъкни и знай, че Аз съм Бог". В тишината ние не само чувстваме Неговото присъствие, но и чуваме Неговия тих Глас. И точно поради тази причина лагерът на врага се опитва толкова усилено и с голям успех, да задържа Божия народ зает и да се движи със скоростта на светлината. Врагът иска да бъде пропуснат ГЛАСА.

Джим Стейли Ноември 2017 г.