ПЪРВАТА ВЕЧЕР НА ХАНУКА

Тази вечер е първата от Фестивала на светлините, празника в памет на храма в Йерусалим, който е освoбоден от ръцете на врага през 167г. пр.н.е.  Въпреки че няма заповед за отбелязването на този празник, това е прекрасна традиция, която Йешуа празнува, когато беше на земята и този празник има огромно значение за нас, вярващите днес. В крайна сметка ние сме храмът на Светия Дух сега и сме освободени чрез Христос от ръката на врага ни. Бяхме осквернени и след това очистени с кръвта на Агнето и аз съм изключително благодарен, че Неговото дърво на Живота (менората) отново засиява ярко в нас заради Него.

Преди години започнахме една традиция в нашия дом да свързваме всяка нощ от празника със светлината в Писанията, започвайки от Битие и стигайки чак до Откровение, разкривайки историята на светлината в хронологията на Библията. И тази вечер е първата нощ: Светлината на Творението. И така, споделям някои мисли за първата светлина.

На първо място, това, което ме впечатли най-много е, че Бог е Светлина и понеже Той е Светлина, светлината идва от Него. Първото нещо, което Той сътвори, е светлината, което ни подсказва, че всички неща произхождат и идват от Неговата първична Светлина. Нищо друго не може да се направи, докато я няма основата, разбирането за светлината. Всичко останало произтича естествено от нея. Какво представляваше Светлината? Самото Слово на Яхве, пронизващо тъмнината и подготвящо сцената за останалото творение.

Второ, горната мисъл поражда следващия въпрос: От какво е направена моята основа? Защото това, от което е направена тази основа, поставя началото на всичко останало, което ще произлезе от нея. Тъй като Бог е светлина и Бог е любов, тогава моята основа трябва да сияе и с двете. Всяка стена и всяка конструкция, построени в дома на живота ми, трябва да бъдат изградени върху основата на светлината и любовта. Всичко, което излиза от нас и не идва от светлината на любовта, не е от Него и няма да устои.

В хилядолетното царство на Месията храмът ще свети със светлината, която се излъчва от Спасителя. Лицето на Мойсей блестеше толкова ярко, когато той слизаше от планината, че трябваше да бъде скрито зад воал. Когато се движим в Неговата светлина, ние възраждаме образа Му на земята. Показваме светлината на творението. В известен смисъл, ние връщаме заобикалящия ни свят обратно в Едемската градината, обратно в Светлината.

Затова отделете малко време тази вечер и се запитайте каква част от живота ви е изградена върху светлината на сътворението. Колко от това, което излиза от вас, произлиза от любовта? Може би вашето бреме е тежко, защото не сте предали бремето си на Този, който е обещал да го носи вместо вас. В края на краищата Той казва, че Неговото бреме е „леко“*. Помислете върху това.

Честита Ханука!

Джим Стейли

Декември 2019

* бел. на преводача: на английски „светлина“ и „леко“ се пишат по един и   същи начин