РАЗРУШАВАНЕ НА ВЛАСТТА НА СТРАХА ВЪВ ВАШИЯ ЖИВОТ

СЛУЖЕНИЕ на Джим Стейли

Дори не мога да ви кажа колко пъти съм виждал как цял човешки живот се разпада и даже Божии служения претърпяват крах заради това, че хора, движени от страх вършат онова, което никога не биха направили при други обстоятелства.

Ние хората, сме много чувствителни към този дух на страх. Той ни парализира и ни завлича както цунами завлича бамбукови колиби по крайбрежните селища. Сърдечния ни ритъм за секунди може да скочи от 60 удара/мин. до 150 удара/мин. и от научна гледна точка този внезапен силен стрес принуждава мозъка да взема ирационални решения, които могат да бъдат толкова разрушителни, какъвто е ураган от пета степен.

В 2 Тимотей е казано: 1:7 Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение ( здрав ум).

За това ,за да бъдем признати за достойни като херувимите, да можем да понесем силата и на престола на Всевишния навсякъде, където и да сме се отправили, необходимо е да държим курса, в който иска да се движи Светия Дух.

В книгата на пророк Йезекиил 1:20 е писано: Гдето имаше да иде духът, там вървяха и те; Направлението избираме не ние, а Светия Дух. Там където е Той е "сила, любов и здрав ум". Човек, който не е воден от Духа, е воден от плътта, а това довежда само до унищожение.

ЦЕЛ НА СТРАХА

Целта на жизнените препятствия се заключава в това, да се увеличи нашата вяра и да ни подбуди да сме много внимателни по отношение на това което виждаме. Не ни позволяват да станем мързеливи. Има само два пътя към духовен растеж: молитва и страдание. Тъй като повечето от нас не прекарват достатъчно време в молитва, използвайки своето вътрешно духовно зрение, то ние трябва да се учим чрез страданието.

Като цяло, препятствията са полезни. Те са допускат от Твореца и служат за това, да ни стимулират да се държим за Него, така както никога не сме се държали досега, когато се е появила вече пречката в живота ни. От друга страна, страхът - това е демоничен дух, който кръжи около нас, в изпратено от Твореца препятствие, с единствената цел: да застави човека да се усъмни в благостта и великодушието на Бога. Святият Дух не може да живее в съмняващото се сърце. Едва почувствал съмнението и Той започва да се отдалечава от човека, защото съмненията са материални и произхождат от земния свят, а Духът диша само въздухът на вярата.Той не може да живее в атмосфера на съмнение. В Посланието на Яков 1:6-8 е казано: ...защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища. Врагът използва страха за да промени атмосферата около нас и да принуди Духът на Йахве да се оттегли от задушливия дим на страха.После се качва на колесницата и направлява човека където иска.

КАКВО Е СТРАХЪТ?

Най-основното определение за страх звучи така: "Боязън от загуба на нещо, което притежаваме в даден момент". Това може да бъде страх от загуба на работно ни место, финанси, семейство, репутация, дом и едно безкрайно разнообразие от други материални неща, от които се ползваме на тази земя. От тази гледна точка, страхът е свързана с нашето "желание да получим нещо за себе си." Като цяло, вътре в човека има само две желания, които го мотивират за действие. Той или постъпва като Твореца, ръководейки се от желанието да отдава, или е воден от желанието да получава, преследвайки изключително егоистични цели, било то осъзнато или неосъзнато.

Творецът никога не може да изпита страх, защото живее само за да отдава. Ако ние, като носители на образа Му, действаме изключително в рамките на този начин на мислене и на даване, то сблъсквайки се със заплахата да се лишим от нещо, не бихме се изплашили, защото бихме осъзнали, разбира се, че нищо не ни принадлежи.

Всичко принадлежи на Твореца, а ние имаме само нещо физическо и земно, което в края на краищата ще ни бъде отнето, когато преминем във Вечността.

Страхът изпитва човешките сърца, за да се види силата на вярата им. Създателят позволява да възникне на пътя ни препятствие и в тоя момент ние сме длъжни смело да се срещнем лице в лице с него. Ако човек осъзнае, че то е допуснато от Твореца за укрепване на вярата му и не трябва да се поддава на духа на страх, който без съмнение е бил изпратен за да пречи на увеличаването на вярата и благодарение на това препятствие ще се опита да намали вярата му, то напротив - ще получи увеличаване на вярата си. С други думи, ние трябва да разберем, че пречката идва от Господа, а всичко което прави Йахве за Неговите деца, е добро. Ние трябва да Му благодарим за това, че има някакво решение и обходен път, който не само ще помогне да заобиколим преградата, но и ще увеличи вярата ни. Не трябва да се съсредоточаваме върху самото препятствие, защото това е едно и също като да гледаме в очите хипнотизиращата ни змия- духа на страх. Подобно на херувимите, ние трябва да се съсредоточим върху това, къде ни направлява Светия Дух, никога не сваляме очи от Него. Но това е възможно само в дълбока молитва. За съжаление, повечето хора не са научени да възприемат препятствията като нещо пратено от Господа и не знаят какво да правят, за да ги преодолеят. Мнозина от нас толкова са свикнали да живеят за себе си, задоволявайки собственото си желание да получават блага, че биваме напълно парализирани само при едничката мисъл за възможност да загубим всичко.

Спомням си как седях пред Федералния съдия, четящ присъдата по делото, по което аз бях лъжливо обвинен в умишлено мошенничество с цел присвояване инвестициите на клиентите ми, през 2007г. Страхът от загуба на свободата и семейството ми, беше толкова силен толкова, че когато ме повикаха на подиума за да се изкажа, аз се разплаках и едва не рухнах от тежестта на всичко случващо се. Бях парализиран от страх, защото прекалено много ценях свободата и живота си. От този момент нататък Светия Дух ме научи, че с цена съм бил купен и не принадлежа на себе си.

Въпреки, че деформирането под високо напрежение може да изглежда "нормално" явление, аз на собствения си гръб отново разбрах, че в това няма нищо нормално. Страхът е напълно рационален и "нормален", но както казвали в древността мъдреците : "вярата е над разума". Светият Дух ме научи, че моят комфорт и моята безопасност, не са от най-важните Му приоритети. Той имаше план и за това - да мога аз да стана част от тоя план, бях длъжен да премина обучение в много сурова среда. С други думи, ако в този момент аз знаех това, което знам сега, и как всичко това работи, то щях да разбера, че Бог държи всичко под контрол. Аз просто се блъснах в бариерата на пътя, която беше изпратена от Бога, предвидена от Него и предназначена за това, да ме научи, да ме въоръжи и да ме повдигне на едно ново ниво, задълбочавайки отношенията ми с Него и да ме приближи до Него, с единствената цел : да ме направи по -ефективен учител.

Препятствията, които преодоляваме, служат за това -да можем да помагаме на другите и те да се справят със същите трудности и да увеличат вярата си. По този начин ние се превръщаме от ония, които се грижат само за техните чувства и затъват все повече в желанията си да получават блага, в истински образ на Твореца, живеещ само и изключително заради другите.

В завършек ще отбележа ,че за да се движат там където им е заповядано, херувимите бяха водени от Духът на живия Елохим. Въпреки, че бяха с покрити очи, а лицата им бяха обърнати в четирите посоки, те вървяха по идеална права линия, съгласно указанията на Светия Дух. Ако някой може да се разсее, то това е именно създание с четири лица и покрити очи. Аз имам само две очи, а въпреки това едва успявам да остана в своята лента на движението! Целта на страха е да отклони вашето внимание от това, което говори Светия Дух, от това което е "над разума"и се намира в сферата на вярата, и да ви застави да се съсредоточите на самото препятствие и на размисъла за това - как ще се се почувствате от сблъсъка с него. Често той се опитва да ни накара да се вземем решение, ръководейки се от страх, а не от вярата. Той използва логиката, рационалното мислене и фактите, за да направлява човека в посоката, която му се струва "най- добрата", която ще удовлетвори желанието му да получи блага.

В повечето случаи, направллението, в което ви тласка страхът, е точно противоположното на онова, в което се движи Светия Дух.

Когато израилтяните се сблъскаха с исполините, стоящи точно по пътя им, логиката и рационалното мислене им казваха, че е по - добре да не пресичат реката. Те искаха да се предпазят от сблъсъка, но гласът на Светия Дух, им каза, че тази земя е тяхната. Ето защо Исус Навин и Халев, които повярвали на Божието обещание, отказвали да гледат в очите гигантите, те просто живеели "над разума"- в областта на вярата.Именно тази вяра подбуди Светия Дух да обитава в тях и им позволи лесно да победят исполините. Младият цар Давид се сблъскал със същи обстоятелства. Той не видял Голият като някакво препятствие. По-скоро за него това е било плацдарм, на който можел с един удар да порази филистимците. Давид не се поддаде на духа на страха, но вярваше в силата на името на Йахве, в съответната ситуация. Той реши да прекрачи в сферата, излизаща от рамките на логиката и рационалното мислене, а там го срещна Светия Дух и отправи камъка му право с челото на великана.

Убеден съм, че ние сега рядко виждаме силата на Бог, именно защото се фокусираме върху страха и решаване на личните си проблеми с помощта на логиката, рационалното мислене и собствените си човешки способности. Ние просто потискаме Светия Дух и поради това сме принудени да се бием сами с великаните.

Какво ще стане ако би се въздигнало ново поколение от Исус Навиновци и Халеевци, които биха отказали да живеят на базата на това, което виждат очите им, въобще не биха обръщали внимание на гигантите и биха гледали на всяко препятствие като ключ, откриващ пътя за получаването на приготвените им венци?

Какво ще стане ако би съществувала армия от царе, разбиращи че всяко сражение се води не поради тях самите, а заради порастване на вярата, така, че да могат да дават на другите, които са по-слаби от тях?

Какво би станало ако Божия народ откаже да се поддаде на страха, закрие очи и реши да тръгне по водата, даже и страхът да му казва, че това е невъзможно?

Какво би станало ако се намерят хора, които наистина биха вярвали в това, че всеки техен ход е предопределен от Бога и че за любещите Го, призвани по Неговото благоволение, ВСИЧКО съдейства за добро?

Може би тогава ще видим как морета започват да се разделят, планините се вдигат от местата си...как страхът се превръща в нови възможности, а исполините падат точно пред очите ни!

Някой може да кажа, че по-скоро адът ще замръзне, отколкото това да стане. Аз пък ще кажа, че адът ще замръзне, когато това стане! Ако страхът ти казва да не отивате в тая посока, то вие ТРЪГНЕТЕ ИМЕННО В ТАЯ ПОСОКА!

Шалом Джим Стейли