СТРАХЪТ- ЗАКЛЕТИЯТ ВРАГ НА ВЯРАТА!

СЛУЖЕНИЕ на Джим Стейли

Дварим. Второзаконие 1-3 Книгата "Дварим" ( "Второзаконие") мъдреците наричат ​​"Mишна Тора" и е всеприето да се превежда като "преглед / повторение на Тора."

Тя изцяло е била написана през последните пет седмици от живота на Мойсей. От всички книги на Тора, тази ми е най-любимата. Тя съдържа повече от 200 закони от Тора, от които 70 са изцяло нови. Освен това, тази книга е завършек на Тората и много напомня последния кръг в гонката. Завършва с най-възхитителния библейски празник : Сукот! Но най-вече книгата "Дварим" заслужава похвала за това, че съдържа превъзходно всеобхващащо резюме на финала. Творецът е уподобен на Отец, затова Той мисли като велик небесен учител. За да бъде гарантирано, че вашите деца ще запомнят това, което се опитвате да ги научите, най -добре да направите конспект на всичко, за което сте им говорили преди да ги изпратите на училище или, както е в дадения случай-на война. Именно в това е същността това на разглежданата глава от ТОРА.

Това е като поглед от причи полет, за последните 40 години, преминали в пустинята. От планината Синай до Обетованата земя - Мойсей описва подробно всички събития, за да напомни на израилтяни за всичко извършено от Йахве, и защо всички те трябваше да останат в пустинята. Преразглеждане на нашите духовни странствания ни позволява да "проследим" какво Бог върши в живота ни в даден момент. По пътя на живота ни са разположени ключови точки, в които Светият Дух прави нещо в опит да привлече вниманието ни. Понякога Неговите намеци са неразличими дотогава, докато не ги съпоставим с проследената история. Лично аз си водя дневник и понякога просто се изумявам от това, как Отец подчертава нещо, което Той иска да ми покаже и което аз никога не бих видял, ако нямах възможността, връщайки се отново към това, с помощта на дневника си, да видя взаимовръзката. По същата аналогия, дадения фрагмент от Писанието - това е "дневникът " на Моисей. Можете да си представите, къде бихме били без книгата "Дварим" ( Второзаконие)?

Благодарение на Бог, Моисей е отделял време за да запише всичко, което е правил. (Въпреки, че аз понякога съжалявам, че не е приложил и албум с рисунки). Изображенията са по-ценни от хиляда думи. Така, че нека пристъпим към обзора заедно с Моисей и да видим до какво ще ни доведе това.

ЛИДЕРСТВОТО Първата тема, повдигната от дадения фрагмент, е основана на факта, че Моисей просто не е можел да се грижи сам за почти двумилионен народ.Той се нуждаел от помощ. Прочетете Второзаконие 1:9-18 Това е отправната точка за модел на лидерство, което е по-известно като "Мойсеев модел". В действителност, той е много прост. На върха е Самият Йахве, Който се явява главен Лидер. После следва човек, поставен от Йахве, който се явява главното свързващо звено. Той определя целите и посоката. На следващото ниво са лидерите на различни по численост, групи. Те са облечени във власт въз основа на тяхната мъдрост и знание. Тяхната задача е, да организират и да помагат да се водят хората от дадената организация, в тая посока , в която води Отец чрез човека, сложен на Моисеевото седалище. Това е теократична форма на управление, в рамките на която, най-висшата власт принадлежи на Йахве. Всички общности трябва да бъдат изградени по тази схема. Колкото по-голям на организацията, толкова повече лидери трябват, в служба на хората. Това не е йерархия, а ОТБОР, в който на всеки лидер са възложени конкретни отговорности. Най-отговорна позиция - това е Моисеевото седалище. Да я заеме, може само този, който никога не е бил на нея. Тя привлича преди всичко, само критики и осъждения, свързана е с най- големия стрес и често -с най-големи разочарования, защото е необходимо да се вземат прекалено много решения и за човек просто е невъзможно да разреши всяко от тях правилно. Именно в такова положение се е намирал и Моисей в първата половина на главата: претоварен и изтощен, опитващ се да поддържа и съхрани реда.

Има вярващи, които не обичат никаква форма на лидерство или структура на властта, те са и против Мойсеевия модел. Странното е, че това само доказва, че ние в сърцата си сме израелтяни, защото и на тях никак не се харесваше ( понякога). Всеки от нас в сърцето си е бунтар, който иска да прави каквото му дойде в главата. Не ни харесва необходимостта от някакво подчинение на властите. Това отчасти се обяснява с факта, че всички ние сме виждали злоупотреба с власт, а отчасти защото искаме да живеем както на нас ни харесва, без никакви уговорки. Този тип мислене - концепция, е сравнително ново и определено е небиблейско. Ако живеехме във времената на Йешуа или на Мойсей, то по-скоро може да се каже, че бихме имали против да се присъединим към някаква група, където изискват от нас подчинение на лидера й, но ако бихме желали да сме част от Израил или някоя поместна общност, то ние не бихме имали избор.

Моделът, който Йахве даде на Мойсей, чрез тъста му, е просто гениален. Той не само разпределя натоварването, но и създава пълноценна система за цялостно служение на хората; възпира престъпността, благодарение на сериозни наказания; и позволява на Йахве ефективно да води народа чрез един човек, на когото открива целта. Всеки, който някога е бил част от някаква организация, в която властта е равномерно разпределена между всички членове, знае, че такава структура бързо довежда до хаос и разделение. Основната цел на разглежданата система изначално се заключава в това- да намали тежестта върху Мойсей и да го предпазва от пренапрежение. Вие, кога да е, чувствали ли сте се претоварени? Като например, в онези моменти, в които сте се борили да поддържате реда в групата, водена от вас? Това би могло да бъде вашето семейство, библейското училище или всяка друга организация. Или може би, вие просто се стараете да водите правилно сами себе си. Каквато и да е ситуацията, Йахве тук ни дава инструкции, как да се справим с всичко това. Неговият предпочетен метод е делегирането. Без значение за какво става дума: за домът или бизнесът - ключът към успеха е властта, уважение и делегиране на пълномощие. Лидерът сяда на седалището на Мойсей. Всеки, който е бил назначен да му помага в постигането на общата цел или реализация на поставените задачи, е натоварен с определено количество власт за осъществяване на мисията си. С власт над нещо, може да бъде натоварено даже петгодишно дете, за да се научи на отговорност. Определени отговорности са дадени на всеки член на семейството, ръководител на отдел в компанията или на ръководители на филиали. Без значение е, за какво точно ще става дума, ключът към снижаване на стреса е в делегираните пълномощия. Когато всеки внася своята лепта, ситуацията се поддава на управление. Как може да се изяде цал слон? Парченце по парченце, разбира се.

Как е организиран животът ви? Не поемате ли твърде много на себе си? Ако сте претоварени, то е възможно проблемът да не е в обема на работата, а в това, че на вас ви е нужна малко помощ и в правилното й разпределение. При всеки от нас има моменти, когато ние тичаме наоколо като катерица в колело и никак не можем да повлияем на това. Така, че практически всеки от нас може да извлече няколко поуки по делегираното упълномощаване в модела на Моисей.

НИКОГА НЕ СЕ СЪМНЯВАЙТЕ В БОЖИЕТО СЛОВО

От всичко, което се случило в пустинята в продължение на четиридесет години, Мойсей е отделил повече време на историята с дванадесетте разузнавачи, отколкото на всяка друга случка. И е имал голямо основание за това. Именно заради тази история им се наложи да прекарат 40 години в пустинята. Замислете се над това за минутка. ЕДИН ЕДИНСТВЕН МИГ НА СТРАХ им струваше живота, делът и наследството им! Ето колко е важно всяко решение, взето от нас, въпреки че може би ние не осъзнаваме влиянието му върху нашето бъдеще и бъдещето на всички около нас.

Прочетете Второзаконие 1: 19-46. ВЪПРОС: Ако трябва да обобщим целия този фрагмент с една фраза или предложение, то как би прозвучала тя? Що се отнася до мен, аз бих го казал така: "Бойте се от Бога и пазете заповедите Му" и " Исполините, това са просто маскирани скакалци". Много вероятно е страхът да е най-силното човешко чувство от всички човешки чувства. За съжаление, той мотивира мнозина от нас да направят неща, които при други обстоятелства никога не биха направили. Това е тактика номер едно, която врагът използва за да накара хората да изпълняват неговата воля. Няма съмнение, че нашият небесен Отец мрази, когато Неговия народ пребивава в страх, в същото онова време, когато Той демонстрира колко мощно се грижи за народа си, стига народът Му да Му е послушен.

На иврит думата "страх" звучи като "йаре". Тази дума предава идеята за страх, но също така може да се преведе и като "чест; почтение; благоволение ". Ние можем "йаре" да живеем в опасната част на града и можем "йаре" на този, от когото се възхищаваме, на когото е дадена много власт и ние се подчиняваме на тази власт заради нашето "йаре". Концепцията "йаре" изразява висше ниво на уважение. В дадения случай, десетте разузнавачи уважавали повече исполините, отколкото силата на Йахве. "Йаре" насърчава хората или да се приближават към Божията воля, или да се държат далеч от нея. Нечестивият страх не е от Отец и Той гледа на него крайно неодобрително.

Прочетете Второзаконие 31:6-8 Защо ни е казано "да не се боим"? Защото с нас е Бог. Всичко е толкова просто. Когато вярващият живее в послушание към Словото, без Божието разрешение никаква сила на Земята не може да го досегне.

Прочетете Римляни 8: 31-39 Ето колко близо сме до Него. Нищо не може да ни отдели от голямата Му любов и защината Му сила.

Прочетете 2 Послание към Тимотей 1:7 Мисля, че разбрахте същността. Страхът разрушава Божията воля в живота ви. При вземането на решения, движени от страха, ние избираме пътя към пустинята. Страхът ви казва да се движите бързо, заставяйки ви да вземате решения бързо, отколкото да поразмишлявате или да се помолите преди това, разглеждайки всички нюанси и отчитайки всички детайли. Ето как действа страха. Той поначало се основава само на новините и ни принуждава да постъпваме така, както никога не бихме постъпили, ако не се страхувахме. Има разлика между мъдрост и страх, но понякога границата между тях е размита. Благочестивата мъдрост слиза свише и никога не се основава на страха. Човешката мъдрост често се основава именно на страха. Когато нещо произхожда от Йахве, необходимостта да се избере конкретен път ще бъде потвърдена от видение или пророческо слово и това решение никога няма да се основава на страха. Във вас ще цари съвършен шалом. Решението, което се основава на страха, ще допринесе тревоги само ще изостри стреса.

ВЪПРОС : Какво се явява противоположното на страха? Вярата. На иврит думата звучи като "еман". Думата означава : "да създаде; подкрепя; вярно е ; възпитава или възвръща; стои твърдо; доверява се; одобрява или да издържи ". Тази дума се състои от буквите АЛЕФ, МЕМ, НУН. Точно както и думата "емен", от която идва и "амин"( тоест- да бъде така). Да вярвам - това значи да се утвърди нещо във физическия свят, толкова силно, че нищо не може да го премести от място му. Нека разгледаме един пример за използване на думата.

Прочетете Исаия 22:22-25 В оригиналния текст, в стих 25 се казва : " И гвоздеят укрепен ( еман) в твърдото място, ще бъде отхлабен и отсечен".

В този случай се има предвид, че отсечен ще бъде не самия гвоздей, а само онова от гвоздея, което е над повърхността. Самият гвоздей е забит здраво в земята. Уязвимо е само онова, което се подава от повърхността и може да бъде отсечено. По същия начин, ние трябва да бъдем толкова твърдо укрепени в Бога, че нищо да не може да ни премести. Да бъдем всадени дълбоко и твърдо и никаква буря да не е в сила да изкорени онова, което е дълбоко вкоренено в Бога. От друга страна, ако ние не сме вкоренени дълбоко в Него, ако до края не вярваме на обещанията Му, съмняваме се в Словото Му, то това е подобно на действието- да издърпате колчетата на опънатата от нас, палатка - наполовина от земята. Така ако налети даже най-малка буря, тя ще извади целите колчета от земята и палатката ще рухне, съсипвайки всичко вътре в нея. Йахве иска от нас твърдо да уповаем на Него, тогава и нашите колчета ще бъдат дълбоко забити в земята, даже връхчетата им едва ще се забелязват.

ВЪПРОС: Как мислите, каква друга характеристика, освен страха, използва врага още, за да принуди хората към действие? Как наричаме състоянието, когато човек дава ниско мнение за самия себе си? Какво се явява противоположното на "еман" от разгледания по-горе стих? НИСКАТА САМООЦЕНКА! Комплексите имат голяма сила. Ако водите занимания в група, отделете минутка за да обсъдите взаимовръзката между комплексирането и думата "еман"-тоест, вярата. Когато някой се комплексира за нещо, било негов талант, външност, интелект или нещо друго, такъв човек потвърждава това, че той "еман"( вярва!) в това, в което чувства себе си непълноценен. Йахве ни е създал перфектни, но вместо да почива на това разбиране, човек се комплексира по някоя своя особеност и всъщност казва на Йахве, че той не вярва, че Бог го е създал безупречен. Забива си "гвоздеят" в пясъка на чуждото мнение, а не в бетона на Божието Слово. Ниската самооценка поражда съмнения. Не забравяйте гореспоменатата история за върналите се разузнавачи. Поради фактът, че техния "гвоздей" (вяра) не беше твърдо вкоренен в мнението на Йахве за тях и за това, че е по силите им да извършат което трябваше, те се усъмниха в истинността на Словото Му и започнаха да издърпват своите колчета от Неговата почва. Решиха да си държат "гвоздея" в свои ръце, докато не решат какво ще правят по-нататък. Техните съмнения се кореняха не в отношенията на доверие, които им предлагаше Йахве, а в страх и неверие. Например, ако жената е напълно сигурна, че съпругът й я намира за красива и, че освен с нея, няма никоя друга, с която той би искал да живее, то след такова убеждение просто е напълно невъзможно тя постоянно да изпитва чувство на несигурност, когато той не е там наблизо. Нейните колчета на вярата са здраво укрепени в неговата доказана любов към нея. Такава жена няма нужда да пита мъжа верен ли й е, защото знае, че любовта му към нея е била потвърдена толкова пъти, и че колчетата й са вкоренени здраво в "еман" в него.

Ние действаме въз основа на нашите убеждения. Ако имаме комплекси в някаква сфера, то трябва да си изясним какви убеждения не позволяват на това колче да се забие здраво в земята. Всеки път когато се сблъскате с комплексите, има някаква лъжа на врага, която ви се насажда пряко или чрез постъпките на други хора. Но, като цяло, необходимо ни е да дойдем при Отец и да Му предадем своите комплекси - лъжата, която присъства в нашето сърце, на Него. Ние трябва напълно да се откажем от тях, оставяйки Го да излекува сърцето ни. Изключително важно е да знаем кои сме ние в НЕГО и да възложим на НЕГО своето упование. Когато изповядаме на глас лъжата и дадем всичко на Отец ( всичко, заради което се чувстваме неуверени, в тая или оная сфера) подчиняваме на Него нашия разум, воля и емоции-така забиваме колчетата си дълбоко в почвата на Неговата любов. После, всеки път когато се прокрадне неувереността, ние трябва мигновено да забраним на врага лъжата и да изповядаме истината, за да прогоним далеч тоя дух на страх ! Постъпваме въз основа на своите убеждения, които формират живота ни, така че вярвайте в Божието слово!

ВЪПРОС: Можете ли да си спомните други примери, как вярата (или неверието) влияят реално на нашия всекидневен живот? Можете ли да дадете примери от вашия личен живот, когато на вас са ви влияли комплекси? Можете ли да назовете нещо от вашия живот, от което точно сега трябва да се откажете, така че отново да забиете дълбоко колчетата си? Не се отнасяйте към това лекомислено. Във всеки от нас има сфери, които трябва постоянно да контролираме, укрепвайки основите. Страхът и несигурността струваха на израилтяните пълнотата на наследството им и четиридесет години от живота им. Заради страх и несигурност, много хора, съпружески двойки и лидери, водят живот на постоянна тревожност и ненужна болка. Това е област, в която аз ви съветвам да действате бързо и решително. Най-доброто време да се разделите с комплексите, е точно сега. Изповядайте ги в домашната група, пред някой друг, пред мъжа си или пред жена си. По този начин, вие всъщност ги изповядвате пред Йахве и това само по себе ще изобличи врага и значително ще забие вашите колчета в земята. Завършвайки тази част, бих искал да ви обърна внимание на няколко моменти, които децата на Израил изпуснаха от поглед, но ние с вас трябва да не изпускаме.

Прочетете още веднъж Второзаконие 1:20-21. Виждате ли? "Иди и я завладей !" и " НЕ БОЙ СЕ И НЕ СЕ УЖАСЯВАЙ !" Бог даже не е казал: "иди и се сражавай", а просто " Иди и овладей земята, в процеса на това, АЗ ще воювам сместо тебе". Децата на Израел не се подчиниха на тази проста заповед, а вместо това с хитрост принудиха Мойсей да изпрати най-напред съгледвачи да огледат земята. Но това даже не беше необходимо. Те трябваше просто да отидат и да завладеят земята. Това решение им костваше всичко. Виж какво се казва във Второзаконие 3:22. Прочетете и Второзаконие 3: 1-11.

Йахве винаги изпълнява обещанията си. Обърнете внимание на това. Израилтяните "изтребиха" враговете си. Те унищожиха не само тях, но и един от най-големите исполини на тази епоха. Неговия ръст е бил повече от четири метра височина. Почти четиридесет години след случката с дванадесетте разузнавачи, израелтяните изтребиха исполините и враговете си и Отец им показал,че великите Му обещания винаги се изпълняват. Ето това прави вярата. Ето това става, когато не се боим от хората. Това съкрушава врага и проправя пътят на вашето бъдеще.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В крайна сметка, трите глави, обобщаващи четиридесетте години в пустинята, са сведени до тези две думи: "йаре" и "еман" ( страх и вяра). Как живеете вие? В страх или в съвършена вяра? Не позволявайте на врага да открадне вашата радост, вземайки решения, базирани на страх и тревога. "Шалом" произхожда само от твърда вяра в Божиите обещания. Йахве ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и здравомислие. Живейте в Неговата сила. Живейте в любов. Не се страхувайте, защото Той е с вас. Така казва Господ Саваот. Страх или вяра? Какво имате в душата?

Шалом, Джим Стейли