«ЕМОР» Част 1: НЕ ПРАВЕТЕ СЕБЕ СИ НЕИЗПОЛЗВАЕМИ!

СЛУЖЕНИЕ на Джим Стейли

В глава 23, Левит- откъса от Тора, наречен "Емор", което означава "кажи.."- се намират основните инструкции за Господните празници.

Тъй като тази тема е разглеждана всестранно, не само от мен, но и от много други учители, искам да отделя време за разглеждане на тази част от парашата, посветена на устава на свещениците. В тези наставления има няколко точки, от които можем да извлечем важни уроци, така че нека да преминем направо към тях!

Първото нещо, което научаваме от книгата Левит 21: 1-4 е фактът, че синовете на Аарон, които са действащи първосвещеници, не могат да се оскверняват поради прикосновение с умрели. Това означава, че те не са имали право на участие в традиционния процес на погребението, който правели другите, когато някой умре. С участието си в този процес, те автоматично биха направи себе си негодни да служат пред Йахве, докато не се очистят. Единственото изключение от това правило, е смъртта на близък роднина. С други думи, първосвещеникът може да си позволи да се осквернява ритуално само поради смъртта на родителите му или братя и сестри. Във всички останали случаи, той не е трябвало да се приближава до мъртво тяло, при никакви обстоятелства. Подобна забрана е била дадена, защото Йахве, както и всички, които се считат за "Кадош" (свещени и отделени), представляват живота, а живота няма нищо общо със смъртта. Кръвта на животните, ако и да я свързваме със смърт, всъщност е живот, и е принасяна в смисъл, че животните отдават своя живот, за да може човек да живее. Не съществува по-голяма проява на живот, от тази - замяната на един живот с друг. Ето защо в Евангелието на Йоан 15:13 Йешуа каза: "Няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си някой за приятелите си".

Подобна смърт в действителност очиства храма. В същото време, ако някой свещеник влезе в контакт със човешка смърт, то това осквернява неговия храм. Точно така, по същия начин, ако бъде внесена от него тая атмосфера на смърт, в светилището, то това би осквернило цялото обиталище на Всемогъщия. В оригинал в стих 4 се казва: " И с прикосновение с който и да е от народа му, в който е началник, не трябва да се осквернява, за да не направи себе си нечист."

Невероятно, но в иврит тази дума "началник" има значение и на "мъж" ( съпруг). Първосвещеникът беше мъж на Израил и ако е искал и занапред да продължи да бъде в тази роля, то бил длъжен да пази себе си чист, свят, отделен и изпълнен с живот. Днес Йешуа е наш Първосвещник, а също и Мъж и това не е случайно съвпадение. Той доброволно отдаде живота си в качеството на заместителна изкупителна жертва, за да ни очисти от греха ни. Тази прекрасна постъпка на безупречен мъж, стана пример за нас- как трябва да постъпваме и ние.

ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ

Днес Светият храм - това сме ние. Той обитава в нас. За съжаление, ако ние решим да не се подчиняваме на Неговото Слово или съзнателно допускаме да проникнат в живота ни нечисти неща или хора, то тези действия веднага ще създадат дистанция между нас и Твореца. Святият Дух не може да обитава в място, където бива заплашена Неговата святост. Създателят започва процес на скриване на Себе си от такъв човек, за да защити едновременно и Своята святост и човека, който би могъл да умре от съприкосновението със Святия Бог.

Ето защо Павел, в Послание към Филипяните 4:8, казва: " Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте." Всичко останало ни осквернява. Когато в нас се намери смъртта на греха, това създава разделение. Бог се скрива от нас. Това скриване е с цел да ни приведе в състояние да почувстваме отделянето си от Божието присъствие. Целта на разделянето е, да ни подбуди да се покаем за греховете си, да призовем кръвта на Йешуа и да се умием във водата на Словото. Такова е и наставлението в Тора за очистването. Човекът признава греха си ( покаяние), принася на олтара жертва ( кръвта на Йешуа) и е длъжен да се умие във вода, за да се очисти ( умиването във водата на Божието слово).

Какви са изводите от всичко това? Грехът носи смърт. Ние сме призовани да бъдем свещеници. Ако не искаме да направим себе си непригодни за служба на Бога, ние трябва да стоим далеч от греха! И накрая, свещеникът изпълнява ролята на мъж ( съпруг) и лидер. Ако ние сме призвани да бъдем свещеници в подчинение на Йешуа, нашия Първосвещеник, то ние сме длъжни да следваме примера в Неговата Тора и да бъдем добри мъже ( съпрузи). Ние трябва да отдаваме живота си един за друг и да се стремим да бъдем святи, както Той е свят. Има причина, заради която "мнозина са призвани, а малцина избрани." Работата е там, че наистина достойните за това призвание съвсем не са мнозина, а малцина. Другите се оскверняват според закона за греха и смъртта.

Нека да бъдем днес чисти и непорочни пред Бога! Нека да няма ни един миг, в който да не сте направили всичко по силите си, за да постъпвате правилно с ближните си и да водите чист и свят живот !

Шалом, Джим Стейли