Как да спрем болката сега. Част 2

В част 1 от тази поредица научихме, че повечето от болката, която чувстваме, произлиза от ума ни, заради възприятията ни относно ситуации, хора и неща, които се появяват в нашия живот. Ние разбулихме и извадихме на светло идеята, че нашите мисли причиняват по-голямата част от болката, която преживяваме, и че наистина трябва да направим онова, което казва Писанието, а именно да ги пленим. В тази статия ще обясня малко повече как да направите точно това.

Сега, когато знаем, че голяма част от нашата болка идва от интерпретацията на ума ни за ситуациите около нас като отрицателни, нека да разгледаме как можем успешно да пленим тези мисли. И основополагащият принцип за това, ще е и нашият втори момент в тази серия:

Вие не сте вашият ум.

Въпреки че този момент не е нов и се преподава от много светски и духовни книги, то нека видим какво е писано за това в Писанието, откъдето идва цялата истина. Тази истина започва с разбирането, че Творецът ни е дал ума, с цел да действаме в нашия свят, да комуникираме един с друг, да решаваме проблеми, както и поради куп други причини. Но след падението на човека, умът е толкова опорочен от греха, че в много отношения той може да стане наш враг. Нека обясня.

Хващали ли сте се понякога, точно по средата на молитвата или изучаването на Библията, да мечтаете за нещо нечестиво, да мислите за някой, който ви е наранил или се явява в някаква негативна ситуация в живота ви? Идвала ли ви е някога някаква измамна, изкушаваща мисъл, която ви изненада и нямате представа откъде идва? Всички имаме такива. Сякаш нашият ум има свой собствен разум. Някои от нас са толкова зле, че позволяват на ума си да блуждае, да създава сценарии и да запълва ситуационните празнини, играейки си с мислите ни. И ние накрая се ядосваме на хората за това, което "мислим", че са направили в сценария, който току-що сме създали, във фантастичната страна на ум си! Тази игра в роля на умът ви, е способ, с който той издига плътта ви и полива семето, което идва от Дървото на познанието за добро и зло.

Чували сте думите: "Безделните ръце са работилницата на дявола". Аз казвам, че един активен ум може да бъде игрището на дявола. Колкото повече даден човек допуска отрицателните мисли да продължат, толкова повече на дявола му се предоставя възможност да играе.

За да "плените всяка мисъл", трябва да разберете, че ВИЕ трябва да бъдете отделени от мислите си, тъй като мисли не могат да пленяват мисли. Трябва да има нещо по-високо от нашите мисли и нещо, според което да сте реалното "ВИЕ". И за да бъдете вие това истинско ваше "ВИЕ", Бог се е погрижил да бъдете "ВАС си" чрез силата на Христос, която ви прави "нов човек" — това, което щяхте да сте били преди падението, ИСТИНСКИТЕ ВИЕ, каквито бихте били преди плътската гордост и егоистичната паднала природа на човека да бъде добавена в невроните на нашите умове / съзнания/.

С оглед на това, то как всъщност ние пленяваме мислите? Това е много по-лесно, отколкото всъщност си представяте. Като първо, в момента, в който започнете да усещате увеличаване на сърдечния ритъм, повишаване на кръвното налягане и негативните мисли се превърнат в център на вниманието ви, кажете в себе си или на висок глас: "Аз не съм моят ум". След това кажете на дявола да ви напусне и да спре да ослепява ума ви, от истинското ви "АЗ"-онова “АЗ”, което има Христовия ум.

Второ, правейки тази декларация, вие се отделяте от измамните мисли на вашия ум. Те биват заглушени. След като осъзнаете, че не вие сте тия отрицателни мисли, те стават враг и биват пленени. Онези, които са новородени, имат възможността да имат достъп до ума на Христос, а умът на Христос не произвежда подобни мисли. Затова трябва да видите тези мисли като враг и да ги сложите под краката си, където им е отредено място. Противоположното на това също е вярно. Когато не успеете да разберете, че вашите мисли не сте самите ВИЕ, те могат да действат без ограничения и тези същите мисли създават тази болка, която се опитваме да избегнем.

Когато разберем, че мислите ни не са реални, а просто измислицата на нашия ум, използвана от врага, за да ни изтръгне от шалома и да ни запрати в света на болката, където той живее, можем да го победим в собствените му игри. Тъй като душата ни е съставена от нашия ум, воля и емоции, единственият начин да постигнем пълен мир е да отречем / и ограничим/ способността на ума да създава негативни мисли, които ни довеждат до болка и страдание. И първият начин, по който правим това, е да се отделим от тези мисли, като заявим: " Аз не съм моят ум!"

В част 3 ще разгърнем концепцията, спомената в част 1, и ще открием къде се крие източника на нашата болката и ще видим колко стихове от Писанието се въртят около нея. Вярвам, че над 90% от болката ни е свързана с една точка, която ще обсъдим в следващата статия.

Шалом, Джим