НЕОЧАКВАН УДАР !

СЛУЖЕНИЕ на Джим Стейли В предишна статия споменах цитат от един от последните от филми за Роки: "Въпросът не е в това, колко силно са те ударили, а в това ти удар с каква сила може да понесеш и пак да продължиш да вървиш напред".

Тогава нямах и представа, че в рамките на 24 часа, аз ще бъда изпитан точно в тази сфера, в БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА.

Има тук един атеист, който ме мрази до дъното на душата си. Казват, че някога бил разказал как в младежките си години имал много неприятно преживяване, свързано с един пастор и аз му напомням за този човек, който му е причинил болка. Той словестно ме оскърбява още от първия ден на престоя ми в затвора. Този човек има толкова мръсна уста, че лексикона на моряк, в сравнение с него, ще изглежда като птича песен. Очевидно е, че в миналото е бил наистина силно огорчен, защото не понася, когато брат Леон и аз говорим за Бога.Той цяла година търсеше възможност да се добере до мен и ето, че такъв момент наистина дойде.

Вчера по време на обяда, получавайки поред на опашка храната, аз установих, че не са донесли чашките и останах да ги изчакам докато започнат да ги раздават. Минаха пет минути и реших да си взема подноса и да го занеса на масата. Върнах се буквално след пет секунди, точно в момента, когато започваха да раздават чашите. Освен това, след мен имаше още двама поред, а този човек беше шести поред. Веднага след като дойдохме да си вземем и чашите, той веднага ме нападна, защото си помисли, че влязох отпред пред всички без да чакам ред. Вбесен, той ме удари с два удара в челюстта. Това стана толкова бързо, че даже не успях "да обърна и другата буза"! Аз не реагирах никак и не казах нито дума, а просто оглушен и малко зашеметен седнах на масата и започнах да обядвам. Трябва да кажа, че повече от 30 години не съм получавал юмрук в лицето. Но това не успокои побойника. Той се опита да ме принуди да се боря, но аз просто станах , казах НЕ и той си отиде.

Е, най-накрая му се беше удало да излее гнева си върху мен, от което явно се почувства по-добре и се радвах, че можах да му помогна. Но в действителност, всичко това се случи не заради него, а заради мен. Работата е там, че Отец е просто ме изпитваше, за да види колко мога да понеса, преди да отреагирам. Това е учебна програма. Ще съхраня ли аз състоянието на шалом и смирение, оказвайки се под голям натиск, ии ще се пропукам някъде, неиздържайки на силата на натиска на страстите?Инцидентът послужи за това, да смири сърцето ми и да ме научи да оставам в любовта посред хаоса.

Когато сте в някакво служение, повярвайте ми, това не е по-различно от хаос, но ние вярващите няма как да реагираме на хаоса, с по-голям хаос. Ние трява да можем да "издържаме на удара" и да вървим нататък. Ако бях отвърнал на удара с удар (няма да крия, че се беше промъкнала в мен такава мисъл), то щях да загубя моето добро свидетелстване пред затворниците. Може би щях да спечеля битката, но щях да загубя войната и нямаше да имам шанс да върна даже нещата назад.

Знаете ли, това ми напомни как са приготвяли елея за менората в Храма. За да се направи това, са беряли маслините, после ги пресовали, като при това действие първото масло се явявало най-чистия елей. Именно него са ползвали за освещаването на Храма. Каква чудесна аналогия с нашето време! Какво ще се появи най-напред, ако ви се окаже натиск? Знаете ли, че онова което се появява първо, то определя вашето истинско вътрешно състояние? Тази първа реакция показва какви сте в действителност. Когато животът ни нанася удар в челюстта, това е просто Божия начин да ни покаже какво се намира вътре в нас. Това е Неговият метод да ни научи да спрем да реагираме като ядрен реактор. Той иска да ни използва в качеството на светлина за света! Но за да стане това възможно, Той трябва да отстрани от нас различни неща и тогава всичко, което ще произхожда от нас - това ще е само Той и нищо друго, освен Него. Бог действа изключително само в измерението на любовта. Когато сме под атака, наистина е зле за нас, но въпреки всичко, сме длъжни да останем в любовта. Патешките пера не пропускат вода с конкретна цел: да не се бои патицата от дъжд и студ. Защо ние хората, си наежваме перата и за най-малката дреболия, да не говорим за по-големите неща даже?

Ние вярваме ли, че Бог държи всичко под контрол, или не? Ако вярваме, то щом Бог допуска тоя човек да ме удари, значи преследва определена цел. Може би аз съм го заслужил заради нещо друго, което ми се е разминало в миналото. Или е било необходимо да се отслаби натиска в живота на този човек и да му попречи да причинява вреди на някой друг. Възможно е също така, Бог да иска да ме насърчи да се моля повече и да гледам само себе си, или някой просто да има нужда да прочете тази статия! Каквато и да е причината и каквото и да преминавате в момента, не забравяйте, че Бог наистина държи всичко под контрол - и дори повече, отколкото си мислите. Той ви "изстисква" само по една единствена причина: Опитва се да извади от вас най-доброто, за да може да ви използва като светлина на света. Така че следващия път, когато някой се нахвърли върху вас с юмруци, издръжте на удара и изявете на тези хора Месията. Вашата първа реакция ще покаже на кого всъщност служите. Ако Йешуа изтърпя кръст, то и ние можем да издържим удар в челюстта.

Шалом! Джим Стейли