МОЕТО СЛУЖЕНИЕ В ЗАТВОРА

СЛУЖЕНИЕ на Джим Стейли

Затворническа църква - един невероятно интересен феномен.

Това е един истински калейдоскоп от най-необичайните хората.В затвора има затворници от различни култури и с различни съдби, но за тях е достъпно само едно християнско богослужение.Представете си за момент как харизматици, католици, лютерани, баптисти, членове на "Църквата на Христос" и представителите на много други деноминационни клонове, се тъпчат в параклис на не повече от площ на гараж за една кола. Това изглежда, меко казано, странно. В параклиса има само едно разстроено пиано, а поклонението води доброволец пенсионер от местната църква, който е убеден, че ние обезателно трябва да изслушаме петминутната история за произхода на всеки химн, който пеем. И при това, ние задължително трябва всеки път да пеем всичките пет куплета. Въпреки това, аз понасям всичко това с усмивка и дори се смея на мисълта, че пастор Джим Стейли ще го видят да пее химни на неделните богослужения.

Въпреки, че това занятие не ми е по душа, идвам тук заради момчетата и отношенията, които се опитвам да поддържам с тях. След като се оказах в затвора, аз първоначално присъствах на тия служби, за да се запозная с хора и да видя кой какъв е. След това, през седмицата аз споделих с тях своите убеждения, индивидуално или в малки групи. Случиха се прекрасни неща и ключови хората започнаха да осъзнават истински значимостта на "началото на Книгата". След това, един от затворниците, пребиваващ вече осем години тук, реши да се оплаче на свещениците, че аз се опитвам да обърна всички в затвора в месианството и да ги върна "под закон". Това предизвика буря на събранията, по време на които капеланите решили да се редуват да проповядва по темата, която била предназначена специално за мен, говорейки за това, че вече не сме длъжни да съблюдаваме закона на Бога, защото сме били под благодат. Слава на Бога, че точно тия служби аз не посетих. Не помня защо не съм го направил, но съм напълно уверен, че ако бях там, не бих могъл да стоя спокойно без да кажа нещо. Разбира се, по-късно чух за тези проповеди. В религиозните кръгове на затвора, се говореше само за тях и тези разговори бързо стигнаха до ушите ми. И аз отидох да се разбера с капелана, а това сложи начало на серия от беседи, които всъщност до нищо не доведоха. В крайна сметка, ние и двамата си изяснихме позициите един на друг. Стигнах до заключението, че политиката на затвора с нищо не е по-различна от политиката на външния свят, и че всичко това определено не е за мен. Мога да кажа, че откакто се намерих тук, едно разбрах веднага- факта, че в затвора политиката е в пъти повече, отколкото извън пределите му, особено по религиозните въпроси. Аз никога не съм искал разрешение за провеждане на библейски занятия или нещо друго от този род. Даже нямах такова желание. През първите няколко месеца бях толкова емоционално травмиран, че едва се сдържах да не плача по цял ден. Освен това, беше абсолютно ясно, че хората оглавяващи библейските групи нямаха намерение да се отказват от позициите си, поне до момента на пришествието на Исус, ..или по-точно до тяхното освобождаване от затвора. Един от тях беше привърженик на т.нар. богословие на "свещенното име". В живота си никога не съм срещал по-упорит човек. Той проповядваше само едно нещо: не можете да бъдете спасени, ако не го направите в името на "Йешуа". Ако използвате думата "Исус", тогава не можете да се спасите и Бог няма да отговори. Тази ерес разрушаваше вярата на хората и подкопаваше работата, която Светия Дух вършеше в живота на лишените от свобода. Веднъж прекарах с тоя човек няколко часа, разяснявайки му същността на оригиналните думи на иврит. Не забравих да му спомена и факта, че и ТОЙ не произнася даже правилно името Йешуа, а съгласно неговата собствена теология, значи той не е спасен. Дълго се въртяхме в кръг, докато той най -накрая не се съгласи с моите аргументи. Изглеждаше, че признава грешката си, но следващата седмица видях как хвана поредната жертва и започна да повтаря мантрата си от самото начало. В продължение на няколко месеца, ако никой не идваше на свиждане, участвах в библейските уроци, а така също съвсем редовно всяка вечер от 22:00 до полунощ, изучавахме Библията с брат Леон. Тогава се случи така, че двама от лидерите на библейските групи, след като излежаха присъдата си, се отправиха към дома си и така се освободиха два "прозореца". Реших, че няма да се налага да ги запълвам, защото вече се бях отдал на писане и прекарвах по-голямата част от деня пред компютъра, работещ над статии, книги и отговаряне на имейли. Въпреки това, някои скорошни събития напълно променениха парадигмата ми. Имаше няколко новодошли и аз имах случай да направя контакт с тях. Много ги заинтригува онова, за което им говорих и в период от две седмици пет човека ме запитаха, кога възнамерявам да започна да провеждам библейски уроци. В затвора се научих, общо взето, да пазя всичко в себе си, защото никой не показа реален интерес към духовен растеж и всеки беше МНОГО потаен относно духовния си живот. Обстановката тук беше коренно различна от окръжния затвор, където прекарах първите няколко дни след влизането ми в затвора. Там хората жадуваха за Евангелието, но тук нямаше никакви признаци на живот. Освен това, по-рано много ясно Отца ми показаше, че ако искам да бъде в състояние да направя нещо, към което Той ме е призовал, то Той трябва да общува с мен насаме, да ме обучава да се справя с някои аспекти на живота ми, които имат нужда от обновяване. Може би знаеше, че ако аз прекарвам цялото си време да свидетелствам, то бих излязъл от затвора такъв, какъвто влязох. Той явно имаше особен план и график и аз разбрах, че иска до определена дата да постигна желаното от Него, състоение.

Почувствах, че влизам в нов период. Към този момент, аз вече бях получил болшинството от дълбоките откровения, които би трябвало да получа и разбрах, че настава време да започна да достигам и други от Словото . Отидох при главния лидер на библейските групи, който сега провеждаше на седмица по четири урока, и го попитах може ли аз да провеждам в събота занятия. Той се съгласи и аз помислих, че въпросът е разрешен. Въпреки това, след два дена дойде и ми съобщи, че е обсъдил моето предложение с момчетата, посещаващи занятията и те казали, че не искат нищо да се променя. Бях малко шокиран от това, защото само преди няколко дни, той ми даде съгласието си. По-късно научих, че се е опитал да ме "спъне". Дал е съгласието си с лекота, само защото е знаел предварително, че след като го обсъди с момчетата в групите, може да ги убеди, че аз съм неподходящ кандидат за провеждането на библейски уроци. Така ще ги подведе сами да дадат отрицателен отговор. Тъй като малко преди това, аз вече преминах през нещо подобно, то за мен такова отношение не беше нещо ново. Ето, че всичко се повтаряше. Лидерите с личните си планове и църковната политика са едни и същи навсякъде - дори в затвора. Навярно би трябвало да разбера, че разрешението да започна отново с поучаването, би било прекалено хубаво за да е истина, но поради моята вродена доверчивост, отново бях позволил "да ме бият". В края на краищата ми позволиха да провеждам уроци в сряда и аз бях доволен от това. Бях много развълнуван и усетих, че това е от Господа. Брат Леон не хареса начина, по който се отнесоха с мен и се чувстваше длъжен да ме защити, както и да се увери, че повече с мен няма да се случва такова нещо. С течение на годините, прекарани в затвора, той беше виждал толкова много пъти подобни неща, затова се стараеше да се държи по-далеч от църковната дейност и затова прие с голям скептицизъм моята увереност, че съм длъжен да се заема с поучаване, и че това е от Господа. Въпреки това, аз съм се научил да следвам тихия тънък глас и внимателно да се движа напред, готов да чуя всичко, което Отец иска да извърши. Молех се така: " Ако не трябва да се занимавам с всичко това, то нека Светия Дух да не ми дава помазание, така моето послание ще се сблъска с глуха стена ".

В сряда, на 14 септември, влизайки в ролята на учител на моето първо занятие, аз бях малко нервен. Имах лист с кратък конспект и бях готов да проповядвам, но нямах и понятие ще ме подкрепя ли Руах или не. На знятието дойдоха шест човека и когато часовника показа 5 часа вечерта, дойде време да започна. Изключих музиката на поклонението, която звучеше като фон и пристъпих към поучаването. По-късно брат Леон ми каза по-късно, че в началото съм бил видимо нервен, но след това станало нещо, което в моя живот се е случвало само няколко пъти. Духът на Живия Бог изпълни стаята, предавайки посланието ми с такава сила, че помислих, че ние всички аха аха ...ще се въздигнем ... Аз пространно проповядвах за Божието сърце и за това как трябва да се разбира фразата " наставления за дома" от гледна точка на древноеврейската писменост. Направих и паралел с думата " да служа", което на иврит означава "да обработвам земята", а също така е свързано и с поклонението. Показах как единствения начин наистина да се служи на Бога, се заключава в това, да се знаят наставленията относно Домът Му и в партньорство с Него, да Му се помага да култивира урожая. Абсолютно не следвах някакъв предварително съставен план, което би имало огромно значение за стар перфекционист като мен, който обича да планира всеки детайл предварително. Руах се появи, взе информация и я нагоди според Неговото усмотрение. Аз активно общувах със слушателите ми и помазанието в стаята беше осезаемо. Когато свърших, един от затворниците, който по-рано беше посещавал мегацърква в Чикаго, каза със силен глас: " Ето какво ще ви кажа. Нито в една мегацърква това няма да го чуете!" Всички се засмяха. Когато всички си отидоха и аз останах сам с брат Леон, очите ми се напълниха със сълзи. Усетих силата на Бог, действащ чрез мен, за първи път точно така, като последният път, когато стоях на сцената на служението "Страст за истината. Но този път беше различно. Всъщност, нищо ПОДОБНО не бях преживявал по-рано.

Нещо се беше променило. Моят стил на преподаване се беше променило. Той не следваше определен план. Нямах слайдове и съпътстващи ме бележки. Всъщност аз даже нямах и конспект. Сега се подготвях по друг начин, много повече се молих и нямах и понятие какво точно ще се случи на самото занятие. С други думи, промяната се състоеше в това, че най-после позволих на Бог да служи чрез мен, така както Той желае. Хората и по-рано често са ми казвали, че най-силните послания, които съм проповядвал в служението "Страст към истината", са били точно тези, на които не бях подготвен. Те знаеха, че ако се отстраня от амвона, то това значи, че сега започва Светия Дух да действа. И този път стана нещо подобно, но много по-радикално. Брат Леон заяви, че молитвата му е получила отговор и вече няма и следа от неговия скептицизъм. По неговите думи, било съвършено очевидно, че Руах се е появил и е поддържал това малко библейско занятие. "Пастор Джим, аз мисля, че най-накрая си готов" - каза той със своя приятен бащински маниер.

Имах чувството, че всичко, което Бог е направил в мен през последните единадесет месеца, е било само за да ме научи да поучавам. Не разбирах това, но Той е убивал моя страх да изляза пред хората неподготвен и просто ме научи какво трябва да направя- би трябвало да съм готов да отворя уста, позволявайки на Него да ме използва като инструмент. В действителност, Бог е искал от мен само едно нещо: повече да бъда подготвен в Духа, отколкото във фактическите детайли. Не е нужно да знам всичко на света или да следвам точен план на действие. Просто трябва да позволя на Бог да предаде посланието чрез мен, в смирение и любов.

И накрая, аз останах сам в благоговение пред Бога, чувствайки се малко объркан и борейки с напиращите сълзи . Чрез случилото се на събранието, Светия Дух ми показа колко структуриран е станал моя живот и колко малко в действителност, аз Му позволявам да влияе на живота ми. Той дословно изобрази начина , по който трябваше да изглежда целия ми живот, а не само отделно взетото поучение. Аз трябваше да се моля за онова, което Той иска да извърши; да записвам онова, което идва в сърцето ми; да планирам пътя, по който ( както чувствах) Той ме водеше; бавно да се движа напред, с молитва за вслушване в Неговия тих, едва различим глас; и позволявайки Му Той да ме води и да действа чрез мен. По-рано никога не ми е идвала в главата мисъл, че може и така да се живее- излъчвайки "живото-послания". Дотолкова съм свикнал да избрам сам онова, което изглежда правилно в дадения момент, че даже не съм имал и представа от какво се лишавам! Но сега Руах започна на практика да ме учи на това, как да събера и да приложа всичко усвоено по-рано.

Вие, кога да е, имали ли сте желанието да държите всичко под контрол? Имали ли сте болезнен стремеж към това, да бъде всичко безупречно? Ако да, то ви съветвам да изоставите всичко това. Вие никога няма да постигнете безупречност. Освен това, колкото повече се опитваме да сме безупречни, толкова повече портим всичко. Бог няма как да е силен, докато сме "силни" ние. Той е силен когато ние сме слаби. Той се проявява когато ние се НУЖДАЕМ от Него. Ние ще изпитаме свръхестествената сила на Бог тогава и само тогава, когато забавим темпа достатъчно, за да си признаем, че без Бог ние в действителност сме нищо и осъзнаем отчаяната си нужда от Него.

Ако наистина се стремим да живеем угождавайки на Него, изпълнявайки само Неговата воля, предприемайки всяка стъпка с Неговия съвършен покой, то Той ще влезе в партньорство с нас и ще работи през нас, като извърши необикновени неща. Сигурен съм, че ако започнем да живеем така, че всяка наша постъпка да бъде посветена на Бога и одобрена от Него, тогава светът няма да има друг избор, освен да прибегне към светлината и да се поклони пред Царя на царете.

Проповядвайте със собствения си живот и Отец да ви благославя в това !

Шалом, Джим Стейли