"ШЕЛАХ" - "ИЗПРАТЕНИ". Част 1

СЛУЖЕНИЕ на Джим Стейли

ЧИСЛА 13 В тази история за дванадесетте разузнавачи, се съдържат толкова много неща, че да я разгледаме накратко - това ще е неизпълнима задача. А да говорим подробно за всичко, съдържащо се в нея- значи да бъде написана неголяма книга, затова ще разделим нашето проучване на няколко части. Отец ни е дал във всяка глава на Библията много, толкова много "храна", така че да не се чувстваме гладни до края на дните си. Нека да се разровим в този фрагмент и да започнем да се насищаме с небесна манна! ( Прочетете цялата глава 13)

Сега, когато имате обща представа за съдържанието на тази глава, нека да минем през нея отново и отделим тези моменти, които иска да ни посочи Светия Дух. Без съмнение, можете да видите в главата винаги нещо повече, затова не се притеснявайте да попитате Светия Дух да ви открие онова, което не съм забелязъл аз. По-долу ще разгледаме онова, което Той ми е показал на мен.

Преди всичко, в най-първия стих Йахве казва на децата на Израил, че Той им дава тая земя. Това е свършен факт. Земята е вече тяхна. Но ако Йахве вече е решил да даде на израилтяните земята, която се явява тяхното наследство - тази земя, от която са дошли в самото начало - защо Той ги изпраща да я разгледат? В какво се заключава Неговото основно намерение? Каква беше целта на тази задача, която в крайна сметка доведе до факта, че милиони хора трябваше да свършат дните си в пустинята? ( Обсъдете го)

Преди да даде нещо на някого, Йахве винаги прави "проверка на системата". Той има определен процес и гениални начини да се увери, че всички системи са "готови за изстрелване", и хората ще могат да се справят с новото " обновление" в живота си, с новите благословения. С други думи, те трябва да отговарят на критериите, за да получат благословенията. Наградите идват, след като хората, които трябва да преодолеят нещо успешно, наистина излязат победители. Нима израелтяните сериозно мислеха, че могат толкова лесно да излязат от Египет, да преминат през Червено море, мимоходом да получат заповеди от планината Синай и лесно да влетят в Обетованата земя, без да бъдат изпитани за да се види заслужават ли всичко това? Така няма да стане. Те трябваше да минат през сериозно изпитание. Нима Йахве не е всезнаещ? Ако Той знаеше до какви последици ще доведе това разузнаване на земята и колко хора ще загубят наследството си, то защо изпрати всички тези разузнавачи? Каква е същността? Всички бяха готови да влязат в Обетованата земя, която дедите им оставиха преди повече от четиристотин години. Защо се зае с тази работа, която наподобява повече загуба на време? В какво се заключаваше основната цел на Йахве? (Обсъдете го) Той искаше да ги изпита, за да се открие нещо дълбоко вкоренено в сърцата им, което не бяха видели. За разлика от тях, Йахве видя в сърцата им съмнения и страх. Въпреки, че израелтяните току що бяха преминали през морето по сухо, видяха Божията ръка и чуха гласа Му на планината, в тях все още имаше жив и силен страх от хората и този страх, оставен без надзор, би бил пагубен за бъдещето им. Йахве им заповяда да съгледат земята, така че ТЕ да могат да видят това, което ТОЙ е видял.

Ние вярващите понякога сме просто неспособни да проникнем в най-дълбоките тайни на сърцето си. Ние не виждаме скритите кътчета на нашите сърца, където врагът засажда семената на страха и съмнението - двамата главни убийци на онова наследство, което Йахве е предвидил за човек. Той ни подлага на проверка или изпитание, за да ни покаже кое съответства на Неговите критерии и кое не. Желанието Му е не да ни наказва, а да ни издигне на по-високо ниво, да ни доведе до нашето наследство и да ни направи това, което ние наистина трябва да бъдем.

Вижте ст.4. Кои бяха избрани за разузнавачи? "Главните мъже" от всяко коляно. Това означава, че те са били каймака на обществото - старейшините, високо уважавани лидери на колената на Израил. Кой ги изпрати на мисия? Мойсей. На когото трябваше да донесе доклада? На Мойсей. Прочетете стих 27. На кого те, в крайна сметка, разказаха за това, което видяха, при завръщането си? На Моисей, на Аарон и на цялото общество. Решението да привлекат обществото, вместо да действат разумно и да отидат направо при главнокомандващия, който ги е изпратил на мисията, в крайна сметка, ги погуби самите тях и целия народ. Без дори да разберат, те осъдиха всеки свой съплеменник на смърт. Случвало ли ви се е когато чуете лоши новини, или се боите от нещо, веднага да го споделите с другите наоколо? Ние точно така правим винаги. Тази част от историята, ни учи на небходимостта да се спрем и да помислим, как ще се отразят тези новости на околните и как следва да се постъпи правилно. Някои хора се справят с лошите новини по-добре, други - по-лошо. Някои ще ги приемат с вяра, а други ще се сринат под тежестта им. Бъдете внимателни на кого какво разказвате. В крайна сметка, това може да ви изненада неприятно. Така стана и в разглежданата историята, защото заради една дузина хора, повече от един милион души умряха в пустинята и не получиха своето наследство. Съгледвачите трябваше да донесат един чудесен отчет за Обетованата земя и да потвърдят правотата на Йахве, когато каза, че в нея текат мляко и мед, НО ...И ей това "НО" докара неприятности върху главите им.

В мисията да съгледат земята, беше замаскирана определена цел. Йахве искаше да види дали израелтяните ще продължат да вярват в обещанието в реалната обстановка, в лицето на реалната опасност. И те не само не избраха да вярват на Бога, но и разпространиха страх в обществото. Страхът е мощен инструмент в ръцете на врага. Той парализира хората и не им дава да приемат в пълнота отреденото им наследство. Страхът не е от Бога и доста вероятно, в арсенала на врага той да е оръжие номер едно. Внушавайки във вас страх пред нещо, той може да ви контролира. Как е възможно един въоръжен мъж да е в състояние да контролира тълпата от хиляди, въпреки че всичко, което те трябва да направят, е да го атакуват и той няма може да направи нищо, за да им се противопостави, защото са повече от него?

Причината е в страха. Прочетете Битие 26:24

Ние не трябва да се страхуваме от нищо, защото Йахве обещава да бъде с нас. Ако Той е с нас, кой ще бъде против нас? И все пак, има нещо, от което ни е заповядано да се страхуваме. Какво е това? Прочетете Второзаконие 13: 4 Единственият страх, който трябва да имаме е страхът от Господа, а той винаги е неразривно свързано със спазването на Божиите заповеди. Предпочитайки да не спазваме Неговите заповеди, ние Му казваме, че Неговите наставления и думи нямат значение и ние ще Му служим по наш собствен начин. По този начин ние слагаме нашите пътища над Божиите, без да се страхуваме от възможните последици от нашите действия, в дългосрочна перспектива.

Прочетете 2 Тимотей 1: 7. Именно това се случва, когато не се страхуваме от хора, но имаме само страх само от Бога. ПОЛУЧАВАМЕ сила, любов и здрав разум. Божествената помощ няма да я получим дотогава, докато ние сами не отхвърлим духът на страх и не приемем обещанието с вяра, което трябва да бъде подкрепено и от нашите действия.

Има ли сега в живота ви нещо, от което да се боите, в която и да е сфера? Не? Тогава нека да формулирам въпроса иначе. Имате ли у вас някаква неувереност за нещо, което искате да извършите или осъществите, но вашата нерешителност в тия сфери ви пречи напълно да реализирате потенциала си в Бога? Неувереността и страхът се крият в тъмнината, в скришни места. Те не обичат да бъдат откривани . Какво се случва с тъмнината, когато включите светлината? Тя изчезва.Помнейки това, съставете списък на тия сфери, в които се чувствате неуверени.Ако сте член на група, то по възможност обсъдете с нея този списък. След като признаете съществуването на тези сфери, духът на страх ще бъде изобличен и страхът задължително ще си тръгнете. В някои хора говори именно страха! Прочетете стих 31. Ето такива ни е заповядано да бъдем! Отговорът на Халев е този, който очакваше Йахве. Халев знае, че присъствието на исполините в Обетованата земя не е от значение, ако на страната на Израил е Този, КОЙТО Е СЪТВОРИЛ тези исполини! Халев вярваше на Бога ! По негово мнение, те не трябваше да губят нито миг време повече, а да станат и да вземат онова, което им принадлежеше, с ВЯРА превръщайки обещанието на Йахве в реалност! За съжаление, останалите десет съгледвачи не показваха същото желание да овладеят наследството си. Те разпространяваха "лошата мълва". Забележително е, че тук преведеното като "лоша" не е думата "ра", описваща злото, като такова, а "дибба"-което значи "клевета"! Самите те не осъзнавали, че в действителност клеветят словото на Йахве! По какъв начин Го оклеветиха? Какво е клевета? (Обсъдете го) Клеветата, това е разпространение на невярна, лоша информация за някое лице, с цел да навреди на репутацията му. Когато върналите се разузнавачи казаха, че да се победят хората, живеещи в Обетованата земя- това не е възможно, те нарекоха Божието слово лъжа! Потвърдиха, че Бог е казал истината за благословението на земята, но заявиха, че :"Той е сгрешил в преценката на нашите способности да я завладеем". Думите им бяха клевета за самият Йахве! Те учеха народа, че Господното слово не е от съществено значение и не може да му се има доверие, и това е епидемията на клеветата, която винаги води към това - слушащите я да спрат да вярват на този, който е оклеветен! Можете ли да си припомните случаи в живота ви, когато вие не сте вярвали на словото на Йахве? Осъзнавали ли сте тогава, че всъщност сте Го клеветили пред околните? И до какво е довело всичко това? Само е утежнило ситуацията, нали? За мен лично, този въпрос е от голямо значение. Господ ми даде обещание за бъдещето на нашето служение. Той ми показа "обетованата земя" и каза, че възнамерява да го направи. Но все още не бяхме успяли като служение, в настоящето да влезем в тази "земя", за да започнем да я овладяваме, когато се появиха играещите мускули на исполините...

Колко хора продължават да вярват на обещанието, противно на това, което виждат с физическите си очи? Колко хора, не обръщайки внимание на преобладаващите трудности в обстоятелствата, просто ще вярват в обещанието? Колко ще кажат : "Това не ни е по силите. Исполините са много големи. Нима врагът не ни е съкрушил почти ? Давайте да се връщаме и да тръгваме по друг маршрут. Ние все още сме в състояние да стигнем до обещаното ни, но по заобиколен начин ... " и т.н. и т.н. Но ще има такива, които ще кажат: "Сложната ситуация не е от значение! Без значение е кака изглежда и колко трудна ще се окаже, нима не мисли така и останалата част от света, Йахве ни е обещал наследството. Нека не отслабваме в настъплението, сякаш нищо не сме видяли и исполините ги няма пред нас! Да вземем тази земя!"

Имаше и друга причина, поради която Йахве изпрати съгледвачите в Обетованата земя. Той искаше те да видят исполините. Защо? (Обсъдете го) Той искаше те да схванат в цялата пълнота ситуацията, да разберат и ДА ЗНАЯТ, че с техни сили няма как да овладеят земята. Нуждаеха се от Неговото Божествено съдействие и помощ. Йахве им показа преградата, така че те да разчитат изцяло на Неговия "булдозер". Той искаше да ги научи на концепция на вярата, делата и благодатта. По-късно концепцията беше обяснена в детайли от Йешуа и Павел в Новия Завет, но ние я виждаме още тук, в 13-та глава на книгата Числа.

Прочетете Ефесяни 2: 8-9; 2 Коринтяни 5: 7. Тези стихове са взаимосвързани с 13 гл на Числа. Йахве се опита да научи израилтяните точно на същата концепция, на която Павел учеше на новообръщенците. Те не биха могли да бъдат спасени от исполините с техни дела, хубави идеи или нови изобретения. Те биха могли да бъдат спасени само чрез Неговата божествена благодат. В противен случай, те ще имат повод да се похвалят, че те са победили исполините и не са се нуждаели от Бога. Израилтяните не би трябвало да правят оценка на ситуацията въз основа на своята си логика и зрение. Те трябваше да я направят въз основа на Неговото обещание!

Какво е благодат? ( Обсъдете го) На иврит думата звучи като "Кен" и несъмнено описва благоволение или полза за някого. Същата дума "Кен" означава и "ДА". Виждате ли връзката?

Когато християните бъдат попитани за това, което е благодат, повечето от тях обикновено я определя като “незаслужено благоволение”. В известен смисъл, това е вярно. По същия начин, както и родителите обичат всичките си деца, просто защото са техни деца, Бог ни обича и ни дава Неговото благоволение, просто защото ние сме Негови деца. Въпреки това, както и в реалния живот, има и “заслужено благоволение”.

Когато едно дете е послушно, обича да радва родителите си и върши правилните неща в очите им, то получава повече благосклонност (благодат). Такова дете се ползва с доверие, защото родителите му знаят за неговото искрено желание да ги радва, следвайки техните инструкции и наставления. Между другото, думата се споменава за първи път в Писанието в Битие, където се казва, че “Ной е намерил Кен” в очите на Господа. Това неаслужено ли е било или е било заслужено? Заслужено е било, разбира се! Ной е намерил благодат защото е решил да угоди на "Родителя си". И така, благодатта бива незаслужена и заслужена. Когато Отец изпрати Своя Син Йешуа да умре за нашите грехове, каква е тази благодат: незаслужена или заслужена?Разбира се, незаслужена. Когато Бог реши да освободи израилтяните от Египет, беше заслужено или незаслужено? Незаслужено, разбира се. Те бяха "спасени" от фараона. Въпреки това, когато те спряха пред обетованата земя, и Бог каза, че им я "дава", това за тях какъв "Кен" беше: заслужено или незаслужено благоволение? Заслужено. Израелтяните не биха могли да получат земята, ако просто стояха на едно място. Те трябваше да се борят за нея и буквално да я овладеят. Но това не беше всичко. Те трябваше да вярват, че Йахве ще иде с тях, за да се случи това.

В историята, описана в Числа 13, виждаме цялата силата на Евангелското послание!Виждаме как вяра и дела се съединяват в прекрасен съюз, с точност показвайки ни какво именно Йахве очаква от нашия живот. Прочетете Посланието на Яков 1:22-25 и 2: 14-20. Как вие бихте приложили тези стихове към историята на дванадесетте съгледвачи от Числа 13 ? (Обсъдете го)

За израелтяните не би било достатъчно само да повярват на думите на Йахве, че могат да завладеят тази земя. Те трябваше да направят онова, което Халев каза. Те трябваше буквално да тръгнат и да изпълняват! Към победа би могло да доведе единствено съединяването на вярата им с делата! Именно тази комбинация ни води до финала и завършва истинското определение за благодатта! Йахве ще ви помогне да достигнете вашата цел и да получите обещаното САМО В ОНЯ МОМЕНТ, когато вие обедините своята вяра с изпълнението на Неговите изисквания. Той няма да помогне с Божествената си помощ ДО ТОГАВА, ДОКАТО вие не започнете да демонстрирате уповаваща вяра.

Отворете Книгата на Исус Навин 3:14-17 и прочетете набързо този фрагмент. Между другото, ако все още не сте обърнали внимание, този път не давам цитатите, а само препратките към тях. Правя това, защото искам да ми сътрудничите и вие в хода на урока. Искам да се присъедините към мен в това проучване и всичко да видите със собствените си очи. Именно така ни учи и Йахве. Той не разкрива отговора, а иска ние да Му сътрудничим. Именно в такова партньорство се разкрива силата ( на благодатта)! И така, според записаното в Книгата на Исус Навин, кога пресъхна водата на реката? Когато свещениците влязоха в мътната вода, наводняваща бреговете на Йордан? Можете ли да си представите колко са били нервни и уплашени? Те държаха Божия ковчег, който е трябвало да пренесат по хлъзгавото кално дъното на реката Йордан. Ако само един от тях паднеше, ковчега щеше да стане веднага Ноев ковчег. Но в онзи момент, когато краката им докоснаха водата и тяхното послушание (дела) се свързаха с вярата им в словото на Йахве, водата започна да се движи настрани и се прояви Неговата божествена помощ. Нито един от свещениците не падна върху неравния, кален бряг на реката. Приятели, ето какво ще ви кажа. КОГАТО ВАШИТЕ ДЕЛА ВЪРВЯТ НАПРЕД, ЗА ДА СЕ СРЕЩНАТ ЛИЦЕ В ЛИЦЕ С ВАШИТЕ СТРАХОВЕ, СЕ ПРОЯВЯВА БОЖИЯТА СИЛА! Бог оказва помощ само тогава, когато ние с вяра пристъпваме напред и вършим онова, което Той ни е показал. Това е като управляването на булдозер. Кой върши работата: булдозерът или този, който го контролира? И ДВАМАТА! Йахве ни е казал, че ще преместим и планина, ако имаме вяра, с размера на синапово зърно. Ние стоим пасивно в очакване, какво Той ще предприеме, но Господ действа по различен начин. Ние трябва да чакаме само дотолкова, докато Той не ни даде указания, как трябва да си сътрудничим с Него. Веднага след като Той ни даде ключа на булдозера, ние трябва да влезем в кабината, да стартираме двигателя и да започнем да движим лостовете. Йахве ни казва, че ако завъртим в подходящия момент ей тоя малък лост, то Той ни гарантира, че ще започнем да изнасяме с камионите земната маса. За жителите на африканските джунгли, които никога не са виждали подобно нещо, това може да изглежда чудо -че един човек е достатъчно да завърти само лоста и гигантската машина загребва земна маса за цял камион. Но Йахве действа именно по този начин. Той знае, че ние не можем да преодолеем страховете, тревогите, исполините в живота си. Но ако ние просто стъпим в тая река...или издърпаме нужния лост ( или го натиснем), Той ще направи всичко останало. Той не само ще раздели водата, но и ще порази исполините точно пред очите ни. Накрая бих искал да привлека вниманието ви към един незабележим нюанс в този текст, който, без друго, е много важен и подчертава всичко казано по-горе за "божествената помощ", получавана от Божията ръка. Прочетете Числа 13:17. Доколкото мога да си спомня, това е единственият случай в Библията, когато човек сменя името на друг човек и му дава ново име. Това е много важен момент! В древноеврейската култура когато давали име на някого, влагали в това особен смисъл и често името на човека било свързано с понататъшната му съдба. Например, името "Авраам" означава "баща на много народи", а "Моисей" - "изваден от водата" . Мойсей беше избран измежду всички деца и беше взет директно от водата на Божието Слово. По този начин, в това, че Моисей даде ново име на Осия, има нещо важно и той беше вдъхновен за това, по определена причина. Нека да разгледаме този въпрос подробно. Причината за тази смяна на името беше абсолютно невероятна! Името "Осия " ( Хошеа в ориг. бел.ред.) на иврит се пише така :ХЕЙ, ВАВ, ШИН, АИН и означава "избавител", коренът е думата "яша", което означава спасение. В древноеврейската пиктографска писменост, от която произлизат съвременните букви на еврейската азбука, на всяка буква съответствала някаква картинка със собствено значение. В случая с "Осия"( Хошеа-ивр.), буква ХЕЙ означава "откривам" или "виждам", буква ВАВ съответствала на изображение на пирон, което означавало "съединявам" или "да направя мост", буква ШИН имала форма на зъбци, олицетворяваща "всепоглъщащия огън Божий, Ел Шадай", който "ще погълне, унищожи" враговете, а на буква АИН съответствало изображение на око, символизиращо "видение, духовно разбиране, зрение". По този начин името "Осия " означавало:" откритие за пирон, съединяващ всепоглъщащия огън с духовно разбиране". Безусловно- това е избавлението ! Осия се върна с доклад за Обетованата земя и "разкри", че "Ел Шадай" може да "унищожи" врагове на израилтяните, ако те имат "духовното разбиране", за да "видят" това! От пророческа гледна точка, името му също говореше за това, че бъдещия Изкупител, Който ще съедини всичко в едно, ще бъде пронизан с пирони! Самото име на Осия, съдържаше в себе си добрата новина, но имаше един проблем. Тази добра новина си беше само обещание, само отправна точка на вярата. Но израелтяните имаха нужда от реална помощ. Те се нуждаеха от Божията ръка, за да им помогне да унищожат враговете си и да преведат обещанието от небесната сфера в земната. Те се нуждаеха от "Божествена намеса", и по вдъхновение от Самият Йахве, Моисей го знаеше. Затова Бог го подбуди да добави още една буква в името "Осия" ( Хошеа) и да я постави на първо място. В резултат името " Хошеа", се превърна в "Йахошуа". Тази единствена буква, добавена към началото на името, беше ЙОД.

В превод на иврит, същността на думата ЙОД е " ръка" . В древноеврейската пиктографска писменост, също така означавала "ръка" или " десницата на Божията власт". “Осия“ открил пиронът, съединяващ всепоглъщащия огън с духовното разбиране" или казано иначе, "показвал, че Божието обещание може лесно да бъде постигнато, поради голямата Му сила, ако само хората имат духовно разбиране, за да повярват." Докато Йахошуа фактически привлякъл Божията ръка в САМИЯ ПРОЦЕС на избавлението, правейки я ПРИЧИНА за спасението на народа! Моисей добавил към значението на името РЪКАТА НА ЙАХВЕ, което било самата Божия помощ, от която те се нуждаели за изпълнение на обещанието! Йахве, всъщност, поставил в името на Осия Своето име! След добавянето на буквата ЙОД, сега това име се пишело като ЙОД, ХЕЙ, ВАВ, ШИН,АИН. А името на Йахве се състои от буквите ЙОД, ХЕЙ, ВАВ, ХЕЙ ( ЙХВХ)Сега в името на Исус Навин ( Йахошуа на иврит), в самото начало била сложена думата ЙАХ- съкратена форма на името на Бога! И ако това не е достатъчно, то точно от името Йахошуа идва името "Йешуа", което означава "Йахве - нашето спасение".

И така, дойдохме до края на тази глава. Какво ни показа в нея Светия Дух? В какво Той ни насърчи или изобличи? Какво трябва да промените, за да получите тази Божествена помощ и благодат в живота си и наистина да се превърнете в човека, който сте призовани да бъдете и да реализирате цялата пълнота на вашето наследство? Ако сте един от тези, които принадлежат към поколението на Исус Навин, ще получите правото да поразите исполините на страх и тревогата и да овладеете Обетованата земя. Що се отнася до всички останали ...Те дълго ще трябва да останат на лагер в пустинята... Помнете: ние не можем да угодим на Йахве сами по себе си. Ние не можем да изпълни Божията воля от нашите собствени усилия! НИЕ СЕ НУЖДАЕМ ОТ НЕГОВАТА БОЖЕСТВЕНА ПОМОЩ! Но ще я получим в оня момент, когато вярвайки в Словото Му, смело правим крачка напред, отхвърляйки предизвикателствата на нашите страхове!

Шалом! Джим Стейли