Как изглежда реалното служение. Част 2

Създаден по Божий образ

Какъв е образът на Бога? Как изглежда? Как да го получим? Много хора тълкуват това от собствената си гледна точка, разчитайки на собствения си фон и контекст. Няма нищо лошо в това, защото човек може да разбере информацията, която му е представена единствено в рамките на собствения му мироглед. За съжаление, такова разбиране и схващане няма да съответства на истината. Напълно възможно е да добием най-голямото разбиране за образа на Бога , когато погледнем на това през очите на бедните и низшите. От тази гледна точка, можем по-добре да разберем Кой е Бог и какво ни призовава да правим, защото започваме от най-ниската позиция. Тези, които избират да застанат рамо до рамо с бедните и слабите, най-вероятно ще разберат Евангелието в истинския му смисъл и напълно ще разберат Божието състрадание и милосърдие. Именно това състрадание се явява основната ДНК на Неговия образ.

Ако вярващият трябва да разбере правилно служението, то първо трябва да разбере, че служението произлиза от състрадание и това състрадание израства от факта, че той се намира сред онези, които имат голяма нужда от това служение. Въпросът с Божия образ е най-важен въпрос, на който всеки, който желае да бъде в служение, трябва да отговори. Начинът, по който дефинираме този образ, пряко ще засегне всеки отделен аспект от нашия живот и, ако е дефиниран правилно, ще ни доведе до истинското определение за служение, тоест към състрадателното служение.

Когато разглеждаме образа на Бога, не можем да не се върнем в Битие, където Адам и Ева бяха създадени по този образ. Но как изглеждаше този образ? Може би, бихме се изкушили да кажем, че това означава свобода. И кой има по-голяма свобода: бедният човек, който има относително малък избор, или богатият, който е поробен в безкраен цикъл на потребление и е принуден да работи все повече, за да поддържа статут, който никога не го удовлетворява?

Истинската свобода не е в правенето на всичко, което искаме да правим, защото не може винаги да правим това, което искаме да правим, дори ако имаме свободен избор да го направим. Например, ако имате диабет, може и да имате свободата да ядете бонбони, но вие просто знаете, че това ще се отрази негативно на вашето здраве, ако го направите. Така, че свободата не може да се определя като: свободни да вършим това, което искаме. Истинската свобода е израз на това кой си, в комплект с всичките ти дарби и всичките ти недостатъци. Истинската свобода е признанието, че в този свят няма нищо, което да ви попречи да постигнете истинската си цел в Месията. От тази основа ние можем правилно да разглеждаме всеки човек и всяка ситуация като трамплин за възможността да се уподобим повече на Неговия образ и да станем по-значими в Царството Му. За човека, който наистина живее свободен живот, дори негативите бързо се превръщат в стъпала към създаване на образ Божий в живота му. Да бъде клеветен и оскверняван, той смята за радост, защото може да замълчи и да позволи на Господ да дойде в негова помощ.Това изгражда търпение. Загубата на работа или любим човек се превръща в хвала, тъй като има възможност да не се опира на собственото си разбиране, а да приеме според Неговото слово, че всичко спомага заедно за добро на тези, които са призовани според Неговата цел. Това създава по-дълбоко доверие. Просто няма какво да се случи с него, защото той не е привързан към нищо от този свят. Той разбира, че всичко това е "временно", и че реалността е онова, което е от другата страна на този живот. Той разбира, че всичко тук е предназначено да увеличи образа и характера на Бога в живота му и следователно възприема, че всичко това се случва с него с тази цел.

Онези, които са поробени от този свят, не гледат на всички жизнени пропадания, изпитания и страдания, като възможности да увеличат образа на Бога в живота си. Вместо това, тяхната привързаност към плътски неща ги поробва в болката, която този паднал свят причинява. Такава бедна душа е изгубила поглед от двете основни цели, за които е била създадена: да се оприличи повече на Христос, като така увеличи образа на Бога, на земята. Когато най-сетне разбере, че целта в живота е да носи слава на Всевишния във всяка ситуация, стремеейки се да увеличи Неговия образ в този свят, истинската свобода и мир най-накрая ще влязат в душата му.

И когато тази свобода съществува в човека, всяка срещана ситуация има една цел: да увеличи плода на Духа, който увеличава оригиналния, първоначален образ, създаден в Градината. Когато това се случи, неговият сегашен статус става неактуален, ​​защото целта е просто да се угоди на Твореца, Който ДАВА РЕАЛНИЯ СТАТУС в идещия свят. Расизмът също е унищожен, защото образът на Бог се намира отвътре, а не отвън. Фокусирането върху цвета на кожата, етническата принадлежност, социалния статус или таланта като лакмусов тест за приемливост, е пълно корумпиране на образа на Твореца, независимо дали сте дискриминиращата или дискриминираната страна.

Ако човек напълно разбира образа, както и целта и мисията си, той ще види всяка ситуация като възможност да разшири благодатта и любовта на Христос, дори ако той самият е дискриминиран от онзи, който не разбира образа, като по този начин прави да расте още образа на Йахве, живота му. Дискриминацията може да го е възпрепятствала в този живот, но е увеличила статута му в идещия. Поради тази причина Яков ни казва да "смятаме за чиста радост когато сблъскаме с многобройни изпитания". С други думи- състраданието води към Божия образ.

Джим Стейли Февруари 2018г.