ЗАКОНИ НА КОМУНИКАЦИЯТА.Част 3

Как да бъдем по -добри родители, учители, служители.

Част 3: Законът на действието

Една от най-големите грешки, които правим като учители / а всеки е учител на някого /е, че забравяме каква е нашата основна цел. Понякога изразходваме толкова много време да говорим и да правим всичко възможно, за да впечатлим онези, на които се опитваме да преподаваме, с това, което знаем, че забравяме, че нашата цел не е да ги впечатлим ние , а да въздействаме върху мотивацията им за промяна. В края на краищата, ако учещият се не се променя, научава ли той нещо в действителност? Учителят наистина учи ли го на нещо с трайна стойност?

Според професорът по теология и автор д-р Хауърд Хендрикс *: "Максималното научаване на нещата винаги е резултат от максималното участие в тях" .

С други думи, ученето не е да се седи пред учителя и да се абсорбира информацията, която тече от устните му. Не е да се четат лекции, проповядват или дори четат най-добрите книги по този въпрос, въпреки че всички тези неща са част от учебния процес. Без действително участие в процеса, истинско обучение просто няма. Психолозите казват, че ние си спомняме само 10 процента от това, което чуваме. Не вярвам, че статистиката е вярна, защото ако наистина си спомняме само 10 процента от всичко, което чуваме, щяхме да бъдем гении! Те казват също, че си спомняме обаче 90 процента от всичко онова, което правим. Тук съм съгласен. Фактите говорят за едно нещо: хората запомнят повече, когато на практика участват в учебния процес, а не само да им се казва какво да правят, в какво да вярват или как да действат.

Независимо дали сте учител по призвание, служител или родител, правилата са еднакви. Измерването на това, дали всъщност вършим нашата работа правилно, не е, да правим добри речи, да сме придобили висока степен, или да клатим главата си в съгласие и постоянно да казваме "амин, амин". Постиженията ни се измерват в това, колко ученици, деца, или енориаши действително се променят и започват да вършат това, което преподавате. Това е мярката за успеха. А за да постигнем това, трябва да ги включим в процеса.

Да сте чували някога за някой велик плувец, който се научил да плува, слушайки родителите си, които са обяснявали как да го прави? Дали тайната на успеха му в олимпийското плуване, се крие в това, че е гледал безброй видеоклипове и чел десетки книги за това, как да плува? Или пък се дължи на това, че всъщност е влизал в басейна всеки ден и се е мокрил и плувал наистина? По същия начин трябва да накараме учащите се да се включат в процеса на ученето. Но как? Чрез привличането на ученика да ИСКА да участва, да бъде част от учебния процес.

"И как да го постигна?"- питате вие? Като обучавате сърцето.

Прекалено много родители, учители и служители преподават на главата ... интелекта ... и след това се чудят защо поведението на човека, на когото се опитват да преподават, не се променя. Това е така, защото умът не променя човек. Сърцето го прави. Системата на убежденията е само част от системата, която води до истинска промяна. Сърцето има силата и убедителността да реализира тази промяна.

Виждам твърде много родители да се ядосват на децата си тийнейджъри, за грешките им и да предприемат всички възможни действия, за да ги наказват ефективно, вместо да говорят на сърцата им. Може ли наказанието на тялото да направи сърцето да не бъде зло? Не. Родителите, които не са били обучени в умението за общуване, вероятно ще се опитват да наказват детето в гнева си, което ще ги отдалечи от него, а това само вкоренява грешката, или пък налагат някакво друго порицание, без да имат необходимата инструкция относно сърцето, как да достигнат до него. Това ще остави детето ядосано от наказанието и няма да направи нищо, за да оформи сърцето и характера му. А точно това иска всеки родител: промяна в сърцето. Подчинението може да дойде от главата, но истинското послушание идва от "закона", който е написан на сърцето.

Когато нашите деца правят грешки, като например да кажат някоя лъжа, аз и Шерил ги наказваме и ги питаме защо лъжата е грях. В началото те казват: "Защото ти и татко казват, че това е грешно". Или дори биха могли да кажат, защото Бог казва, че това е грешно. В крайна сметка обаче целта не е да постигнем интелектуално съгласие за правилното и погрешното. Истинската причина за това, лъжата да е грях е, защото Този, Който ни е създал е Истина и в Него няма нищо лъжливо или измамно. Всичко в Него е светлина и Той винаги говори Истината при всяко обстоятелство. И тъй като сме създадени по Неговия образ и искаме да бъдем като Него, ние трябва да направим всичко възможно, за да възпроизведем Неговия характер. Сатана, от друга страна, е бащата на лъжите и никога не казва истината. Това са двете изображения, които стоят пред нас. След това ги питаме на кой образ искат да подражават. Трябва да го направим за тях, а не за нас. Става дума за това кой искат да бъдат и като кого искат да изглеждат. Когато им покажем двата образи, те могат да видят грешката си и да започнат да се адаптират, като желанието да бъдат повече по Неговия образ, да се увеличава.

Има много хора във федералните затвори, които са там от десетилетия и все още са толкова склонни да вършат зло, както когато са влезли. Тези, които излизат с променен живот, са ония, които са променили сърцето си някъде по пътя. Учениците, миряните, децата и всички обучаващи се, трябва да знаят защо това, което им се преподава, е толкова важно и трябва да го видят в действие - от човека, който го преподава. Понякога, когато ученика не научава онова, което преподава учителят, на учителят може да се наложи да "прегърне душата му". В края на краищата понякога старата поговорка е вярна: на никого не му пука колко знаете, докато не узнаят доколко ви е грижа. И единственият начин да се постигне максимално участие от страна на онези, които поучават, е да се уверят, че са навлязли в сърцето им колкото може повече.

В следващата статия от тази серия, ще обсъдим колко е важно да се изградят мостове между вас и учениците ви и да "подготвите пътя", за да могат те да чуят вашето послание. Имате проблеми с отношенията, когато другият човек вероятно няма да слуша онова, което вие трябва да кажете? Следваща статия може да е точно това, което ви е нужно, за да възстановите връзката.

Шалом!

Джим Стейли Април 2018 г.

...........................

* Хауърд Хендрикс, "Преподаване за промяна на живота". Колорадо Спрингс, Колорадо Multnomah Books, 1987г.