ЧЕТВЪРТАТА ВЕЧЕР НА ХАНУКА – СВЕТЛИНАТА НА МОЙСЕЙ

От светлината на сътворението до Ной, после през Авраам, сега стигаме до Мойсей. В историята на Мойсей се преплитат всички предишни истории, взети заедно. При сътворението стана разделянето на светлината от тъмнината. Мойсей е отделен от майка си, после е отделен от Египет и след това помага на другите да се отделят (да станат свети) от техния Египет. Имаме елемент от потопа, когато бебето Мойсей беше поставено в тъмна кошница и плаваше по реката, за да спасят живота му, създавайки една от най-епичните истории за всички времена. И накрая, в историята на Мойсей виждаме и тази на Авраам. Авраам беше на планината и откри спасителната благодат на Светия Бог чрез овена, заклещен в храста, а Моисей разбра силата на Бог чрез храста на планината. Животът на тези двама мъже беше коренно променен от този момент нататък. Те не биха могли да останат същите.

Мойсей беше много странен човек, чийто живот също като на Авраам беше низ от драматични събития. Той беше смел, когато удари египтянина, а след това се прояви като страхливец, като тичаше за живота си. Имаше проблеми с гнева, заекваше и говореше трудно, беше отлъчен, защото се ожени за жена, която семейството му не одобряваше, и без Иотор щеше да влезе в историята като най-неорганизираният лидер на всички времена, ако въобще беше успял да оцелее дори няколко години. Тази вечер обаче ще се спрем на тази част от историята, където тя всъщност започва – времето, в което Мойсей е лице в лице със Светлината в горящия храст.

Можем да извлечем няколко принципа от тази среща. Първо, Мойсей беше избран, след като вече пасеше/водеше овцете. Той беше водил вярно овцете почти четиридесет години. Тогава гласът на Бог дойде към него под формата на горящ храст, когато Отец разбра, че най-накрая Мойсей е подготвен за призванието си. С други думи, той беше призван четиридесет години по-рано, но Господ трябваше първо да изкара Египет от него. Трябваше да се научи да води овцете само с дървена тояга, а не със златния жезъл на Египет. И така, първото нещо, което научаваме, е, че Моисей е повикан в своето призвание, защото вече е служил. 

Второ, виждаме нещо интересно в срещата с горящия храст. В Изход 3-та глава четем, че Бог не му проговори, докато „не свърна да прегледа“ (стих 4). С други думи, Мойсей видя храста и как той не изгаряше и реши да го провери. ТОГАВА той чу гласа на Бога. Това е невероятен урок. Бог призовава тези, които вече търсят. Понякога трябва да проверим нещата, които не разбираме, преди действително да чуем и да получим указания от Него.

Когато Моисей се обръща към Бога и Бог му говори, първите инструкции, които Моисей получава, е да свали обувките си, защото земята, на която стои, е свята земя. За какво става въпрос? Отговорът е в стих 1. Там се казва, че Мойсей „дойде на Божията планина Хорив“. В древни времена сандалът е бил символ на власт и е бил използван при бизнес сделки. Спомнете си историята за Рут, как беше изкупена от Вооз, след като близкият роднина на Рут реши да му предаде правото си да се ожени за нея? Какво направи той? Свали символично сандала си и го даде на Вооз. Такъв беше обичаят в древен Израел. Свалянето на сандала означаваше отказ от дадено право и имаше силата на договор между двете страни.

Когато Бог се прояви като огнена светлина и каза на Мойсей да свали сандалите си, Той искаше да влезе в завет с него и искаше Мойсей да разбере, че ТОЙ е Изкупителят на Израел. Именно Яхве щеше да заеме водещата позиция на "Вооз" за Неговата невяста "Рут" (Израел). Спомняте ли си по-късно в историята на Израел, как Бог им каза, че всяко парче земя, до което се докоснат сандалите им, ще бъде тяхно? Сваляйки сандалите си, Мойсей не само предаде авторитета си на по-великия от него и сключи законен завет с Яхве, той също така направи изявлението, че тази земя е „отделена“ (свята), „Божията планина. " Цялата среща беше правен договор, според който на Мойсей се поверява да разпространи сред своя народ Светлината, която той преживя на Божията планина.

Можете ли да си представите Библията без историята на Мойсей при горящия храст, без Червеното море, Изхода или израилтяните, завладяващи Обетованата земя? Ето какво би се случило, ако Мойсей не беше решил да прегледа горящия храст. Бог никога не би го извикал по име и цялата история на Библията щеше да се промени. Всичко се свежда до избора на един човек да отдели време за Бог, което доведе до раждането на една нация.

Отбиваш ли се от пътя си, за да търсиш Бог? Кога за последен път наистина отдели време за Него и свали обувките си, за да сключиш завет с Бога? Ако Мойсей не беше свърнал встрани, той дори нямаше да знае какво е пропуснал. Ами ако пропускаме Божиите благословения, защото понякога избираме да не Го търсим и да не Го следваме? Мойсей беше най-кроткият човек на земята, но отне много години, за да стигне целта; точката, в която той беше слуга и пастир на овцете, поставяйки техните нужди над своите. Смятат ли те хората за служител? Колко добре поставяш чуждите нужди над твоите собствени?

Не пропускай личното си преживяване с горящия храст. Бог чака всяко от Своите деца да сключи по-дълбок завет с Него, затова свали обувките си и позволи на светлината на Неговата любов да те отведе до твоята обещана земя.

Довери се на Светлината. Бъди Светлината. Предай светлината.

Честита Ханука!

Джим Стейли