Нека крадат!

Случвало ли ви е се да се почувствате както фараона, след като земята на Египет е била опустошена от язви? Аз съм. Никога няма да забравя как през 2015 г., месец два от присъствието ми в затвора, се върнах в килията си и я намерих напълно унищожена. Вече бях загубил всичко, което имах в свободния свят, а сега и всичко, което ми бе останало, беше разграбено и разрушено, леглото ми беше преобърнато, шкафчетата - също. Аз и без друго бях на емоционалния си предел, а този инцидент стана за мен последната капка. Вече не можех да се сдържам. Постоянната болка за разрушения ми живот излезе извън контрол. Защо Бог позволи това да ми се случи? Мислех, че съм направил всичко по силите си , за да служа на Него и на Неговият народ? Как да преживея всичко това? Чувствах се като египтянин, който трябваше да гледа как язвите една след друга унищожават всичко ценно за него. Тогава Бог проговори в сълзите ми и всичко внезапно се промени.

След като почистих и подредих всичко и моето, пет квадратни метра, жилищно пространство възвърна що годе нормалното си състояние, спуснах импровизираната си завеса, легнах на леглото и избухнах в плач към живият Бог. Буквално. За 20 минути плаках така, както не бях го правил никога. Болката, която изпитах плачейки толкова силно, без да издавам звук , не мога да опиша с думи. Като вулкан, който е готов да изригне, но задържа експлозията вътре в себе си. Както, когато ви идва да кихнете, но не трябва да издадете никакъв звук. Невъзможността да освободиш болката си, още повече я задълбочава. Но въпреки това, сред този тих, но бурен плач, Бог ме чу така, сякаш съм извикал високо и ясно.

Докато умолявах Бог да ми обясни, що за „ад“ се случва в живота ми и защо Той позволява на врага да ме пресее по този начин, чух Неговия глас. Той прозвуча в тази мрачна килия така ясно, както са видни думите, които сега четете. Доколкото си спомням, това беше първото слово от Бога, което дойде до мен, от началото на моето затворничество. Беше нежен глас, толкова проникващ, че спрях да плача и запазих мълчание, за да схвана всяка дума. Това изпълни всяка фибра на моето същество. Невъзможно е да се опише чувството от присъствието на този глас. Дори отворих очи, за да се убедя, че Той не стои на ръба на леглото ми, както се случи години по-късно, но това е друга история. Това, което Бог ми каза, ме разтърси и успокои едновременно. Бях изумен от това, което ми говори, но знаех, че е истина. Дори си спомням, че се усмихнах, въпреки че не разбирах как е възможно това да се осъществи.

Ето какво каза Той в най-мрачния ми час: „Остави ги да крадат, нека крадат. Всичко, което са ти отнели, ще го изискам от ръката на врага ти в точния момент. Слагам всичко на депозит в небесна сметка и всичко отнето ще бъде върнато с лихва, която само Аз мога да дам. Колкото повече врага отнема, толкова по-вече Аз съм в състояние да прибавя. Ще дам повече, отколкото скакалците са изяли и няма да можете да го поберете нито да разберете как се е случило. Ако ти отнеме ризата, дай му и връхната си дреха. Моето намерение е да благославям, а не да проклинам. Това беше единственият начин да доведа до край това, което съм ти наредил да правиш и бъдеш. Трябваше да бъдеш съблечен и да се оставиш да умреш, за да се облечеш напълно в Моите одежди. Моите пътища не са твои пътища и Моите мисли не са твои мисли. Нечестивите разклатиха дървото ти, но именно това ще доведе в бъдеще до велика жътва. Така че, остави ги да крадат. Остави ги да крадат!“

Неговите думи бяха толкова мощни, толкова дълбоки, че почти ме оставиха в състояние на шок. Преминах от една екстремна форма на емоционално изразяване в друга. Покри ме вълна от любов, която ме обгърна като с одеало, приготвяйки ме за дълга нощна почивка (фактически за няколко години). Той ми говори през всичките прекрасни 20 минути, може би 22...Чувствах се като зашеметен. До колко би могло всичко това да е праведно, да е добро, да е Негов план? Защо Бог би допуснал такава разруха, за да доведе до по-велико благословение? За мен това беше парадокс, криза на вярата, и не осъзнавах, че тази фраза, малко по-късно, отново ще изплува в разума ми, когато в живота, в работата и в служението ми ще се случат още по-големи разрушения. Тогава не можех да видя как Бог възнамеряваше да извърши всичко това, но с помощта на моята красива и прекрасна съпруга, избрах да държа устата си затворена. „Нека крадат!“, а аз ще чакам кога Бог ще започне да действа с всемогъщата Си ръка. Само няколко години по-късно аз най-накрая видях наистина колко бързо Той може да възстановява.

Докато четях седмичната порция от Тората, от „Изход“, пред почти 20 момчета от седмичната ни служба, по средата на службата нещо ме порази. Израилтяните също е трябвало да присъстват по времето на всички язви, на цялото това безумие и още много подобни страдания, които са връхлетели египтяните. Да, на тях им бил осигурен мир и защита в хаоса намиращ се около тях. След това, в глава 11, цялата история се изменя с една единствена фраза: “...и Бог им даде благоволението Си.“. Думата, в оригинал, е същата като – „благодат“. Той излял Своята благодат, Своята сила, за да приемат това, което е имал намерение да им даде от самото начало. Ако фараонът ги бе освободил още след първата язва, те са щели да напуснат като бедни роби и запознанството им с техния Бог би било по-слабо от „впечатляващо“. Но като им позволил да преминат през ужаса на робството и загубата на всичко, понасяйки трудностите на всяка язва, Бог ги направил достойни да напуснат Египет не като бедни роби, а като богати крале. Израилтяните придобили благоволението на всички египтяни и напуснали с всичкото злато и сребро, което можели да носят. Да не говорим, че в този момент, те вече са познавали силата на техния Бог. Трансформацията на личността е била завършена. Бог е започнал да връща изяденото от скакалците. Те са пристигнали в техния затвор 400 години по-рано, 70 души търсещи прехрана, а напуснали няколко милиона като милионери, богати извън техните представи и познавайки кой всъщност е техния Бог.

Това е един от уроците от „Изход“: „Остави ги да крадат. “Египтяните са се възползвали от по-ниската позиция на израилтяните, лишавайки ги от всичко, което са имали, в това число и от идентичността им. Душите им са били смазани от опустошенията, останали след нечестивия цар. Израилевият Бог се явил, за да избави Своя народ, но от тях се изисквало да понесат съдбите, които Бог им е приготвил, за да видят огромната Му сила и да получат великите Му благословения. Въпреки че са били запазени през целия изход , те все още е трябвало да живеят в този ад до определеното време. Когато това време дошло, те не само получили обратно всичко изгубено, но им били дадени съкровища, които те никога не са губили. Най-голямото съкровище сред всички било да познават силата на техния Бог. Едва ли са знаели, че ще получат кладенци, които не са копали, къщи, които не са строили, лозя, които не са садили.

Така че следващия път, когато видите, че врагът краде от вас, бъдете твърдо уверени, че той не може да ви вземе нищо, без позволението на вашия Отец. Когато пожарът бъде потушен, всичко, което ви е било от Бога, ще ви се върне с големи проценти, в този живот или в отвъдното. Ако нещо не се върне, то значи не е било от Него от самото начало. Казано другояче – не се доверявайте на колесници или коне, а само в името YHWH, вашия Бог. Ах, да, и...„Нека крадат!“ - казва Господ, - „Нека крадат!“.

Бъдете благословени в каквото и състояние да се намирате сега. Защото вие наистина сте благословени.

Шалом,

Джим