ШЕЛАХ - "ИЗПРАТЕНИ"- Част 2

СЛУЖЕНИЕ на Джим Стейли

ЧИСЛА 14 гл. В тази глава се говори за силата на човешките емоции и грешки, извършени от хора, когато се сблъскват със собствените си страхове, а след това осъзнаят грешката си и се опитат да поправят себе си, без "десницата на Божията власт." Продължението на историята на дванадесетте съгледвачи не само разказва библейските исторически събития, но също така показва как точно Йахве действа в конкретни ситуации, какво иска Той и каква трябва да бъде нашата реакция.

И така, ние ще продължим нашето изследване, нека преминем от 13 глава към 14 глава. Прочетете цялата 14 глава.

Ако от тази цялата глава трябва да извлечете само една тема, то тогава със сигурност тази тема би трябвало да бъде: "Бъдете внимателни с онова, което искате." Главата започва с това, как израелтяните си изплакали очите, да се оплакват как преминали такова разстояние само за да бъдат унищожени от амаликчаните и ханаанците, но после от сълзи, преминали към обвинения. Именно така, ние хората често и постъпваме, движени от емоциите. Разстройваме се, после плачем, после като се почувстваме малко по-добре обвиняваме някого за проблемите си, които обикновено самите ние си навличаме. Прочетете още веднъж стихове 2-4.

В тези стихове виждаме, как израилтяните в своето емоционално състояние извън всякакъв контрол, изказаха във връзка със себе си, няколко алтернативи: 1. Те ​​съжаляваха, че не са умрели в Египет. 2. Те съжаляваха, че не са умрели в пустинята. 3. Те искаха да назначат друг лидер, който да ги върне в Египет.

По ирония на съдбата, участта им беше продиктувана от собственото им сърце. В края на тази глава, Йахве им даде това, което искаха. Това не би могло да е по точка номер 1, защото те така и така вече напуснаха Египет. Оставаха точки 2 и 3.

Даже и за мен е забележителна една черта на човешката природа. Когато някой ни води там, където ни очаква разтърсване, на повърхността веднага излиза плътския компонент- да се избере друг лидер, който да ни поведе по "по-лек" маршрут. Веднага след като посветих в пълнота себе си на служението, не мина много време и аз го видях това с очите си. Когато нещата се усложнят и хората не знаят какво да правят, как да вървят напред и как да преминат р. Иордан пред лицето на исполините, първото нещо, което започват да правят е да роптаят и да плачат. После тези, които не са имали правилното възприемане на ситуацията, се опитват да изберат друг лидер, който може да използва друг план, за да се постигне целта. Такъв път, избран като "по-лек маршрут", може да изглежда логичен, но за съжаление, завършва със смърт в пустинята.

Когато Йахве реши да направи нещо с някого, Той ще следва волята Си до края. Освен това, Той често изпитва и народа и лидера, за да види какво наистина се намира в сърцата им. Дали те, както преди, са съсредоточени в целта и обещанията, или виждат само своите страхове? Това, как ще постъпят нататък, ще определи участта им. В случая с израелтяните, Бог избра Моисей, въпреки че беше извършил убийство, беше гневлив човек и имаше проблем с заекването. Всичко това, беше несъмнено покрито от Неговата благодат и божествена помощ. Освен това, Йахве обича да използва глупавото на тоя свят, за да посрами мъдрото. Някой от вас някога мислел ли е, че Бог не може да го използва, заради миналото му, или защото е изправен пред много трудна ситуация? (Обсъдете го)

Каквото и да е било минало му, Отец все още може да използва всеки, който е напълно отдаден на Него и уповава в Него с цялото си сърце, ум, душа и сила. Той не търси съвършенство, понеже вече е получил това в лицето на Своя Син. Бог търси смирена готовност и веднага след като я намери в някого, изпитанието започва, за да се види доколко този човек е готов.

Стихът ни казва колко е важно да бъдем внимателни към това, което казваме в тези емоционални моменти, когато в животът ни идват изпитанията. Вашите думи имат силата и възможността да творят. Дадена ни божествена сила да си сътрудничим с Бога в непрекъснат процес на творене. Прочетете Послание на Яков 3:1-12 Лекарите казват: "Ние сме това, което ядем." А още по-вярно е, че "ние сме това, което говорим". Накъдето и да изпратите зли думи за другите, за себе си или за вашата ситуация - бъдете внимателни с тези алтернативи, които изваждате на масата, защото в края на краищата може именно тях да получите.

Прочетете Числа 14: 5.

Това е един удивителен фрагмент, показващ точно и откриващ ни как трябва духовно зряло да постъпваме спрямо тези, които не са такива. Вместо просто да остави Йахве да унищожи народа заради неверието, Моисей веднага падна на лицето си, ходатайствайки за тях. Той знаеше, че Йахве е ядосан - и то напълно с основание, отчитайки всичко, което беше извършил за тази неблагодарна компания. Ето защо, без да губи време, Моисей отиде направо пред Божия престол.

Прочетете 1 Тимотей 2: 1 и Римляни 8: 26-27

От тази история и фрагментите от Новия завет виждаме, че ходатайството е много мощен инструмент и мисля, че много малко хора наистина разбират колко силно то подтиква Йахве към действие. Резултатите от това ходатайство, могат да се видят в стихове 20-23. След като в стихове 11-12 Йахве каза, че ще порази народа и ще го лиши от наследството за клеветническия бунт, Мойсей започна да ходатайства, напомняйки на Йахве, че подобни действия сериозно ще навредят на името Му, тъй като народите наоколо наблюдават всичко и ще кажат: " Израелтянския Бог изведе израилтяните от Египет само да ги убие." Ходатайството на Мойсей имаше ефект и Отец реши да прости на хората за греха им на изневяра. За съжаление, това не беше типичното религозно "прощаване", според което нашите грехове нямат последствия- едно разбиране, с което са израстнали много от нас. Да, израилтяните бяха опростени. Господ реши да не ги убива за греха им, макар че си го заслужаваха ( "заплатата на греха е смърт" Римляни 6:23). Въпреки това, "Бог не е за подиграване. Каквото посее човек, това ще и да пожъне " Галатяни 6: 7. В дадения случай, последствието беше, че израилтяните не бяха допуснати да преминат р. Йордан, за да получат наследството си. Тези, които роптаеха, бяха осъдени да прекарат остатъка от дните си в пустинята, докато всички те не умряха. Имало ли е случаи, когато сте постъпвали неправилно, осъзнавали сте това и сте молили за прошка, а после сте очаквали, че за вашите постъпки няма да има никакви последствия? В живота има моменти, когато ни се струва, че нашите действия няма да имат последствия, но понякога не осъзнаваме, че онова което става с нас сега, е свързано с някакви постъпки, извършени от нас в миналото. Както ни показва дадения случай с прошката, понякога не ни се въздава онова, което наистина сме заслужили, а много по-леко минаваме. Истинското библейско покаяние изисква: 1. признаване на цялата тежест на вашия грях 2. искрени извинения за грешката ви 3.Обещание, че ще положите всички сили за да не се повтори грешката 4. възмездяване на щетата на другия човек, нанесена от вашата грешка Последната точка е онова, което обикновено пренебрегваме. Ние не осъзнаваме, че грешките ни крадат нещо от някого. Човекът не е остров. Именно за това Тора казва, че ние трябва да компенсираме вредите, причинени от нашите грешки. Ако не се опитаме да излекуваме другия човек, то въпреки, че считаме, че сме се "извинили" и това е достатъчно, пострадалия ще си остане опустошен както преди това и ще изпитва към нас предишните негативни чувства. Много важно е, сърцето на такъв човек да бъде излекувано, каквото и да ни струва. Същността не е в това да се извиним и ние да се почувстваме по-добре, а да се даде възможност за изцеление на другия. Случвало ли се е някога с вас самите, да направите грешка и да обидите някого, а после да поднесете своите извинения, но това само е изострило ситуацията, защото не са допринесли това, от което този човек се нуждае, за да бъде изцелено сърцето му? Истинската любов се грижи за обидените до такава степен, че е готова да направи всичко, за да поправи ситуацията. Истинската любов не се стреми ти да почувстваш себе си по-добре и просто "да продължиш напред" в живота. Истинската любов няма да се успокои до тогава, докато другия човек не бъде изцелен в пълнота, чувствата му не бъдат признати за напълно обосновани, а отношенията не бъдат възстановени максимално, доколкото е възможно това.

Нека да преминем направо към заключителния фрагмент от тази глава, за да видим как израелтяните се опитаха да "се извинят" пред Йахве за греха си. Какво решиха да направят за да " изгладят вината" на неверието си? И защо това не проработи? (Обсъдете го) Израилтяните обидиха Йахве и дори не го осъзнаваха. Отпосле осъзнаха последствията и това ги отрезви достатъчно, за да признаят реалността: " Йахве е на наша страна. Ние можем да направим каквото е угодно! " И като резултат на това- да загладят вината си пред Бога и да Му демонстрират: " Извини ни, ние не бяхме прави", решиха да нападнат амаликчаните и да завладеят земята, съгласяйки се с Халев и Исус Навин, че това е по силите им. Единственият проблем тук беше в това, че те постъпиха САМОНАДЕЯНО, решавайки, че именно това иска Бог. Прочетете стихове 41-43. Той вече беше решил, че наказанието им ще бъде- да не влязат в Обетованата земя. Тези израелтяни толкова много приличат на нас! Вместо просто да си признаем грешките, да се смирим и приемем наказанието си, както подобава на възрастни хора, ние се защитаваме, набързо се извиняваме ( за да се почувстваме ние по-добре),а после опитваме да направим нещо, което другия човек въобще не иска от нас! За да възмездим щетите, ние трябва да направим онова, от което се нуждае ПОСТРАДАЛИЯ, за да може сърцето му да бъде изцелено и възстановено. Вместо това, ние често, както израелтяните, вземаме обидата, толкова я усложняваме, че я правим даже по-лоша, защото абсолютно не разбираме процеса на проявяване на любов към ближния ( както към самите себе си), когато сме силно огорчени и емоционални. Мисля, че всички сме повече от израелтяните, от колкото в действителност си признаваме !

Тъй като повдигнахме въпроса за самонадеяността, нека накратко да разгледа тази дума, за да видим някои от нейните невероятни аспекти в иврит.Според нашето възприятие на думата "самонадеяност" обикновено се подразбира, че става дума за "лично мнение", а даже и такова "мнение" има право на "живот". Но в иврит смисъла на думата е МНОГО ПО-ДЪЛБОК и няма никакво отношение към някакво си мнение. Това звучи като " ОФАЛ", което значи "повдигане", "надигане", или "превъзнасяне", както например " да вдигна ръка срещу някого". В дадения контекст, думата "офал" се подразбира в смисъл, че "израелтяните възнесли" СЕБЕ СИ в това, което ТЕ се канели да извършат, а не да се издигне БОЖИЕТО СЛОВО и какво ТОЙ искал те да направят. Всеки път, когато ние се възнесем, сме обречени да паднем, и това е - не "офал", а "провал"!

Прочетете Притчи 16:18 и Второзаконие 17: 9-13. Тези фрагменти дават отлично определение за "самонадеяност". Това е крещящо неподчинение на Господа или назначената от Него власт, когато ние правим нещо по нашия произвол. Самонадеяността е сериозен грях и ако го оставим в състояние на неразкаяние, то той несъмнено ще доведе до смърт в някоя сфера на нашия живот. Противоположното на самонадеяността е послушанието, което носи живот на всеки, който всъщност показва, че вярва в словото на Господа. ОЧИ В ОЧИ или ЛИЦЕ В ЛИЦЕ?

Прочетете стих 14. Във вашия превод вероятно е написано както и в моя : "лице в лице"- и това, без съмнение, е вярно. Йахве действително се среща със Своите хора "лице в лице", или, казано по-точно от гледна точка на иврит- " в присъствието на присъствието". Странното е без друго, че в превода на иврит, тук не присъства думата "пана", което в превод означава "лице". Тук е използвана думата АИН, тоест "око". По тоя начин, тук де факто, фразата звучи така: " Ти Йахве, им явяваш Себе си очи в очи" Каква е разликата ? Повярвайте ми, ако Святият Дух искаше да се използва тук думата "лице", щеше да накара Мойсей да напише: "Лице" - но Той не го е направил. По някаква причина Той е избрал "очи". Ако сте в група, то направете едно упражнение, за да илюстрирате същността на древноеврейскя еквивалент на думата. Застанете на пет крачки от някого, който стои с лице към вас. Сега се намирате в неговото присъствие, или пред лицето му. За да се окажете с него "очи в очи", би трябвало да дойдете много по-близо до него. Така ще се приближите до този човек толкова, че да виждате очите му ясно.Продължавайте да доближавате. Какво виждате? ( направете това упражнение и обсъдете видяното)

Ако достатъчно се приближите до човека, то вие ще видите в неговите очи отражението на онова, което той гледа- а именно, вас самите! Можете да видите себе си, плюс всичко, което е зад вас - което вие не можете да видите със собствените си очи. Виждате ли колко е дълбоко и важно това разбиране? Отделете време, за да обсъдите различията между "лице" и "очи" и се опитайте да видите в това някои паралели. Оказвайки се с някого "лице в лице", можете да видите добре какъв е този човек. Вие можете детайлно да го разгледате. Ако погледнете в ​​очитена някого, може да разберете всичко от себе си и всъщност да видите себе си през очите му.

В дните на съществуването на Храма, преди да влязат в Светилището, свещениците се миели от умивалник от мед - голяма, полирана като огледало медна купа, пълна с вода. Те виждали отражението си както във водата, така и в полираната медна купа.

Когато гледаме Йахве очи в очи и сме така близки с Него, че сме вперили очи във водата на Словото Му, то можем да видим своето отражение.Ние виждаме какво е необходимо да се промени и кое не е в съответствие с Неговото Слово. Той ни показва как изглеждаме : добре, зле или уродливо. Гледайки в очите Му, ние не виждаме исполините и не е нужно да се безпокоим за това, което става зад гърба ни, защото Той ще ни го покаже в отражението на очите Си. Гледайки в очите Му, ще видите онова, което Той гледа..а Той вижда не вижда нищо повече от скакалци и мравки ...Ако се обърнете, ще видите исполини, но гледайки в очите на Йахве, ще ги видите такива, каквито са наистина: просто една врата, водеща към нашето наследство.

Какво беше наказанието за неверието в Господа и капитулацията пред духа на страх?Четиридесет години в пустинята, скитане в очакването на смъртта, за да може Обетованата земя да бъде наследена от поколението на Исус Навин. Прочетете стихове 26-28 и 33-34. Тук виждаме, че Йахве им даде това, което искаха, и освен това числото на годините щеше да бъде свързано пряко с числото на дните, в които те разглеждаха земята. Спомняте ли си друг случай, в който фигурират пак четиридесет дни изпитание в пустинята? Прочетете Матей 4: 1-11. Йешуа беше изпитан, така че да види и преживее изкушението на страха, но Той издържа изпита и веднага беше признат за готов да влезе в служението Си. Моделът е неизменен. Призив, изпитание, признание за това, че е готов, и чак после -преход към ново ниво. Каква е основаната тема, показана ни в тая глава? ( Обсъдете го) - Силата на ходатайството и молитвите. -Истинското определение на самонадеяността-като неверие и непослушание към Йахве, в желанието по някакъв начин да заобиколим сложната ситуация. -Гледайки Бог в очите, вие губите възможността да се разсейвате и отвличате по исполините и можете да видите ситуацията и себе си в Неговите очи. - Никой, включително и Йешуа, не може при никакви обстоятелства, да влезе в пълнотата на призванието си, докато не бъде щателно проверен, , изпитан и признат за готов.

Силата на Божието Слово е наистина невероятна и аз ви съветвам да продължите да се вдълбочавате в Писанието, позволявайки на Истината да ви направи свободни! Ние сме научени, че Божиите заповеди са заключени в черния текст на думите Му, но реалната им власт се съдържа в "белия огън" - духовните принципи, който се крие зад "черния огън" на текста. Затова, изучавайки Библията самостоятелно, си задайте въпросите: В какво се заключава Неговия първоначален замисъл? Какво се опитва всъщност Той да каже тука? Как днес аз мога да приложа този принцип в моя живот?

А сега е време да преминем към глава 15...

Шалом! Джим Стейли