КАКВО ДА ПРАВЯ?

Били ли сте някога в живота си в ситуация, в която не сте били сигурни какво точно трябва да правите и наистина се нуждаете от помощта на Отец? Молили ли сте някога, Бог да ви каже къде да вървите, какво да правите или какво да кажете в дадена ситуация? Всички сме имали такива моменти. Сигурен съм. Напоследък бях поставен в ситуация, в която трябваше да взема някои много трудни решения, които ще засегнат цялото ми бъдеще. Докато вървях по пътечката за разходка, както правя всяка вечер след вечеря, открих , че се моля Отеца да ми разкрие точно какво трябва да направя в тази ситуация.

"Отче, искам да изпълня волята Ти, боя се от името Ти, не искам да живея вече с това, което изглежда логично. Какво трябва да направя? Трябва ли да направя това или да направя онова? Толкова е важно, Господи! Решението, което трябва да взема е голямо за мен. Моля Те, дай ми мъдрост, Господи!"

Вие някога казвали ли сте молитва, която да звучи така?

Бях изминал вече миля от разходката си, молих се сто пъти с тази молитва-по петдесет различни начини, когато Б.Л. излезе и се присъедини към мен, както обикновено. С него говорим за Господа през цялото време, разнищвайки различни неща.

Той ме попита какво става и аз му казах какво стана днес и какви решения трябва да взема. Казах му, че точно както стоте други важни решения, които се наложи да взема, откакто бях тук, сега трябва да взема още едно. Когато свърших с подробностите, той ми отговори така, сякаш беше Светият Дух, Който каза: "Пасторе, тук не става дума за това, какво трябва да направиш, а за това какво трябва да повярваш."

Той продължи да говори по цялата обиколка на кръга. Но аз не чух нищо повече и не можах да запомня нито една дума, която каза. Единственото нещо, което чух и запомних, беше: "Не става въпрос за това, какво трябва да направиш, а за това, какво трябва да повярваш". Това просто, но дълбоко изказване ме предизвика веднага да живна и да се изправя в духа си. Мирът дойде върху мен и ме отведе назад към десетките видения, сънища или просто обещания, които Господ ми беше дал за бъдещето ми и за служението ми. Б.Л. бързо ми напомни чрез това простичко изявление, че няма нужда да се тревожа, да се безпокоя или да се притеснявам. Вече знам, че това ще се случи. Йахве беше пророкувал десетина пъти нещата, които вече се случваха.

И така, защо трябва да се тревожим? Защо се притесняваме, когато вече знаем какъв ще краят? Вече знаем, че сърцата ни ще бъдат изпитани и вярата ни ще бъде поставена на изпитание, гледайки исполините лице в лице, за да видим дали ще ни уплашат. Когато израелтяните съглеждаха земята, това свеждаше ли се до "Какво ще правим ?". Не. Свеждаше се до "На какво ще повярваме сега ?". Дали исполините са твърде големи за Йахве, за Неговото Слово и обещанията Му, съмняваме ли се дали Той ще изпълни всичко това, или вярваме на това, което е казал и обещал?

В нашия живот ние всички сме довеждани до място (струва ми се, доста често ) където се опитваме да разберем какво да правим, а Духът се опитва да ни накара да си изясним в какво вярваме. Когато стигнем до тази криза на вярата си и когато сме на кръстопът да вземем решение, изпълваме ли се с тревога, страх и съмнение, загрижени по кой път да поемем? Или вярваме в Него толкова силно, знаейки че Той има най-добри сърдечни намерения за нас и просто няма как да излезем извън волята Му, ако останем в скромното желание да разберем какво Той желае за нас, каквото и да ни струва това?

Писанията ни казват да възлагаме грижите си за Него, да не се безпокоим за нищо, да не се тревожим за утрешния ден, защото днешния ден има достатъчно злободневие и тревоги и просто да Му се доверяваме даже за нашите най-интимни нужди. Когато сме притиснати да вземем решение, истинският въпрос е: "Подготвили ли сме сърцето си да чуем Него, да получим отговор от Него?"

Дали прекарваме достатъчно време в молитва и пост, стоящи тихо в Неговото присъствие, за да усетим и чуем онзи тих Негов глас? Знаете ли, че първото нещо, което Йешуа желае от нас, е просто да прекарва с нас достатъчно време? Той е наш съпруг и обича да прекарва време с Неговата невяста.

Понякога прекарваме толкова много време с нашите тревожни мисли, че не се спираме достатъчно дълго време, за да седнем и да слушаме...."Млъкнете и знайте, че Той е Бог". Той говори на духовния човек, а не на душата. Ако сме прекалено обезпокоени и разтревожени, нашият дух взема връх и не може да схване това, което Духът се опитва да каже. Когато успокоим душата си и седим тихо в скута на Татко, нашият дух е освободен, за да се свърже напълно с Неговия. Може да не чуете нищо или да не почувствате нищо, но повярвайте ми, вашият вътрешен човек изтегля и чува всяка дума, която ТОЙ казва. Тогава, както често се случва, нещата започнат да си идват на местата и проблемите започват да се разрешават. Изборът на пътища започва да отпада, а вие всъщност НИЩО НЕ ПРАВИТЕ. Просто отивате в посоката, където се чувствате най-сигурни, но се движите бавно и внимателно. И през цялото време вашите духовни очи и уши са широко отворени, "проверявайки" духът ви и всяка липса на мир бива възстановявана. Ако Отец ви даде конкретно слово, Той ще го потвърди с последващи знаци. Винаги.

Отец знае, че ние говорим на по-различен език от Неговия, а езиковата бариера е разочароваща и за нас и за Него. Ние сме разочаровани , че Той не ни изпраща просто едно електронно писмо, с всички указания там , какво следва да правим. А Той е разстроен, че Неговите ангели крещят с всички сили, манипулират ситуациите, правят намеци, показват Писанията и ние не обръщаме внимание на всичко това. Тъпо,нали? Не бих искал да съм на мястото на моя ангел пазител.

Във всеки случай, следващия път, когато наистина сте притиснати да вземете правилно решение, не го правете по пътя на логиката. Отнесете всичко при Отец и вижте какво ще каже онзи тих глас, когато сте само двамата -Той и вие. Започнете с вяра да Му благодарите за това, че Той вече е привел в земното царство, онова, което съществува вече там, където е Той. Започнете да изповядвате онова, което не е все още такова, така като че ли вече е станало. Вяра и упование- това е, което Го подбужда да изпълни обещанията си. Не се концентрирайте прекалено върху това, какво трябва да направите, а съсредоточете цялата си енергия върху това, че вярвате в Него. Престанете да търсите отговорът и помнете, че Духът е отговора.

Когато сме разбрали напълно, че Той вече има отговора и работи върху него от наше име, изисквайки от нас просто да останем в пределите на Неговото слово и да вярваме- това е точката, когато наистина вече няма никакво значение колко голяма е бурята. Защото докато оставаме там в средата на бурята, където ветровете са спокойни, слънцето грее и духът ни се въздига от лекия бриз, излизащ от сърцето Му към нашето, всяка наша крачка ще бъде предопределена и направлявана, без да знаем как това се случва. Усмихни се и помни колко е реален Отец. Той е впечатлен, че се боите от Него и се притеснявате да не би да сте извън Неговата воля, а това автоматично ви поставя ВЪТРЕ в Неговата воля.

Отговорът ще бъде изявен, но само вътре -в центъра на бурята. А вие стойте тихо пред Него. Излезте от бушуващите ветрове и се усмихвайте, докато се наслаждавате на топлината на Неговото присъствие. Спрете да питате какво да правите и помнете в Кого вярвате.

Шалом, Джим Стейли