НОЖЪТ НА САМОНАДЕЯНОСТТА

НОЖЪТ НА САМОНАДЕЯНОСТТА

СЛУЖЕНИЕ на Джим Стейли

В същото това време, когато египетската армия прекарвала времето си в запознанство с новите си приятели- рибите на дъното на Червено море, на Моисей му предстояло да проведе разговор с тъста си. И този прост разговор с Йотор се оказал за него най-важния и от решаващо значение за живота му. В следващата статия ще разгледам най-важните моменти от тоя диалог, в които иде реч за управлението на Израил, но днес искам да отделя малко време на един отделен момент от твърдението на Йотор. Сигурен съм, че това се отнася и за всеки един от нас днес. Това твърдение се намира в стих 11 на Изход 18. 11 Сега зная, че Йахве е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха ( над израелтяните), Той стана по-горен от тях.

За да разберем защо това твърдение е с такава тежест, крайно важно е да си изясним по какъв начин хората в древността са възприемали боговете ( елохим).

За тях Йахве по нищо не се е отличавал от целия пантеон божества от онова време. Богове е имало за всички аспекти на живота тогава.

В дните на апостол Павел е имало даже паметник в чест на "неизвестния бог" в случай, че някого от всичките, са пропуснали. Източник на произхода на всичките тия богове са падналите ангели, които обитавали сред 70 народа по Земята, появили се след разбъркването на езиците на Вавилонската кула. Тези бивши "елохим"-бивши божии синове, постравили себе си над хората, създавайки цяла система от "богове" и идолопоклонства, в опит да бъде отвлечено вниманието на хората от Единствения Истински Бог Йахве.

Вземайки това под внимание, виждаме, че Йотор до разглеждания епизод, не е разбирал, че Йахве е единственият Истински ЕЛОХИМ на всички "елохим". Но сега, когато станало това невероятно чудо, за него е станало ясно, че Йахве действително е над всичките "елохим".

Но по -нататък в текста се казва нещо съвършено невероятно. Там се казва, че египтяните се "превъзнесли", или буквално в превод на иврит - " държали се самонадеяно", нападайки израелтяните, но Йахве е над всички тях. На мен много ми харесва фразата "над всички богове." Оказвали ли сме се в ситуация, когато сме се чувствали притиснати до стената и не виждаме никакъв изход ? Обстоятелствата изглеждат ужасно и на вас ви се струва, че светлина в края на тунела няма да се появи.

Това се случва с всички нас. Може би някой от вас точно сега преминава през нещо такова: бори се с рак, опитва се да запази къщата си, сблъскват се с трудности в отношенията, или някой друг от множеството проблеми.

Каквито и да са вашите обстоятелства, утешително е да се знае, че над вас стои Йахве. ТОЙ всичко вижда.Той е наясно с това, което се случва и Той има план. Ние толкова сме погълнати от борбата за оцеляване, че забравяме че Йахве е над всички и над всичко. Впрочем, важно е да се разбере, че Той наблюдава дейно само тези ситуации, които Сам е позволил.

Ако Моисей не се беше подчинил на Господа и беше решил да отиде в друга посока, защото така би изглеждало по-логично, то Йахве не би бил с Израил. Той щеше да остане на брега на Червеното море, очаквайки израелтяните, понеже им заповяда да отидат именно там. Заради непокорството си, те щяха да се окажат извън Неговата юрисдикция.

Май често се оказваме без покров от Всевишния,заради това, че решаваме да изберем тоя или оня път без Неговото изрично одобрение или без потвърждение чрез записаното Слово?

В такива моменти, когато видим, че сме в капан в пустинята, единствения начин да се върнем под крилото и юрисдикцията на Йахве, е да признаем греха си пред Него и да поискаме защитата и водителството на Неговата ръка. Само тогава ще се появи Неговия облак, Който ще ни изведе от сухата знойна пустиня към потоци от жива вода. С други думи, понякога за нашите беди самите ние сме виновни. Всеки от нас е бил в подобна ситуация много по-често, отколкото би се съгласил да го признае. Впрочем, важно е да се съсредоточим не толкова на това, как ни е постигнало всичко това, а на това -как да се върнем обратно под Божия облак. Това изисква смирение, покаяние и желание да се откажем от текущите си планове и методи на действие и да се върнем на пътя на праведността, даряващ ни живот. Понякога дори не знаем какъв ще да е той. В такива случаи е достатъчно просто да извикаме към Бога за Неговата избавление.

ГРЕХЪТ НА САМОНАДЕЯНОСТТА

Следащия въпрос звучи така: " Как така се случва, че ние излизаме из под покрова на Всевишния?" И съвършено ясен отговор на това намираме в Писанието. Там се казва, че египтяните са действали самонадеяно. С други думи, те са позволили на чувствата си да ги подтикнат към действия, за които не са били упълномощавани.

Самонадеяността и арогантността създават множество проблеми, не толкова проблеми в нашия живот, отколкото в живота на околните.

За нас подобно нещо е просто недопустимо. Това води след себе си много сериозни последици и носи същата смърт и разруха, каквато постигна египтяните за самонадеяността и горделивото им отношение към израелтяните.

За получаване на пълното определение на думата "самонадеяност" се изискват няколко думи на иврит. Първата от тях е корена "заде"-състои се от буква ЗАИН и ДАЛЕТ. Значението й е : "да бъде високомерен, горделив, самонадеян".

Тази дума е взаимосвързана с производната от корена дума "зуд". В този пасаж, описващ действията на египтяните, се използва именно тя. "Зуд" се превежда като "да бъде надменен" и " да се държи горделиво." А също има и значението "самонадеяно". Можем много да разберем, ако погледнем как е изглеждала тая или друга определената дума в първоначалния и вид в древноеврейската пиктографска писменост. Тя ясно показва истинското значение.

Буква ЗАИН са я изобразявали като нож или плуг на рало. Внушава се идеята за разрязване или преобръщане на нещо. Буквата ДАЛЕТ съответства на образа на широко отворена врата. Сложете ги заедно и ще видите, че самонадеяността -това е в буквален смисъл: разрязване или преобръщане на вратата, водеща в нечий дом. Самонадеяността вреди на другия, нанася дълбоки рани.

Да разгледаме няколко фрагмента от Писанието, говорещи за самонадеяността:

Числа 15:30-31 Но ако някой съгреши с надменна ръка, бил той туземец или чужденец, той показва презрение към Господа; тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си. Понеже е презрял словото на Господа и престъпил заповедта Му, тоя човек непременно ще се изтреби, беззаконието му ще бъде върху него.

Само един даже от тези стихове, ни говори за цялата опасност от самонадеяното( дръзко) поведение. Не ни е позволено да предприемаме действия въз основа на слухове, обвинения, твърдения или предположения. Заповедите, за които Бог тук говори, се отнасят за една надлежна проверка на информацията, преди да се произнесем в съждението си. Тези, които правят изводи без спазване на предписаните мерки, определени в Писанието (една от тях е в 18 глава от Евангелие на Матей), е много вероятно да стигнат до неверни или прибързани заключения, които могат да причинят непоправими вреди на дадено лице. Това ще бъде "разрязана врата", засягаща всички, които се натъкнат на нея. Съгласно древноеврейското разбиране, да се греши самонадеяно, това значи да се греши с "дръзка ръка". Това означава, че човек знае заповедта и разбира как трябва да се постъпва, но все пак съгрешава. Това е умишлен грях, който влече зад себе си суров съд, тъй като е свързан с бунт и гордост.

Да разгледаме още един фрагмент:

Псалом 19:13 Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления.

Псалмистът разбира цялата сериозност на този грях, защото той води до "много престъпления." Еврейската дума, използвана тук означава "много". Самонадеяният грях винаги води до лавина от други грехове, нито един от които не биха възникнали, ако човекът не е действал изначално самонадеяно.

Лично аз се сблъсках с много хора, които ме осъждаха и правеха изводи на основание слухове, а зная, че и във вашия живот те са немалко.

От моя собствен опит мога да кажа, че ние по своята човешка природа, сме склонни да паднем в капана на самонадеяността в ония моменти, когато се намираме в крайно емоционално състояние.

Врагът се стреми да ни доведе до състояние да сме се "забравили" и да предпочетем да игнорираме ясно определените в Писанието заповеди, за необходимостта да се проверят фактите и да не се правят само предположения. Когато емоциите ни са спокойни, знаем какво вършим и го правим. Но сблъсквайки се със ситуации, въздействащи ни емоционално, ние хората, сме склонни да следваме гласовете, шепнещи в главите ни и да бързаме с изводите, да вземаме прибързани решения, разбивайки всички врати, попаднали пред очите ни.

Прибързаните изводи, които не са основани на цялата съвкупност от фактите, създават неверни везни, които са мерзост пред Йахве ( Притчи 11:1). Това води в погибел всички съпричастни и в крайна сметка, както е казано в Писанието-за порицаване от Самия Йахве.

В заключение, бих казал, че в този кратък стих Йотор ни преподава един много важен урок. Египетският фараон се осмели да промени решението си, че освободи робите- евреи и възнамери да "разреже вратата им", която сам беше отворил за тях.Заради това си високомерно и самонадеяно поведение той стана храна на рибите на дъното на Червено море.

Следващия път, когато емоциите ви избухнат заради някой или нещо, или когато ви се прииска да внесете свое отсъждане за каквато и да е ситуация, БЪДЕТЕ ВНИМАТЕЛНИ, да не би да се окажете разрязващия НОЖ НА САМОНАДЕЯНОСТТА. Ако сте пострадавшата страна, получаваща разрезите-РАДВАЙТЕ СЕ, защото вашето избавление е близо! Ако сте този, който реже и самонадеяно съди -ПОКАЙТЕ СЕ...или си приготвяйте акваланга! Шалом, Джим Стейли