ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯТА- НЯКОГА И СЕГА

СЛУЖЕНИЕ на Джим Стейли

И така, Творецът даде наставления за това, как да бъде изградена Скинията и как трябва да изглеждат одеждите и служението на свещениците.

После ние отделихме достатъчно време на това, да изявим и изследваме духовните паралели с нашите днешни храмове. Нататък, в хода на изучаването на първите няколко глави на книгата Левит, виждаме как разговорът преминава от конструкцията на скинията и свещеническите одежди към различни видове жертвоприношения. С други думи, сега, когато скинията е построена вече в съответствие със спецификациите, а свещениците са се приготвили за служение, те трябвало да бъдат инструктирани за това, как изглежда правилния протокол за приближаването към Бога. Знанието без практика, само подбужда към егоизъм и желание да се получават блага. Доколкото всяка цел на нашето съществувание се заключава в това, през целия си живот да отдаваме дължимото на Отец, ние ще се съсредоточим върху духовната значимост на всяко приношение, отнесено и към нас в днешно време.

ВСЕИЗГАРЯНЕ

За описанието на едно от основните жертвоприношения от времето на Храма, използвали думата "ола", което значи "да се издигне в дим". Именно от нея произхожда и думата "холокост". Жертва за всеизгаряне е била избирана от самците без недостатък. С други думи, това било най-хубавото животно от стадото. Човекът, принасящ жертвата, възлагал ръце на главата й, предавайки й своите грехове, а после собственоръчно я убивал пред Йахве и свещениците. В това жертвоприношение се крие огромно духовно послание. Преди всичко, нека отбележим, че: всеизгарянето напълно е изгаряло пред Господа това е било най-хубавото животно от стадото. Аналог на това всеизгаряне, днес за нас се явява Йешуа. За да получи прощение на греховете си, човек трябва в пълно послушание и смирение да положи двете си ръце на Месията и да изповяда греховете си, като по този начин извършва прехвърлянето им. Постъпвайки така, той всъщност е убил Месията, принуждавайки Го да се принесе цял като съвършена жертва пред Своя Отец. Жертвата е трябвало да бъде изгорена без никакъв остатък. Така идваме до разбирането, че Йешуа не са го убили "само юдеите". Той бива убиван от всеки човек, взет поотделно, уповаващ в силата на Божията прошка и благодат, когато възлага върху Йешуа своя личен грях. Забележително е, че единствената част от трупа, която не са изгаряли, е кожата. Каква прекрасна картина ни разкрива Отец! Йешуа принесе в жертва не Своята човешка плът, понеже в нея нямаше някаква специална значимост, но Той принесе в жертва всичко, което се намираше ПОД тази плът. Най-важното от всичко в тоя свят, беше именно Той Самия. По същия начин Йахве не се интересува от външния вид на тялото ви. На Него му трябва онова, което се намира вътре!

ХЛЕБЕН ПРИНОС Следващото приношение, на което е посветена глава 2 на книгата Левит, това е "минха"-хлебен принос. Принасяли са го единствено от любов към Йахве и за благодарност за цялата сигурност, която дава Той. Изготвяли приносът от подбрани зърна и в него в никакъв случай да не се допускало наличието на какъвто и да е квас.

Свещеникът принасял от целия принос, само определена част, а остатъка отивал за храна на него самия и семейството му. Човекът, принасящ хлебен принос, не е имал право да яде от него. Хлябът се принасял винаги със сол, а определената за изгаряне част - със сол, елей и благовония. "Минха" е едно от най-първите приношения, споменати в Библията. Принасяли са го още Каин и Авел. В древни времена израелтяните, които са били силно привързани към Своя Бог и го обичали от цяло сърце, са принасяли пред свещениците приношение всеки път, когато са се изпълвали с чувство на благодарност към Бога. Този принцип го прилагаме и в наше време. Когато Отец ви благославя за подема или пробива, за който сте се молили, или за каквото и да било, вие можете да благодарите на Господа, предлагайки приношение "минха", чрез съвременните свещеници: тия, които посвещават цялото си време да работят пред олтара за благото на поданниците на Царството. В преносен смисъл, в качеството на "минха" може да бъде и самия човек.

В Книга на пророк Малахия 1:11, пише: "Защото от изгрева на слънцето до захождането му Името Ми ще бъде велико между народите, И на всяко място ще се принася на името Ми темян и чист принос. " В оригинала на иврит, на думата "принос" сътветства думата "минха". Това идва да ни каже, че нашите молитви ( тамян) може да се разглеждат като принос "минха". Когато благодарим на Бог, ние му принасяме най-доброто, което имаме. Ето защо сме длъжни да бъдем чисти и святи пред Него. Заповядано ни е да се стремим към съвършенство и нищо по-малко. Това означава, че ние трябва да се стремим да бъдем свети, както Бог е свят, за да Му отдадем чисто приношение от най -хубавото, което имаме в нас.

ПРИМИРИТЕЛЕН ПРИНОС

Продължаваме с глава 3 от книгата Левит. Тя дава подробни инструкции за примирителната жертва ( шелем). Думата "шелем" идва от Шалом, най- рапространената дума, описваща мир и покой. Жертвата "шелем" също е наричана и "жертва на общението". Човекът, принасящ този доброволен принос, възлагал ръка на главата на животното и собственоръчно го убивал. Мазнината и вътрешностите бивали изгаряни на олтара, на който също и кръвта се изливала. Независимо, че животното не се е изгаряло цялото, то не влизаше и в храната на никой свещеник. Беше позволено на човека, принасящ жертвата да изяде част от нея, след като бъде посветена на Йахве. Ето откъде идва концепцията "жертва на общението". Също така е важно да се отбележи, че древните езически култури са използвали черния дроб на жертвата за гадаене. С нареждането да се изгарят всички вътрешности, Йахве демонстрира на народа Си, че за бъдещето си трябва да разчитат само на Него, а не на езическите богове.

Думата "шелем" означава "пълен, завършен". Мирът се постига, когато човек първо се предава на Твореца чрез кръвта на Агнето ( "ола" - всеизгаряне), а след това принася жертва на хвала и благодарност ( "минха" - хлебен принос) и най-накрая, поддържа връзка с Бога, чрез постоянна комуникация (примирителна жертва “шелем” ). Ние можем да постигнем истинско общение с Йешуа само когато напълно разчитаме на кръвта Му за постигане на безусловната Му милост и да Му благодарим за всички обстоятелства в живота ни, без значение колко добри или лоши изглеждат те в очите ни. Разбирането на горепосоченото носи мир, който ни позволява наистина да общуваме с Бога. Човек никога няма да бъде цялостен, докато не постигне истински мир и общение със своя Създател. Мирът произхожда от благодарното и радостно сърце. "защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце." ( 2 Коринтяни 9:7). Ключът към общението е в благодарението и чистосърдечното даване. Ако някой принася жертва на Господа, във формата на труд, насочен към изграждане на Царството Му и за служение на единомишлениците, но го прави без благодарение, то хвърля приноса си на вятъра. Йахве приема само онзи, който е признателен и благодарен. Други в изграждане на Царството Му не могат да участват.

ЖЕРТВА ЗА ГРЯХ

Жертвата за грях ( х'тат) е била принасяна пред Господа за неумишлени грехове. Ако в Израил някой съгрешавал без сам да осъзнава това, или неволно е нарушавал някоя заповед, то такъв човек е бил длъжен да принесе жертва.

Изборът на жертвеното животно е зависел от това каква е ролята на нарушителя в Царството. Ако първосвещеник е съгрешавал или цялото общество, то първосвещеникът трябвало да принесе най-скъпата жертва: млад бик. (Яков казва, че учителите ще се оценяват по-строго и ето един от примерите). За владетел в Израил -принасяли козел, а за обикновен човек- коза или агне. Във всичките случаи грешникът прехвърлял греховете си върху жертвеното животно, като полагал ръце на главата му, а след това лично го е убивал пред свещеника. Свещеникът натопявал пръста си в кръвта на жертвата и поръсвал седем пъти пред завесата на храма. После намазвал с кръвта и роговете на кадилния олтар, който стои пред завесата на светилището и всичко, което оставало от кръвта се изливало в подножието на олтара. После на жертвеника се изгаряла мазнината, а кожата на животното изнасяли вън от стана и там я изгаряли на клада. По такъв начин жертвата за грях била всеизгаряна, само с тая разлика, че в дадения случай животното е изгаряно цяло, даже и кожата. Докато при жертвата за общение на човека, който я принасял било позволено да яде от нея, то при жертвата за грях на провинилият се не се позволявало да яде от нея.Свещеника можел да употребява за хранене част от жертвата на някой друг, но не и от своята си. Това идва да ни каже, че на свещеника му е строго забранено да се възползва от греха си. За съжаление, в днешно време греха за мнозина струва много евтино. Болшинството казват " Моля да ми простиш" и заминават ..оставяйки Бог излъган. Но в библейските времена човек, случайно съгрешил против Бога, не е можел ей така просто да се извини и да продължи да се занимава с неговите си дела. От него се е изисквало да принесе в жертва животно за всеки един извършен грях. Можете ли да си представите какво ще се случи ако днес хората трябваше да плащат всеки път, когато съгрешат пред Бога? Йахве и така е богат, а тогава би станал още по-богат! Навярно, необходимостта да се принесе жертва за грях, отговаряща на реалната цена за извършения грях, би заставила човека да се замисли преди да съгрешава, инак банковата му сметка значително би олекнала.

ПРИНОС ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Жертвата "ашам" са я принасяли за неумишлени грехове против събратя, при което са се лишавали от някаква част от имуществото си. Тя много наподобява жертвата за грях, но последната е предназначена не толкова за уреждане на отношенията с Йахве, колкото за уреждане на отношенията с ония, против които са извършвани греховете. Греховете против Бога засягат само Него самият, докато греховете против хора засягат както Твореца, така и пострадалия човек, а значи е трябвало покаяние както пред Бога, така и пред самия човек. Съгрешилият беше длъжен в присъствието на свещеник, да жертва овен, а също и да заплати пълната цена на щетите плюс двадесет процента отгоре. Това възстановявало всичко по загубата на засегнатата страна, както и се получавала възможност за прошка от Йахве. Този принцип е напълно приложим и днес. Повтарям това, което казах много пъти и преди. Ако се стремим да разберем Тора и Словото Божие, то ние трябва да погледнем към първоначалния замисъл на Твореца. В дадения случай е ясно, че първоначалния Му мотив е -да се възмездят щетите на ощетената страна. Ще приведа един пример от съвременния живот: Ако някой вземе назаем ел.инструмент от своя съсед и случайно го счупи, то той трябва да върне същия инструмент и да добави 20% от стойността му, като компенсация за моралните щети. Ние сме длъжни да обичаме ближните си както самите себе си. В подобна ситуация, бихме си купили нов инструмент, а значи би следвало да направим същото и за брата си.

Един от забележителните фрагменти, в които се споменава жертвата "ашам", това е в Книга на пророк Исаия 53:10

Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал; Когато направиш душата Му принос ( ашам) за умилостивение.... ( уточнението в скобките е добавено от мен) Цялата тази глава в най-малки подробности описва този, който поема върху себе си греховете на цялото човечество. Като новозаветните вярващи, ние знаем, че иде реч за Йешуа - Синът на живия Бог. Тъй като тук се казва, че Той е станал жертва "ашам", това хвърля светлина върху факта, че Йешуа е именно нашата жертва за престъпление. Той не само се пожертва, но също така, както се изисква по закона, заплати пълната цена плюс двадесет процента. Просто невероятно! Вместо да се изисква от нас да заплатим сами за извършените от нас грехове, Той плати цената им, а после се обърна и ни даде тая заплатена цена!Йешуа отдаде Себе си като изискуемата цена ( съвършена кръв),а после предостави на нас възможността да Го приемем. И това не е всичко! Той не просто отдаде Себе си ( платената цена), но отиде и по-далеч, давайки ни Светия Дух ( точно тия "двадесет процента" в добавка), за да ни направи безупречно цялостни и нямащи в нищо недостатък, както и да ни върне в онова духовно състояние, което сме имали в Едемската градина, когато сме общували с Него без вякакви ограничения. Думата "приношение" на иврит звучи като "корбан", което буквално означава "дар от Бога" или "нещо, което приближава до Бога". Цялата система на жертвоприношения е предназначена за това, да може Божия народ, в случай че отпадне от благодатта, отново да има възможност да се приближи до Бога. Неговият първоначален замисъл се заключавал в това, с помощта на тази система да се установи общение и да се изградят взаимоотношения.

Докато някои смятат, че системата за жертване е варварска и "остаряла", то тя абсолютно не е такава, но служи като отлично напомняне на човека, че греховете му имат сериозни последици, а така също е и част от процеса на помирение с Бога. Днес, изучавайки Неговото Свято Писание и търсейки първоначалния замисъл, който е актуален за всяка епоха, ние виждаме огромната ценност на всяка Негова дума, за живота на вярващите. Нека да извлечем важния урок от фрагмента: длъжни сме да се покайваме не само от устата си, но и в пълнота да възмездим щетите, които нанасяме не толкова на Йахве, отколкото на нашите събратя.

Шалом, Джим Стейли