Рождество, Ханука и Антихристът част 1

Част 1

Добре, признавам, че това е странно заглавие. Как би могло да се свържат тези три теми? Е, както вие сте на път да видите, те са не само свързани, те са сродни ... те са в кръвна връзка. Преди да говорим за Рождество, нека да поговорим за един празник, който е далеч по-малко известен в християнския свят, но няма аналог в отношението му към християнската вяра и към Последните времена: Ханука. Ханука е празник, за който всеки християнин е чувал, но знае много малко, освен онова, че евреите го празнуват. Ханука е всъщност еврейска дума, която означава "освещаване".

Празникът на освещаването е наричан още Празник на светлините. Защо? Тъй като цялата история се върти около освещаването на Храма и подновяване на светлините, които са били намерени на самия светилник Менора. Нека да отделим една минута и да прегледаме историята на този невероятен празник, за да можем да видим как той се отнася до вярващите по света, които живеят в Последните дни.

Историята на Ханука се намира в Първата книга на Макавеи*, чието действие се развива в средата на периода на Втория храм. Ако сте запознати с историята на Естир и празника Пурим, тогава никак не сте далеч от историята на Ханука. Както стана освобождението на еврейския народ по времето на Естир, когато народът беше в изгнание, така стана и освобождението на Израил, в историята на Ханука, което пък се случило в рамките на собствената земя на Израил, два века по-късно.

След историята на Пурим, израелтяните се заселили в родната си земя и възстановили храма в Йерусалим. Но този път злодеят в историята не бил Аман, който се опита да ги унищожи, а сирийско-гръцкия цар Антиох IV Епифан, който бил един от наследниците на Александър Велики. За разлика от баща си Антиох III, който бил благосклонен към евреите и им позволявал да изповядват своята религия, Антиох IV бил далеч по-малко благосклонен и се стремял към пълното унищожаване на еврейската вяра. В 169 г. пр.н.е. войниците на Антиох влезли в Йерусалим, избили хиляди хора и осквернили Храма. Много от евреите вече били елинизирани и били започнали да правят компромиси с вярата си и да следват обичаите на гърците. Някогашната чиста религия на Израил отново била компрометирана от влиянието на езическото потисничество. И за пореден път историята ще потърси герой, който да се изяви като Спасител на деня, за да изведе израелтяните обратно към вярата на предците им.

ГЕРОИ

Този път героят щеше да дойде точно както в други исторически сведения, когато Израил беше многочислен, разоръжен и неопитен. Бог отново щеше да влее в сърцето на един човек, за да бъде достатъчно смел, та да се изправи срещу тиранина и несъобразявайки се с нищо, да стане Спасител на деня. Моисей го направил, когато се противопоставил на царското си възпитание и се изправил против фараона, Самсон го направил, като се противопоставил на филистимците, Гедеон го направил с 300-те си мъже, Пинхас /Финеес/ спрял Божия гняв срещу Израил, Естир рискуваше, като се яви пред царя без да е викана, а 600-те мъже на Саул и Йонатан се изправяха срещу десетките хиляди вражески армии. Историята винаги е една и съща. Бог обича да съсипва силните мечове на гигантите с един камък от прашката на селско момче.

Първият герой на тази история, е човек на име Матитяху, свещеник от племето Леви. И според рабби Форман, имената Матитяху и Мешитиху, оригиналното име на дъщерята на Фараона, дадено на Моисей, когато го извадила от Нил, всъщност са едно и също име на арамейски, защото буквите Шин и Тав могат да се заменят. Този факт, посочва той, прави директен паралел с това, че Моисей / ориг. Моше/, който е използван да освободи израилтяните от Египтяни, е същия този "Моисей" от тази история, където пък е призован да освободи израилтяните от робство (отново), но този път от Гърци.

Историята започва с това как еврейското население в Йерусалим е разделено на такива, които смесват езически обичаи с юдаизма и такива, които не желаят да компрометират вярата си. Матитяху се вписвал в последната група и бил в дома си в Надайн/ Модин на бг/, когато дошъл при него гръцки авторитет от властта, с подкуп, който повечето хора никога няма да откажат. Това бил един от главните гръцки офицери, който опитал да привлече влиятелния Матитяху в подкрепа на гръцката окупация, като по този начин премахне още един враг на гръцката власт. Нека прочетем директно от книгата Макавеи: 1 Макавеи 2:15,17,18 "И дойдоха от царя и град Надайн/Модин/ люде, които принуждаваха към отстъпничество, за да принасят жертви. И дошлите от царя казаха на Мататия: ти си вожд, ти си славен и велик в тоя град, и подкрепят те синове и братя. Пристъпи прочее сега пръв и изпълни царската заповед, както това направиха всички народи и иудейските мъже и останалите в Иерусалим, и ще бъдеш ти и домът ти в числото на царските приятели, и ти и твоите синове ще бъдете почетени и със сребро, и със злато, и с много дарове."

Така, приближили се към Матитяху и предложили сделка, която да му даде слава, богатство и безгрижен живот. Сигурен съм, че докато някои от нас биха помислили върху това предложение поне ден или два, повечето вероятно ще го приемат там, на място. Но този човек там беше великия Гедеон, Самсон, Моисей, Естир и Исус / Йешуа, за оня момент. Кризисен момент във вярата. Какво трябваше да направи той? Кой беше той? В края на краищата, какво наистина тестваха: неговата идентичност. Наистина ли смяташе себе си за свещеник на Йахве, Богът на Израил, или за него беше просто работа? Това бил моментът, в който този въпрос щял да получи отговор. Моисей имаше същия момент, когато трябваше да реши, преди да убие египтянина: беше ли той евреин или беше египтянин от двореца на Фараон. Като вярващи, ние често сме длъжни да направим същия вид избор. Може ли да продадем себе си, ще вършим ли библейските неща според Библията, или ще следваме масите и техните компрометирани религиозни начини? Лесно е да плуваш надолу по течението с всичката друга риба, но да заемеш позиция за това, което е правилно, се изисква сърце за Бога и смелост, която днес е много необходима.

Подобно на Моисей, Матитяху дал същия отговор, като казвал на гърците, че няма начин да принася жертви на езически бог, независимо колко добро е предложението. В стих 19. се вижда отговорът му: " Отговори Мататия и каза с висок глас: ако и всички народи в царството на царя послушат него и отстъпят всеки от богослужението на своите бащи, и се съгласят със заповедите му, но аз и моите синове и моите братя ще постъпваме според Завета на нашите бащи! С Божията помощ ние никога няма да изоставим закона Му или да не се подчиняваме на Неговите заповеди! "

Но докато думите били още в устата му, друг елинизиран юдеин решил да приеме гръцкото предложение. Като видял това, Матитяху поревнувал, гнева му се отприщил и убил отстъпника, както и царското лице, което придружавало жертването по места. И точно като Моисей, това действие го принудило да избяга с петте си сина, за да спаси живота си. Докато бягал, той викал: "Всеки, който е верен на Божия завет и се подчинява на Неговия закон, нека ме последва!" (1 Макавей 2:27). С неговото бягство, започва възстанието срещу гръцкото владичество и влиянието на езичеството.

Матитяху водил мащабния бунт срещу Селевидската монархия, докато не умира през 166 г. пр.н.е. Неговият син Юда Макавеи, наречен "Чукът", заема мястото му. Той спечелил битки, дори когато са били 6 на 1, в полза на Селевкидите, а Юда викал към Бога: "Ще Те хвалим, Спасителю на Израил. Ти съкруши атаката на гиганта чрез ръката на слугата Си Давид и Ти остави сина на Саул, Йонатан и на младежа, който носеше оръжията му, да победят цялата филистимска армия. Предай тая войска в ръцете на Твоя народ - Израиля, и нека се посрамят в силата и в конницата си; напрати върху тях страх и сломи дързостта на силата им; нека бъдат съсипани чрез своето поражение; свали ги с меча на тия, които Те обичат, та нека Те прославят с песни всички, които знаят Твоето име." (1 Макавей 4: 30-33)

И точно както Той раздели Червено море, точно така Израилевият Бог отново дойде с чудо. Юда и неговата бунтовническа армия побеждават сирийците и ги принуждават да избягат от Йерусалим, но не и преди ония да са направили ужасна повреда както в града, така и в Храма. Юда Макавей и последователите му го поправили, очистили светите му места и поставили менората обратно на място й, за да могат да осигурят светлината, която е необходима, за да продължи свещеническата служба. Свещениците отново осветили храма и призовали събитието да бъде ежегоден осемдневен празник, който започва на двадесет и петия ден от еврейския месец Кислев (обикновено падащ се през нашият декември), за да се празнува Освобождението на Божия народ от ноктите на езичеството.

ЗАЩО ОСЕМ ДНИ?

Книгата Талмуд казва, че причината за осемте дни на празника са заради станалото чудо с олиото, което се случило, когато Макавеите отново осветили Храма. Чудото се състояло в това, че макар да имали масло, достатъчно само за един ден, за да запазят менората, то тя светила с това количество осем дена. Всъщност това е една история с менората, която те са създали, за да позволят на евреите да празнуват в народните си празници всяка година тази победа, понеже имат закон, който казва, че не могат да празнуват военните победи. Повечето евреи знаят, че това е само една история, включена към събитията, но болшинството християни не знаят как стоят нещата с историите за техните празници.

А повечето учени пък смятат, че тъй като на евреите не е било позволено да празнуват осемдневния празник на Сукот (шатроразпъване) по време на войната със сирийците, те са избрали тия осем дни по тази причина. Други казват, че това е така, защото Тора заповядва встъпването на свещеник в служба да отнема осем дни. Каквато и да е причината, този празник се празнува по целия свят, като през тия осем дена фокусът е върху светлината, запалената златна менора в Храма. Затова Ханука се нарича още и Празникът на светлините. За да се отпразнува празника, се използва свещник Менора с девет разклонения, вместо традиционната Менора със седем разклонения, която се използва в Храма. Осемте клона представляват осемте дни на празника, а деветата свещ се добавя в средата, като свещ, която осветява останалите свещи. Ще се върнем към невероятната духовна връзка на това, по-късно в тази статия.

ДУХОВНАТА ВРЪЗКА

Преди да разкрия връзката на всичко това с Антихриста в поредицата, нека разбулим някои от най-очевидните, но невероятни духовни връзки, които могат да бъдат извлечени от тази невероятна история. Първо, Бог казва, че ние сме храм на Светия Дух (1 Кор. 3:16). И точно като оригиналния храм в Йерусалим, той непрекъснато бива нападан от езическото влияние и чуждите сили на тъмнината. Духовните сили в нечестивите места, споменати в Ефесяни 6:12 непрекъснато се опитват да влязат в нашия храм, за да го осквернят и да го направят неизползваем за Всевишния.

Преди човек да дойде при Христос, неговия храм е бил компрометиран, осквернен и използван за богове от този свят. Но както е правил толкова много пъти преди, Отец вижда тази катастрофа и изпраща "Героят", за да спаси отново своя народ: Неговият Син Исус или на еврейски език Йешуа, нашия Месия. Йешуа е бил принесен като жертва за народа, позволявайки на техните осквернени храмове да бъдат освободени от чуждо нашествие и да се очистят от мръсотията и гнусотата, които им носел бившият им начин на живот. Също както Юда Макавеи, Йешуа ( Истинския чук) смаза главата на онази древна змия наречена Сатана и освободи цялото човечество, с деянието си. И Неговият вик беше същия, като този на Юда: "Ако Ме обичате, ще пазите заповедите Ми" (Йоан 14:15).

Йоан казва: "По това знаем, че обичаме Божиите чеда, когато обичаме Бога и пазим Неговите заповеди. Защото това е любов към Бога, да пазим Неговите заповеди. А заповедите Му не са тежки".

Също като в историята с Юда Макавеи, историята с Йешуа, от Мойсей през Юда Макабей, до самия Месия, темата е същата: спазвайте Божиите заповеди и не позволявайте езичеството на този свят да ви влияе, за да компрометира чистотата на посланието. Също така, можем да извлечем поука от тази история, че идентичността е всичко. Кои сме ние наистина? Какво ни определя като вярващи? Дефинирани ли сме от културата наоколо, от нашата религиозна традиция или сме дефинирани/ определени/от чистото Божие слово? Когато Матитяху беше изправен пред компромис, той реши да остане верен на Словото, което създаде свидетелството. Колко често сме изправени пред избора да бъдем асимилирани или да останем верни на нашата вяра? Изборът ни може да не е толкова екстремен, колкото онзи, пред който е бил изправен Матитяху, но въпреки това ние сме принудени да изберем: или да правим библейски неща по библейските начини, или да приемем това, което ни е било предадено от поколения преди нас. Ако Матитяху не би постъпил така, воден от неговия безкомпромисен дух, цялото поколение щеше да порасне с вярата, че "така точно трябва да се служи на Бога", без да осъзнават, че не Му служат по начина, по който ТОЙ иска.

Матитяху и синът му Юда Макавеи са вдъхновяващи примери за истински герои с истинска преданост към Единствения истински Бог. Тези видове герои са ония, които нашите деца трябва да търсят и към които и ние като възрастни, трябва да се стремим. Историята на Ханука ни поднася една история на смелост, безкомпромисен дух, преданост и унищожаване на тъмнината чрез силата на светлината, за човека. Това е причината, поради която все повече християни по света избират всяка година да празнуват Хуанка в собствените си домове, защото виждат мощните духовни връзки на празника с Месията, както и дълбоката богата символика, която няма светски или материалистични основи.

Силата да превърнат домовете си в микрокосмос на Храма и да украсят своите маси и прозоречни первази със свещник, символизиращ древната Менора, която пък символизира самия Исус / Йешуа, дава свидетелството, че този дом е бил очистен и че ние позволяваме на нашите светлини да блестят пред човеците, все още. Това е празник, който се е превърнал в един от любимите на моето семейство през годината, както и празник, който ми позволи да видя Неговото раждане в съвсем различна "светлина".

Има още много връзки, които ще направим в следващата част от тази серия статии, докато разглеждаме връзката на Исус/ Йешуа и Антихриста. Ще отделим време, за да разберем точно кога е бил заченат Месията, кога всъщност Той се е родил и кога не се е родил. Очаквайте следващата част 2 на серията "Рождество, Ханука и Антихристът!"

Джим Стейли

..............................

* Относно наименованието МАКАВЕИ / или МАКАБИ/, то е акроним от думите в девиза на възстанниците, който бил: "Кой сред боговете е подобен на Теб, О Йахве!", което на еврейския език звучи: "Ми камоха ба елим, Йауе!" Изход 15:11/ бел. ред./