ФИНЕЕС, Числа 25.

СЛУЖЕНИЕ на Джим Стейли Всички опити на Валаам, влиятелен и опитен езически пророк, нает от цар Валак, за да прокълне Израил, претърпяха пълен крах. Всеки път, когато той отвореше уста да прокълне израилтяните, от там излизаха само благословения за Божия народ. Това не само разяри цар Валак, но и смути самия Валаам. На враговете на Израил станало ясно, че докато самия Йахве е на страната на този народ, да бъде проклет е просто невъзможно. Докато израелтяните оставаха в съгласие с Твореца, те бяха непобедими, недостижими и окръжени от всички страни с ограда от небесни ангели с извадени мечове. Врагът трябва да се върне към чертожната дъска, за да се заеме с разработването на различен план, чрез който да може да се защити от Израил. И той успя. Нима не е прекрасно - да живеете в такова благословение и да имате такава защита, че дори и най-мощните сили на адската тъмнина да не могат дори за миг да триумфират над вас?

Точно такъв живот и неговата формула, ние откриваме тук, в историята за Валаам, цар Валак и Финеес (Пинхас). Можем да кажем, че тази история повдига завесата на духовния свят, позволявайки ни да погледнем в него.

По какъв начин тези събития отразяват духовния свят? Поразмишлявайте за това.

В моментът, когато Валаам и Валак се опитали да прокълнат Израил, израелтяните и понятие си нямали какво ставало "зад кулисите".

Те са били в пълно неведение за това, че някой се опитва да ги унищожи, както и за факта, че току-що са били изобилно благословени. Именно това се случва в духовния свят около нас. Нямаме представа колко често врагът се опитва да ни унищожи, да ни попречи, или най-малкото да развали денят ни с някакви нещастни обстоятелства. Ако биха се отворили очите ни сега в тоя момент и бихме видели какво се случва в духовния свят около нас, то ние бихме ги затворили веднага, с молитва към Йахве да ни отнеме завинаги способността да виждаме духовния свят. Истината е, че ние се сражаваме не с плът и кръв, а с поднебесните началства на тъмнината на тоя свят.

Една от целите на тази история, която обхваща няколко глави от Писанието, е да ни помогне да разберем, че нашият свят, който ние мислим, че е единствената реалност - е само една малка част от истинската реалност. За ангелите реалността са небесата, които за тях са много по-реални от всичко преходно на Земята. От тяхна гледна точка, Земята е само мимолетна сянка на истинската Същност, по чийто образ е създадено цялото Творение. Когато очите ни наистина се отворят за факта, че този свят е само лифт, който ни издига до "най-последния етаж", ние разбираме, че това, което се случва в този лифт съвсем не е цялата реалност. Образно казано, това е просто транспорт, създаден за преместване в друга част на сградата.

Имайки предвид това, нека да погледнем историята на Финеес какво ни разкрива за случващото се "зад кулисите". Като вземем предвид последните няколко глави на Тора, ние започнахме с това, че израилтяните бяха счетени за недостойни да преминат през р. Йордан, заради лошите новини разпространени от десетте разузнавачи, и четиридесет години по-късно дойдоха до тази същата река Йордан, където отново ги очакваше преминаване през изпитание. Това е духовен принцип. Преди да се увеличат и излеят благословенията, се преминава през поредното изпитание и от гледната точка на Йахве, размерът на поредното изпитание винаги е пропорционален на очакващото се благословение.

Децата на Израил дойдоха до границата на Ханаан и се спряха пред Ерихон, намиращ се от другата страна на река Йордан. Без друго,преди да превземе Ерихон, това поколение трябваше да премине през изпитание.

ПРОЧЕТЕТЕ Числа 25 гл Защо се случи всичко това? Как израилтяните бяха въвлечени в този скандал? За да намерим отговора, ние трябва да се обърнем към Числа 31 гл.

Числа 31: 16 "Ето, те, по съвета на Валаама, накараха израилтяните да беззаконствуват против Господа в делото на Фегора, тъй че язвата се яви всред Господното общество"

И така, сега знаем какво е измислил Валаам, когато не успя да намери способ да прокълне Израил отвън. Той, разбира се, не искаше да се откаже от парите, получени от Валак за проклинането на Израил, затова измислил друг план. Валаам знаеше, че им беше заповядано да не вземат за жени чужденки. Знаеше, че ако му се удаде да накара Израил да наруши този закон, то те сами всъщност, ще си навлекат проклятие. И Валаам посъветва цар Валак да изпратят на израелтяните най-красивите моавитянки, за да изкушат мъжете на Израил и те да нарушат този прост закон, даден и от Бога. Планът сработи не по-зле от заклинанията. Това беше същият трик, който змията използва в Едемската градина, за да изкуши Ева. Той знаеше, че няма сила да прокълне, затова прибягва до уловка да ги застави да проклетисат сами себе си, нарушавайки Тората: законът на Едемската градина. Врагът прибягва до тази стратегия и днес. Той няма власт над живота на вярващия, покорен на Бога, и за да я получи, трябва да първо да убеди човека да съгреши. За съжаление, често успява да въвлече Божия народ в грях, а хората дори не осъзнават това.

В тоя момент, когато на сцената се появява Финеес, хиляди израелтяни погиваха от епидемия, постигнала ги заради непослушание. Когато престъпниците отново се проявиха, Финеес не можа да издържи. Той взе копието, влезе в шатрата и уби израелтянина и любовницата му. Освен това, тези не бяха обикновен израелтянин и някаква мадиамка, а началник на племето на Симеон и принцесата на Мадиам. Святият Дух се опитва да ни покаже, че именно ръководителите влизат в бунт и подтикват народа към грях. В тази история, това е началника на племето на Симеон, и заради греха му, най-силно засегнато от мора било именно коляното на Симеон. То било унищожено почти наполовина. Вие виждате ли връзката? Преди всичко, грехът на лидера на коляното на Симеон засегна именно тия, които последвали този лидер. И ако не беше ревността и неправедния грях на Финеес, може би коляното на Симеон щеше да бъде изтребено напълно. Защо Финеес постъпи точно така? Имаше ли той нещо лично против Зимри и Хазвия ? Ако Финеес беше движен от омраза, отмъщение или друг егоистичен мотив на сърцето, Всемогъщият не би одобрил действията му. Като цяло, за такава постъпка, според Закона, би следвало да го убият, но Йахве напротив -благослови Финеес. Причината беше в това, че сърдечния мотив на Финеес беше едно искрено желание да престане кръвопролитието и смъртта в народа му, причинени от греха на Зимри и Хазвия. В тази постъпка ние откриваме още един духовен принцип, който показва как да се спре "епидемията" на смъртта. Тази история говори за това, че поражението няма да спре дотогава, докато някой не умре, заплащайки за греха на целия Израил. В дадения случай виждаме как беше нужно да умрат ръководителите на бунта, за да бъдат спасени техните братя от греховете. Нима не направи същото за нас и Йешуа ? Не взе ли Той на Себе си греха на целия народ, понасяйки го на раменете Си? Нима не беше пронизан с копие, от което изтече животворна вода и кръв за цялото човечество? Нима в момента, когато Той издиша последния Си дъх, не беше унищожена "епидемията" на закона на греха и смъртта?

Тази история ни говори не само за това, че за да постигнем още по-изобилен живот, трябва първо да умрем за плътта , да вземем кръста си и да следваме Йешуа, но и за това -какви чувства изпитва Йахве към тия, които са напълно посветени на Него и ревностни за Него. Той обича ревностните и страстните - тези, които обичат това, което Той обича и мразят това, което Той мрази. Погледнете някои от най- ярките библейски патриарси, и може да се каже, че имат нещо, което ги обединява. Яков беше един изключително коварен пройдоха, но той възлюби с цялото си сърце Йахве. Той беше упорит като муле и не пусна ангела, докато не го благослови. Давид играеше като луд пред Господа и беше готов да направи всичко за разпространението на Неговото царство. Беше ли съвършен? Далеч беше от съвършенството. Като се отчетат огромния брой убийства и прелюбодеянието, направо е поразително, че Йахве избра именно него, макар още преди това да знаеше какво ще се случи. Петър имаше резки промени в настроението, а Павел беше толкова ревностен, че понякога вършеше безумни неща. Толкова ревност имаше, че когато пророк Агав и четирите пророкуващи дъщери на Филип го предупредиха, че в Йерусалим го чака връзване и затвор, Павел само каза: "Аз не само искам да бъда вързан, но съм и готов да умра в Йерусалим за името на Господа Исуса". В резултат на неговата ревност и непослушание към ясното ръководство на Светия Дух, Павел наистина се оказа в затвора. Мнозина мислят, че той е попаднал в затвора заради Евангелието, но истината е, че са го обвинили лъжливо за проповядване против закона, и първопричината за това беше открито пренебрегване на гласа на Светия Дух, от негова страна.

И така, гледайки назад към всичко, което е казано и направено в миналото, можете да видите, че Йахве избира много фанатични и ревностни хора. За съжаление, те поради своята ревност, понякога се оказват в проблеми, но Йахве винаги е готов да поеме риска с тези, които са ревностни за Него, защото древната Притча казва: "Където няма волове, яслите са чисти; но мнозина се възползват от силата на воловете."

С други думи, хората, които са ревностни за своя Цар, са същите ония, които в процеса на работа може да оставят след себе си куп проблеми, но в същото време те постигат и допринасят много повече, от който и да е друг, за Царството. Предполагам, че от гледната точка на Йахве, може да е един вид философия на "една крачка назад и две напред." За съжаление, ако Давид, Павел, Петър или Яков биха живели днес и ние не знаем, че това са те -библейските герои , то болшинството от вярващите биха ги нарекли високомерни, хвалещи се, лъжци и отявлени смутители. Християнската общност никога няма да позволи на Давид да стане лидер, защото ръцете му бяха изцапани с доказани престъпления на убийство и прелюбодеяние. Яков, заради мъглявото му минало, никога не би могъл да разчита на титлата- национален патриарх. Кандидатурата на Петър щеше да бъде отхвърлена от мнозинството църковни съвети, защото той се отрече от Христос три пъти, а след това се отличи и като прословут лицемер в Галатия, където се присъедини и към заклетите врагове на Павел -"партията на обрязаните". Да, даже и самият Павел почти навсякъде, навярно, биха го признали за непригоден за ролята на старейшина, защото очевидно и явно е горделивец и даже не е женен! А какво да кажем за Йешуа? Този беден момък беше истински низвергнат в неговия си град. Одумваха го и лъжливо го обвиняваха буквално всички, включително и собствените Му братя. Никоя църква на света не би посмяла да покани такъв човек да проповядва, като се има предвид отрицателните отзиви за Него в пресата и облак от полемики, който Го придружаваше където и да отидеше!

Но, както е в случаят с всички тези хора, както и с Финеес, Отец не отсъжда на основание на разсъжденията или думите на някои, нито се опира на тяхното мнение. Отец съди на основание на това, което ТОЙ вижда. ТОЙ съди по намеренията на сърцата. Отношението към човек, който минава през кръстовището на червен светофар, за да успее да спаси жена си, умираща на съседната седалка, абсолютно няма да е същото както към този, който прави същото защото закъснява за работа.

Еврейската дума за "ревностен, ревнив, желаещ да спечели", звучи като "кано". То предава следната идея: "никой не може да застане между вас и обекта на любовта ви". Заради какво, вие точно сега, бихте могли да направите всичко? Заради какво бихте могли "да излезете извън релси", както направи това Финеес? Лично за мен, това са жена ми и децата ми, а на второ място с малки изключения, са компромисите и лъжите. Ние, ненапразно сме нарекли нашето служение " Страст за Истината". Не мога да понасям някаква лъжа, особено лъжливите твърдения по Божието слово и лъжливото богословие. Понякога, виждайки в себе си греха или компромиса, грабвам копието на Финеес и се опитвам да пронижа самият себе си, за да се избавя от тоя грях. Често сме по-сурови към самите себе си, отколкото към другите. Постъпва ли някой от вас по подобен начин? Можете ли да си спомните други случаи, описани в Библията, в които хора са проявили такава ревност? Какво ще кажете за този епизод, в който Йешуа преобърна масите (Евангелие от Матей 21)? Той не можеше да стои безучастно и да гледа как Бащиният Му дом е превърнат в разбойнически вертеп. Ревността към Истината Го подтикна да направи нещо, за да промени ситуацията. Любовта, която Йешуа имаше за Истината, не Му позволи просто да стои и да гледа как някой скверни това, което Той толкова силно обича. А какво да кажем за историята за добрия самарянин? В нея е описан човек, който е бил ограбен, бит, съблечен и оставен да умре от пътя. Всички виждаха какво се е случило, но никой не искаше да се намеси. Никой не е имал ревност, усърдие и желание за победа, за да си каже: "Аз няма да позволя на врага да постъпва така. Този път той няма да спечели. Аз ще застана в пролома и ще се сражавам за този човек, за да му помогна да се изправи на краката си"- никой, освен един от мелезите -самаряни, така ненавиждани от юдеите. Той не беше левит, нито свещеник.

Ревността на Финеес в тоя момент се прояви в това, че той въпреки, че беше един без благородна кръв, неможещ да се похвали с висок сан или обществено положение, просто беше изпълнен със състрадание и милост и имаше достатъчно усърдие за да предриеме нещо по въпроса. Мога да цитирам много други примери: Петър, отсичащ ухото на войника, в опит да спаси Учителя си; Седрах, Месах и Авденаго, отказващи да се слеят с тълпата и да се поклонят на идол; Мойсей, убиващ един египтянин робовладелец и т.н.

Когато става дума за ревност и застъпничеството за истината, Йахве одобрително се усмихва-дори и ако методите на тези хора и да изглеждат малко нетрадиционни. По отношение на какво сте страстни? Какво предизвиква във вас ревност? Как постъпвате, виждайки несправедливости, от които сърцето ви се възмущава, а лицето ви почервенява? Библията ни казва, че гневът не е проблем докато е праведен. Но как да различим праведния гняв от неправедния? Неправедният гняв се фокусира върху това как да се навреди на човека, който извършва престъпление. Праведния гняв се фокусира върху това как да спре самото престъпление, преди то да навреди на повече хора. Той е съсредоточен на ходатайството и вмешателството в интерес на истината или справедливостта. Праведният гняв не намира удоволствие в мъст или нараняване на престъпника. Намира удоволствие само в това- да спре несправедливостта и да се бори за истината. Аз съм уверен, че Йешуа, преобръщайки масите в храма, не само разгневи търговците, но дори и нарани някои от тях. Много вероятно е масите да са падали на коленете им и да са им нанесли натъртвания. Йешуа не е искал да им причини болка, но това също напомня случката с княз Зимри и принцеса Хазвия-от историята на Финеес.

Те не биха загубили живота си, ако не бяха станали съучастници в греха.

Има голяма разлика между отмъщение и праведен гняв. На иврит думата, описваща мъст, говори за отмъщение и наказание. "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще въздам, казва Господ," - освен тия случаи, когато Той изрично заповядва на някого да направи нещо от тоя род. Но, от друга страна, праведния гняв идва свише и се явява Божия способ да ни подбуди към борба за слабите, отчаяните, мизерстващите, вдовиците, сираците, а също и към сражение за Истината. В заключение, ще приведа знаменития цитат на Едмънд Бърк: "Единственото нещо, което позволява на злото да триумфира в света - това са добрите хора, които стоят настрана и не правят нищо."

Затова, бъдете ревностни в онова, което произхожда от Светия Дух ! Включвайте се в играта и вкарвайте гол за отбора на Йахве! Не позволявайте на врага да краде, да убива и да унищожава. Ние имаме само един шанс да променим света към по-добро, така че вземете прашка и копието си и бъдете ревностни за Бога!

Шалом, Джим Стейли