Теорията за двете книги - опровергана. Част 3

Отделих достатъчно време в първите две части от тази серия, където опровергах твърдението, че има такова нещо като Книга на закона (КНЗакона) и Книга на завета (КНЗавета). Тези, които вярват в това твърдение, казват, че КНЗавета и КНЗакона са две съвсем различни книги, и че КНЗакона е дадена само на израилтяните заради греха им със Златното теле. В част 1 показах, без сянката на съмнение, че двата термина са синоними в Библията и се използват взаимозаменяемо както от Мойсей, така и от Исус Навин. В част 2 също разбулих хронологията на събитието със златното теле и показах как инцидентът се е случил точно по начина, по който книгата Изход го описва - в края на първото четиридесетдневно пребиваване, което Мойсей предприе на планината Синай.

Това е важно, защото ако инцидентът със Златния телец всъщност се е случил в края на пребиваването му на планината, тогава цялата тази теория се оказва фалшива. Това би означавало, че учителите на тази теория вече не могат да твърдят, че КНЗакона е била дадена заради греха със Златното теле, защото Бог дава заповеди от глава 25 по целия път до този инцидент със Златното телето - заповеди, за които тези учители казват, че са част от КНЗакона. Тяхният единствен отговор на ясната библейска времева линия, ще е да кажат, че събитието не се е случило в хронологичен ред, както предполага текста. Тази дръзка и недокументирана манипулация е основният стълб, който държи тази фалшива доктрина.

В тази статия ще разгледам последните два стълба, на които смятам, че цялата тая доктрина стои: неразбирането на ключовите пасажи в Посланието към галатяните, както и неразбирането на това, което действително е променено в Завета (споменато в Посланието към евреите ). По пътя, най-вероятно, ще засегнем и няколко други пасажи от Писанието.

Преди да започна, искам отново да подчертая, че това учение не е съществувало през Първи век, когато учениците са писали това, което сега наричаме Нов Завет (НЗ). Единственото им понятие за Писанието е било това, което сега наричаме Стари завет и единствената им концепция за Тора - петте книги на Моисей. За тях това се наричало "Законът на Бога", "Законът на Мойсей" или просто "Законът". Тези, които преподават Теорията за двете книги ( в оригинал Melchizedek Two-Book Theory ), са взели определени пасажи от НЗ-те писания и са прочели в тях съвременното изобретение на доктрината по начина на Еизогезата / Еизогеза е начин на интерпретация, тълкувание на текста, по който начин вмъкваме собствени предположения и пристрастия по нещата, бел.ред/. Този вид библейско тълкуване е често срещано във всички фалшиви доктрини. То не почива на културния контекст или убежденията на авторите, а на доктрината на съвременните учители. После се опитват да намерят пасажи в Писанията, които звучат така, както те желаят, независимо от това дали авторът им е могъл дори да помисли за такова тълкуване.

Правилната библейска херменевтика отчита първоначалното намерение над почти всички неща, като се има предвид културата, лингвистиката, извънбиблейските източници, артефактивните доказателства, географията и историческия контекст, но първоначалното намерение е на върха на пирамидата. Пропуснете това и вие пропускате всичко. Тази доктрина е обратно конструирана. Първо, започва с липсата на разбиране за това как да се прилага Тора днес или какво е първоначалното намерение на Създателя, когато Той е дал заветите. Тази липса на разбиране води до търсене на решение. Такова решение води до разделянето на Тора на две различни книги, които, както изглежда, може да донесат решение на съвременния въпрос за това, как да се спазва Тората. Тъй като онези, които подкрепят тази теория, практически нямат никакво доказателство, което могат да използват от Стария Завет (СЗ), за да подкрепят такова твърдение, те извличат от НЗ всичко и всички стихове, които биха могли да се разтегнат и видоизменят, за да подкрепят тяхната теория. Между другото, тези пасажи, как така пък се случва, да са най-обсъжданите пасажи в целия НЗ по темата. Тях неправилно са ги схващали почти две хиляди години, така, че сега ще се справим с тях. Нека да започнем с това, което аз наричам стълб № 5 - Посланието към галатяните:

Галатяни 3: 15 "Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого."

Този стих се използва за ретроактивно връщане на авторитетът от теоретиците от Теорията за двете книги, за да имат право да заявят, че заветът, направен с Мойсей е завършен в Изход 24: 8 и вече нищо друго не може да бъде добавяно към него.

Първо, Павел ясно заявява, че говори за завети между хората, а не между хората и Бога. Хората са равнопоставени. Йахве не е равен на нас. Неговите завети са васални споразумения, които Той може да променя, ако поиска. Не поиска ли Той незабавно да отмени завета, за който се закле на Синай, и вместо това да направи нов с Мойсей? Той не промени ли завета, за да направи място за синовете на Садок? Не даде ли развод на цялото Северно царство на Израел? Бих казал, ето ви анулирания, колкото си щем! Ако учителите от Теорията на двете книги са прави в разбирането си за този стих, тогава или Павел греши, или Йахве неправомерно анулира завети. Защото и двете не могат да бъдат верни. Павел не греши, защото е казал, че законите между хората не могат да бъдат отменяни или променяни, освен ако не преминат през подходящия посреднически процес на съдилищата и двете страни се съгласят за това. Същото е и днес. Но Йахве е и посредник, и висш Създател на Завета. Неговата съвършена праведност му дава право да сключва споразумения или да ги отменя по волята Си.

Второ, всички завещания в Танах (Старият Завет) са завети на прозрачноста, които се наслояват един върху друг. Когато идва следващия, той дава по-добро разбиране за заветите преди него. С други думи, макар и да са индивидуални завещания, те съставляват един общ Завет. Новите завети не отменят предишните завети, те само ги потвърждават. Те са само "нови" от правна техническа гледна точка, но всъщност са "подновени" от гледна точка на реалния живот. Още в следващия пасаж от Галатяни става ясно:

Галатяни 3:16-18 "А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос. И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието. Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание "

За да обясня тези стихове, ще цитирам от моята книга "Казусът на ИСТИНСКИЯ завет": "Както вече беше посочено, новите завети подобряват разбирането на предишните завети като прозрачни листи ... Ето как работят библейските завети. Павел обясни, че Мойсеевият завет, даден четиристотин и тридесет години след обещанието, направено на Авраам, не отменя Авраамовия завет, защото той е безусловен и му обещава, че неговите потомци ще бъдат избрани с определена цел и по-точно, че обещанието ще дойде чрез определен човек - Потомъка, известен още като Христос. Мойсеевият завет беше условен завет, който даде на потомците инструкциите, необходими за ежедневния живот, за да могат да достигнат пълния си потенциал като народ на Завета. Тора имаше властта да ги благославя и да ги проклина поради факта, че й беше дадена пълна власт над народа на Завета, докато обещаното Семе/ Потомък/ не дойде. Щом се появи Потомъка, Праведният съдия с власт над Заветния народ, тази нова прозрачност даде по-пълна представа за това как Тора трябваше да се прилага в живота на вярващия под Новия Завет. В ония случаи, когато се ръководеше от буквата на Закона, под стриктни наказания чрез човешко свещеничество, новата власт над Закона би го ръководела и управлявала чрез благодат и милост, основана на отделни случаи. Нещо, което обикновеният писмен закон никога не би могъл да направи. Така, както Давидовият завет не унищожи Мойсеевия завет, а Мойсеевият завет не отмени Авраамовия Завет, Новият Завет не унищожи Стария Завет. Той само унищожи човешкото първосвещеничество, което беше натоварено да го прилага със строгата буква на Закона. "

Сега стигаме до основния пасаж, който учителите от Теорията за двете книги използват, за да докажат, че КНЗакона е дадена заради греха към Златното теле.

Галатяни 3:19 "Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявяват престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай."

Текстът изрично казва, че законът е даден заради "нарушения". Учителите от Теорията за двете книги пък прочели точно в този пасаж, че това престъпление би трябвало да е грехът към златното теле. Но текстът не казва нищо за инцидента със златния телец. Въпреки това, за да направят теорията си годна за работа, теоретици от Теорията за двете книги се нуждаят от НЗ писания, за да я подкрепят, а това е добре да е точно в такава форма. Това е класически случай на Еизогеза, даже никога не е имало по - добър. Eизогезата чете текста с интерпретация, в която вие вече вярвате, а не екзегетично извличане от текста на онова, което казва първоначалното намерение на автора. В най-добрия случай е академически безотговорно да се прави такова нещо с текст като този, като се представя, че уж казва нещо, което той явно не казва, а в най-лошия случай е умишлено манипулиране на текста, със скрити мотиви.

Ако някога е имало подходящо време за Павел да заяви ясно, че всичко започва със златното теле, това би бил пасажът. Ако Павел е имал НЯКАКВА представа за тази Теория, това би бил моментът да обясни на тези езичници как точно и кога започна проблема. Но той не го прави ... защото тази Теория не е съществувала, когато Павел е писал това. Акцентът на Павел е, че целият завет е бил даден заради "прегрешенията" (множествено число) на човека. Това не е един грях, както при инцидента със златния телец, но грехове в множествено число. Това не значи ли, че всичко което учителите от Теорията за двете книги наричат КНЗавета, води до Изход 24: 8 ? Всички тези закони са били дадени заради греховете на израилтяните в тези области. Те не са знаели какво е праведност изглежда, и така Бог им дал инструкции как да се справят с тях и своя ближен. Ето защо Законът съществува, защото има някакъв закон на естествената тенденция на хората да грешат.

За да разшифрова, както останалата част от Галатяни 3:19 , така и следващата част, човек трябва да разбере, че Законът служи като върховна власт над човека, само докато Оня, Който е написал закона, е "извън града". Тази концепция ще я оживим сега през обектива на шоуто на Анди Грифит. В това телевизионно шоу, когато шериф Тейлър напускаше затвора, Барни Файф беше отговорник. Барни, заместник-шерифът, беше един полицай на буквата. Нямаше никаква благодат и нямаше втори шансове при него. Когато Барни откри, че Отис е пиян, Барни го отведе в затвора. Но Барни отговаряше и шефстваше само докато шериф Тейлър не влезеше отново през вратата. За онези, запознати с шоуто: колко пъти леля Би донасяше обяд в затвора и молеше да пуснат Отис да го изяде? Но Барни никога не го пускаше, обаче когато шериф Тейлър влезе, той пусна Отис от килията да изяде обяда, оставяйки Барни безпомощен да наложи закона. Шерифът даде на Отис благодатта и милостта, които той не заслужаваше.

По същия начин законът има пълна власт да управлява човека, докато шериф Йешуа не е получил господство над живота на човека. Законът все още определя какво е грях и има право да благославя и да проклина, но без Йешуа, Законът, подобно на Барни Файф, държи правонарушителя под стража до времето на Съда. Това е неговата работа: да разкрие греха и да създаде нуждата от Спасител. Когато човек вижда греха си и призовава Шерифа, Законът трябва да даде властта си на шериф Йешуа и веднага да освободи затворника заради Неговата благодат и милост. От този момент нататък законът все още съществува като принципи за живот, но човекът вече не е осъден, когато съгреши. Има начин да бъдете простени благодарение на благодатта на шерифа, която просто не съществуваше по-рано.

Бог даде закона не само на израилтяните, а на целия свят чрез Неговия народ. Павел пише в Римляни 3:19, че целият свят е под наказанието на закона и "целият свят може да стане виновен пред Бога" поради него. Тъй като целият свят е виновен, че нарушава закона Му, хората са грешници и следователно се нуждаят от Спасител. Да отнемем закона, значи да отнемем единствената дефиниция на греха и в резултат да премахнем проклятието от цялото човечество, правейки кръвта на Христос актуална само за хората от Неговото време. Причината, поради която хората се нуждаят от Спасител, е, че те са грешници, а грехът се определя като нарушаване на Неговия Свят Закон (1 Йоан 3: 4). Павел продължава мисълта си в следващите няколко стиха: Галатяни 3:20-22 "Но ходатаят не ходатайствува за един; а Бог, Който дава обещание, е един.Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона. Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват."

Павел разбирал, че някои ще го изтълкуват невярно, сякаш учи против закона, и противопоставя Закона на Благодатта. Поради това той изяснява, че Законът изобщо не противоречи на обещанията и благодатта на Бога. Но двете работят заедно. Законът ни учи как да обичаме Бога и да се обичаме един друг. Когато го нарушим, заместник шерифа ни слага в "затвора", което създава нуждата от благодатта на главен шериф Йешуа. Обещанията на Бога са необходимото решение: Христос е отговорът чрез вяра, на осъждането, което произтича от това, че хората нарушават Неговия свят закон.

Павел казва същото и в Римляни, глава 3, където аудиторията му мислела, че той учи срещу Божия закон (КНЗакона):

Римляни 3:31 "Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона."

Посланието на Павел е последователно във всичко и е абсолютно невярно схващано, от гледна точка на неразбирането на равинския юдаизъм от 1ви век. Той е против използването на Тората като средство за спасение и оправдание пред Бога, вместо това заявява, че спасението идва само чрез вяра в Христос. А после Законът се използва като основна насока за живота. Той казва в Галатяни, че Законът (КНЗакона) не е против Божиите обещания, а в Римляни, че КНЗакона (Законът) не е анулиран само защото е дошъл Йешуа. Всъщност той казва, че Законът стои все още! Павел не премахва Тора, а просто се бори с фалшивата доктрина на своето време, че трябва да бъде изпълнявана, за да бъде човек спасен. Учителите от Теорията за двете книги просто взимат традиционното анти-номианско тълкуване, заставяйки Павел да "противопоставя" Тората срещу Христос и усукват Писанията, в опит да подкрепят теорията си. Но след като виждаме как Павел разбира Божия закон и какво наистина казва, цялото послание на Новия Завет става ясно. Нека разгледаме друг труден пасаж:

Ефесяни 2:14-16 " Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше, като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир, и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата."

Този пасаж е причинявал на хората проблеми от векове, защото се оказва, че от самото начало Христос е премахнал собствения си закон. Проблемът е, че Йешуа вече каза в Матей 5:18, че "докато небето и земята не изчезнат, един йод или една точка няма да преминат от Закона, докато всичко не се изпълни", а Павел просто каза, че поддържа закона и че пришествието на Христос, няма да го унищожи ни най малко. Освен това, ако Павел казва, че Законът е отменен тук, той би се противопоставил на онова, което казва пък в Римляни 7: "Аз се наслаждавам в Божия закон" (ст. 22) и че той желае да "служи на Закона на Бог "(ст 25) с ума си, но с плътта си служина закона на греха. Единственият "закон на Бога" през Първи век, както многократно посочих, е това, което те наричали ​​"Книгата на Закона", Тора на Първи век. Да не говорим, че Павел би противоречил на своя колега Йоан, който казва в собствените си писма, че единственият начин да обичаш Бога е да "пазиш заповедите Му" (1 Йоан 5: 3), а "заповедите Му не са тежки" (стих 3 ). Идеята, че Божият закон някак е бил отстранен, създава толкова много проблеми с Писанията, противоречия и лицемерни изявления, че не само противопоставя един на друг авторите на НЗ, но ги противопоставя срещу Йешуа, а после противопоставя и самият Йешуа против Отец Му, Който пък заяви, че Неговият Закон е бил и ще бъде за всички времена, включително Хилядолетието.

И така, какво казва този пасаж тогава? Погледнете го внимателно. Той ви казва ТОЧНО какво се премахва: "враждата", омразата между Северното царство от езичници и Домът на Юда, от 1ви век. Грехът на прелюбодейството на Северното царство Израил накара Бог да ги разведе, оставяйки ги извън завета, без връщане. Евреите изградили истинска стена в храма, наречен "стената на раздялата", която отделяла двора на езичниците от останалата част от храма, до която са допускани само евреи от Юда.

Грехът на Северното царство, който създал разделението, е причината за омразата между двете царства ( Юдовия Израелев дом, който контролираше както храма, така и Израел и Северното царство Израел, което беше разпръснато по народите и станало като езичниците) заради заповедите, които са нарушавали, е онова, което е било унищожено на кръста. Там беше премахнат техният грях, който по подразбиране премахна "стената на разделението", така че двете царства да могат отново да бъдат "един нов човек". Вече няма отлъчване на блудния син, който бе изгонен далеч, но отдавна изгубеният син е бил "приближен чрез кръвта на Христос." Христос унищожи греха им, а не Своя собствен закон 2 Tимотей 1:10 изяснява това:

" а, която сега откри чрез явлението на нашия Спасител Христос Исус, Който унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието..."

Смъртта бе премахната. Нашите грехове и връзките, с които ни държаха, бяха заковани на кръста, а не Закона. Това е илюстрирано перфектно в друг труден пасаж, тоя от Колосяни.

Колосяни 2:13-15 "И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско естество, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления; и като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста; и като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него."

Текстът разкрива контекста, когато казва: "... като ви прости всички престъпления". Контекстът очевидно се занимава с нашия грях, именно греха, с който Христос се справи на кръста. Неговата прошка за нашия грях изтрива "ръкописа на изискванията, които бяха срещу нас, с които сме били в противоречие със Закона". Писменият закон на Бог изисква нещо, само когато е бил нарушен. Законът е срещу нас, когато го нарушаваме и "записът на изискванията" е "билета, документа", който получаваме защото сме в нарушение на закона. Христос унищожи "билетите", които Обвинителя държи срещу нас. Ето защо в последния стих в този пасаж се казва, че Христос е разоръжил началствата и силите на тъмнината. Ако беше Законът на Бога прикован на кръста, той щял да каже, че Христос е разоръжил Божия закон. Но Божият закон не беше проблем. Проблемът е врагът, който използва нашите престъпления на закона, срещу нас. С други думи, всеки път, когато грешим, тези грехове стоят срещу нас, написани в главите и стиховете, точно като цитирането на точки и алинеи от закона, както прави днес някой полицай. Тези цитати са "изтрити" и приковани на кръста. Пръстите на греха са счупени. Наказанието е платено.

Освен това фразата "ръкописа на изискванията" е "cheirographon tois dogmasin" в оригиналния библейски гръцки език и това е единственото място, което се използва в Новия завет. Според пълния изчерпателен речник на Старо и Новозаветното слово на Вин "Това означава меморандум за дълг," записване на ръка ", използвано в публични и частни договори, а това е техническа дума в гръцките папируси. Такива ръчно записани бележки са бли публични и за тях д-р Дейсман казва: " това е една стереотипна формула, в тези документи има записано обещанието да се върнат записаните пари, или дългове ..." С други думи, тази фраза говори за дълг, който е дължащ се, има го написан и каталогизиран като "изискване" върху длъжника, който дълг трябва да бъде платен.

Теологичният речник на Новия завет добавя следното: "Вид метафора на бележката за задлъжнялост ", като това е употребено по-скоро да подчертае предишното твърдение ..., че Бог е простил грехове. Той е отменил бележката на задлъжнялостта, като ги взема и ги поставя на Христовия кръст "(Герхард Китъл, 1995, том 9, стр. 436). Йозеф Бен Авраам също посочва, че Фрибергският лексикон обяснява фразата "cheriographon dogma" като "строг ръкописен документ", а в юридическите въпроси: запис на заповед, запис на задлъжнялост, образно обяснен в Колосяни 2.14, а не самият Закон, но това е записът на обвиненията ..., които стояха срещу нас и които Елохим символично премахна, като "ги прикова на кръста" (Bible Works software)

Независимо от начина, по който се опитваме да манипулираме и извратим Колосяни 2:14 и други пасажи от Писанието, за да се вместят те в теологията ни, дори християнските теолози, които разбират гръцки език, са съгласни, че тази фраза говори конкретно за ръкописен документ за задлъжнялост и при никакви обстоятелства не може да бъде самия действителен писмен Закон. Ето защо има някои библейски версии като Арамейска Ламса, които превеждат фразата, така, че да отразят тази концепция: Колосяни 2: 13-15 (Ламса)

"(13) И вие, които някога бяхте мъртви в греховете си и необрязването на плътта ви, на вас даде да живеете с Него и ви прости всичките грехове; (14) и чрез заповедите Си Той отмени писмения запис на греховете ни, който стоеше срещу нас; и като го извади от сред пътя, прикова го на кръста. (15) и отнемайки смъртното си тяло, изложи силата на злото и чрез Личността Си открито ги посрами."

Както можете да видите, това, което на пръв поглед изглежда, че посочва, че Законът на Бог е прикован на кръста, с едно задълбочено разследване показва точно обратното. Доказателствата са ясни. Бог не унищожава собствената си конституция на Царството Си, Той плаща дълга, за да освободи Невястата Си от затвора на греха й. Той заличава греховете й и я освобождава за нов живот.

Говорейки за "заличаване", също е интересно да се отбележи, че същата гръцка дума за "заличаване" - exaleipho - се използва и в Деяния 3:19.

Деяния 3:19 " Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат /exaleipho/греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа.."

Отново виждаме последователността на темата, когато взимате под внимание ЦЕЛИЯ контекст от Библията. Нашите грехове и необходимите раплащания, свързани с тях, са това, което се заличава и приковава на кръста, а не Неговия закон.

Въпреки че има много повече пасажи, освен тези редове, то и те са достатъчни, за да покажат, че тези стихове са били неправилно интерпретирани от години. Връщането им обратно в техния исторически контекст реорганизира всички послания на Павел, заедно с цялото Писание по тази тема. Нека да разгледаме някои от тези пасажи в Евреи: Евреи 7:18" защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност.."

Ние знаем факта, че авторът не се отнася към самата заповед като слаба и безполезна, защото казва в следващата глава "Защото, като ги укорява, казва ..." (Евреи 8: 8). Именно защото хората бяха слаби и безполезни, заповедта стана безполезна да изпълни първоначалната си цел, която беше да благослови. Всички правила и заповеди във всяка култура по всяко време са толкова добри, колкото са тези, които решат да им се подчиняват. Гръцката коренна дума тук за анулиране е aтeтeo, което буквално означава "да лишиш закона от силата му с мнения или действия, които му противоречат". Когато Йешуа умря на кръста, Той взе нашето наказание и следователно "лиши закона от силата" да ни осъди. Неговата постъпка не премахва закона, който изисква плащане, а анулира силата да ни осъди, защото наказанието е било платено.

Думата "заповед" (единствено число) в Евреи 7:18 специално говори за заповедта, че първосвещеникът идва от линията на Аарон. Този конкретен закон се изпълнява от по-висшия закон. Моделът в небесата, от който е копиран земният образец, започва да се слива със земната система. По-висш първосвещеник е заместил първосвещеника, а не цялата свещена система.

Ако целият закон (КНЗакона) беше премахнат, нямаше да има нужда от висш свещеник от друга линия, нито пък да има нужда от небесна Скиния.

Не забравяйте, че цялата система на скинията / храма е била дадена в това, което учителите от Теорията за двете книги наричат КНЗакона. Ако предположим, че сега сме само под това, което те наричат КНЗавета, защо има небесна храмова система, защо има Първосвещеник и защо всичко ще се възстановява отново, когато Той се върне?

Отказ от човешкия първосвещеник и замяната на свещеничеството с новото Първосвещеничество не е по-различно от онова, което направи Йахве: отстрани скинията на Мойсей и я замени с новия храм на Соломон. Новият храм направи палатката на скинията остаряла, защото новият храм беше по-добър. Слабостта на палатката на скинията беше заменена със силата на физическия храм. По същия начин левитският първосвещеник беше заменен с нещо много по-силно и много по-полезно: Христос. Заветът е "нов" само поради промяната в администрацията, а не защото законът се е променил. Законът позволява тази промяна и е бил вграден в него от самото начало, още с първоначалното намерение на Твореца да има храм с Неговия Ангел, като Първосвещеник и цар на народа Му. Хората отхвърлиха тази система, като поставиха левитската система на нейно място. Йахве просто връща обратно нещата към първоначалния Си план.

Евреи 8: 7-13 "Защото, ако оня първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори. А напротив, когато порицава израилтяните, казва: "Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет; Не такъв завет, какъвто направих с бащите им В деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; Защото те не устояха в завета Ми, И Аз ги оставих, казва Господ. Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им И ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат мои люде; И няма вече да учат всеки съгражданина си И всеки брата си, като му казват: Познай Господа; Защото всички ще Ме познават, От малък до голям между тях. Защото ще покажа милост към неправдите им И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече". А като каза "нов завет", Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване."

Ако гледате този пасаж с идеята, че Новият Завет напълно е заменил Тора, има ярки противоречия на повърхността. В стих 13 авторът използва думата "остарял". Ако е казал, че Тора е отхвърлена, защо е цитирал от Еремия 31:33, където ясно се заявява, че Господ ще напише Своята Тора на сърцата ни? Тора е първият завет, който се споменава тук. Помнете, че в Еремия 31 еврейската дума "Тора" се превежда на английски като ЗАКОН. Как може Еремия 31 да описва подробно написването на Тора върху сърцата ни в Новия Завет, а Посланието към евреите да ни казва, че този ЗАКОН вече не съществува? Или тези заповеди от Закона са написани на сърцата ни, или не съществуват. Не може да е и двете. Това поразително противоречие стои, освен ако авторът на Евреи не говори за пълното заместване на всеки детайл от първия завет. По-скоро той конкретно говори за това как се прилага този Нов Завет. Контекстът е за промяната в свещеничеството, което прави човешкото първосвещеничество остаряло, което юридически и буквално прави завета съвсем нов.

Послание към Евреите е написано, за да помогне на еврейските вярващи, които не разбират, че сега всичко е прехвърлено на Йешуа, Който поема ролята на новия Първосвещеник. Те бяха толкова свикнали с човешката свещеническа система, че не можеха да разберат, че се променя по някакъв начин свещенството, особено в храма, стоящ точно пред тях. Те се мъчеха да разберат теологичните и практически последици от тази свещена промяна. Фокусираха се върху човешкия първосвещеник, който ги представляваше, така че авторът на Евреи трябваше да използва много силен език, за да им помогне да направят прехода към Онзи, Който ги представляваше сега.

Евреи 9:15"Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет."

Учителите от Теорията за двете книги вземат този пасаж и прочитат в него това, което искат те да кажат, за да подкрепят теорията си. Те го тълкуват казвайки, че Йешуа сега е посредникът на Новия Завет, изкупил ни от греха към златното теле. Проблемът с тази интерпретация е, че текстът не казва нищо за златното теле. Това е мястото, където те поставят собствените си предположения в текста. Това е класическа Еизогеза- когато в текста се чете нещо, което вече се вярва, че е така. Това ги прави слепи на всяко друго тълкувание.

Ако учителите от Теорията за двете книги са безпристрастни и интелектуално честни, те би трябвало да признаят, че е толкова вероятно тълкуването на пасажа да е просто, защото народа наруши завета, който беше даден на Моисей от планината Синай (всичко това те наричат КНЗавета и КНЗакона), Йешуа трябваше да дойде и да умре, за да ги спаси от греха, който се определя като нарушение на закона. С други думи, Той просто плати дълга им и ги освободи от греха. "Затова сега няма вече осъждане на онези, които са в Христа Исуса" (Римляни 8: 1). Отново, ако има прочит в Писанията на нещо, което не съществува и не може да бъде доказано, само да се увеличат доказателствата в подкрепа на Теория, това в действителност създава една много слаба теория. Истинските доктрини имат подкрепата на неоспорими пасажи в Писанията, много малко от които са двусмислени. Тази доктрина няма неоспорими доказателства, но е почти на 100% от двусмислени пасажи.

Доказателствата, че някой от 1ви век дори е чувал за тази Теория са абсолютно нулеви. Единствената дефиниция на греховете на авторите на НЗ е нарушаване на Божия закон, който те определяха като Мойсеевия закон, както и всичко, дадено му на планината. По едно съвпадение това е онова, което Йоан казва в 1 Йоаново 3: 4 "... грехът е беззаконие". Това е същото нещо, което Павел каза в Римляни 7: 7:

"Не бих познал греха освен чрез Закона, защото не бих познал че алчността е грях, освен ако законът не е казал:" никак да не пожелаете ".

Интересно е, че Павел цитира десетте заповеди и ги нарича "Закона". Както можете да видите, от гледната точка на НЗ писатели, беше само "Закона". Няма доктрина за две книги.

Както казах по-горе и ще кажа отново, когато наистина проучим тази теория, просто няма достатъчно доказателства, които да я подкрепят. Почти всички доказателства, които се цитират, са или изкривени, за да означават нещо, което авторът не е възнамерявал да каже, или казаното въобще не подкрепя тази теория (като например промяна на времевия интервал за случката със златния телец).

В края на краищата вие, читателите, ще трябва да решите дали в тази доктрина има достатъчно реални, неопровержими доказателства, за да се почувствате комфортно, като приемете позицията, че ако не сте прави, може да ви дадат титлата "най-малки в Божието царство". В края на краищата Йешуа каза в Матей 5:19, че "ако някой наруши някоя от най-малките заповеди и така учи хората, ще се нарече най-малък в Небесното царство, но който изпълни и така учи хората, да се нарече велик в Небесното царство. " Приятели, за какви заповеди говори тук Той? Заповедите от стих 17, това, което Той нарича "Законът".

В част 4 от тази серия ще покажа колко много пасажи от Писанието, които подкрепят Божия закон ("Законът") в НЗ наистина съществуват. Убеден съм, че това не само ще продемонстрира съгласувана синергия в Светите писания по тази тема, но също и ще разкрие как и колко авторите на НЗ подкрепят и обичат Божия закон.

Шалом!

Джим Стейли Март 2018 г.