БИБЛИЯТА ОПРАВДАВА ЛИ РОБСТВОТО?

СЛУЖЕНИЕ НА Джим Стейли Библията оправдава ли робството? Това е добър въпрос. В изучаването ни тази седмица, ще разгледаме въпроса и ще видим какво можем да научим по темата. Някои са предположили, че идеята за робството е дошла от Библията и че Библията действително го подкрепя. Затова нека поставим въпроса под сигурното мерило на Писанието и да открием истината.

Левит 25:44 ''А колкото за робите и робините, които ще имаш – от народите, които са около вас, от тях да купуваш роби и робини.''

От стихове, като този по-горе, със сигурност мога да видя объркването и това, как хората могат да повярват, че Библията подкрепя робството, но не всичко е точно така както изглежда на повърхността. Нека да задълбаем по темата и да видим дали има нещо повече отдолу.

На първо място, ще бъде интересно да научим, че думата ''робство'' не съществува в оригиналния иврит. Думата, преведена като робство, всъщност е еврейската дума ''eбед'', което означава слуга и се превежда, като такава почти 800 пъти в KJV (Кинг Джеймс превод). Нито веднъж не се превежда, като роб, но това не означава, че понятие за робството не е съществувало тогава. Със сигурност е съществувало и то в много форми, както ще видим.

СЛУГА ИЛИ РОБ?

''Eбед''идва от трибуквената коренна дума ''aбaд'', която означава "да работиш, да трудиш или да служиш" и от двубуквения корен ''aб'', който означава "гъст, тъмен облак". Когато някой е принуден да се превърне в ''eбeд'', животът му може със сигурност да изглежда, като черен облак над него за определен период от време, но ще се върнем към това след малко. Засега нека да разнищим всичко и да видим какво точно е ''eбeд''

Най-напред, за да разберем тези очевидно трудни стихове, първо трябва да сме наясно с древните робски практики. Животът е бил изключително труден в древния свят. Основно са се занимавали със селско стопанство, което е било изцяло зависимо от природните сили, които са извън контрола на човека, включително и дъждът. И макар да е имало заможна класа, както и средна класа, бедните са били преобладаващи и то в постоянно състояние на нужда.

Имало е няколко различни типа слуги и няколко различни начина, по които човек е можел да се превърне такъв. Двете основни групи слуги са били: евреи- слуги и езичници- слуги и за тях има различни правила, определени в Тората.

Човек би могъл да стане слуга в древния свят, ако е бил военопленик от война, принуден да се продаде заради неплатен дълг, роден от родители, които са били роби, или ако е бил отвлечен и продаден. В древния свят, робството е било тежко и е можело да бъда смъртоносно за роба, в зависимост от това как е бил третиран от господаря си. Поради тази и повече причини, Йахве е искал да изясни пределно как израилтяните трябва да се отнасят с робството и какъв ще бъде Неговият закон по този въпрос. Правилата за робството са зависели от самия господар, но не е било така с Неговия народ. Бедни винаги ще има, винаги ще има хора, разселени от война, които нямат друг начин да оцелеят, ако не станат слуги и винаги ще има хора, които не могат да си плащат дълговете и ще трябва да "подадат жалба за несъстоятелност . " Противно на другите богове на народите, Елохим (Съдия и Бог) на Израил искаше да e сигурен, че онези, които попадат в категорията "eбед", ще имат права и ще са защитени.

ЕВРЕЙСКИ ''EБEД''

Ако някой човек е бил евреин, който е изпаднал в трудности и е бил принуден да стане слуга, за да изплати дълга си на друг евреин, то не е било позволено такъв да бъде третиран като ''eбeд'', а като нает слуга или иначе както се нарича днес - наемник (Левит 25:39). Той е трябвало да работи за своя "работодател" в продължение на шест години и е трябвало да бъде освободен на седмата година. През юбилейните години, които се случват на всеки 50 години, всички еврейски слуги били освободени, независимо колко дълго са им служили (Левит 25: 37-43). Никой от евреите не е трябвало да работи повече от шест години. Йахве е искал да се увери, че ще съществува система, в която евреите да изплатят дълга си и да продължат живота си на чисто. Робството между Божия народ не би било толерирано.

Разликата в нашата аналогията на служителите тук е, че такъв в позицията "слуга" не е получава заплащане за труда си, защото той изплащал дълг. Както е влязъл, така и излиза. Ако е влязъл с жена и деца, той може да си тръгне с тях. Ако е влязял сам, но след това се ожени под покрива на господаря си, той може да си тръгне, но съпругата му и всички деца трябва да останат, тъй като са дошли или са родени в къщата на господаря, който се е грижел за тях. Ако слугата е искал да остане със семейството си и е обичал господаря си, той е можел да отиде пред съдията и да му пробият ухото, заявявайки, че иска да остане постоянно в служещ статут (Изх. 21: 6). Йахве поставя строги правила за слугуване, защото не е искал Неговите хора да бъдат продадени отново, като роби (Левит 25:42).

ЕЗИЧЕСКИ ''EБЕД''

Правилата са били различни, ако човек не е бил евреин или пък е бил пленен във война, или е избрал да се продаде по финансови причини. Не е имало никаква шмита или юбилейна свобода за ''ебед''-а от друга нация. Евреин е можел да си купи ''ебед'' от друга нация и този човек да бъде негова собственост за цял живот (Левит 25:45). Но при никакви обстоятелства, без значение дали човекът е бил евреин или езичник, не е било позволено на израелтяните да властват над такива със строгост (Левит 25:46). Трябвало е да се отнасят с всички с достойнство и уважение. Въпреки, че за обноските към слугите до голяма степен е зависело от характера на господаря, то е имало строги правила за това как да се отнасят с тях. Например, ако господарят набие роб или причини телесна повреда на слуга, този служител ще бъде освободен от закона на Тора, заради нараняването му.

Не така е било при чуждите народи, които не са имали такива закони. И поради тази причина много хора от заобикалящите ги народи, които са се озовавали в бедствени ситуации и са били принудени да се продадат, като ''eбед'', са идвали в Израел, за да го направят. Те са знаели, че там има закони и права, които са дадени за тях от Еврейския Бог, и които не съществуват при другите народи.

Разликата между библейското робство и американското и европейското робство от отминалите времена, е била голяма.

Първо, източникът на роби за съвременната търговия с роби е бил отвличането на хора от домовете им от чужди държави, практика, която е забранена и осъдена от Йахве (Второзаконие 24: 7). Африканският народ не са се продавали, като роби, защото са нямали друг начин за да оцелеят. Било е система, базирана на алчността и езичеството, еволюционна война на класи, която класифицира определени хора, като по-низши от човек, така че стопаните на роби да могат да живеят по-луксозен живот.

За разлика от тях, по-голямата част от търговията с роби в Израил се дължала на факта, че човек се продавал в робство, след като попадал в трудни за него, времена. Всъщност, без тази система на слугуване, много семейства биха били напълно безпомощни и щяха да гладуват до смърт. Системата им е дала възможност да плащат дългове, да оцеляват или и двете. За евреите винаги е имало светлина в края на тунела, тъй като законът заявява, че те могат да работят само шест години, и че всеки щебъде освободен в Юбилейните години.

Тази робска система е била преобладаваща в древни времена и е била част от всички култури, жените са се обличали в най-хубавите си дрехи, когато мъжете им отиват на битка. По този начин, ако съпрузите им загинат, жените щели да бъдат привлекателни за победилите войници. Те са знаели, че техният физически живот е изложен на риск и че ако не бъдат взети от някой от победителите след битката, те вероятно ще загинат поради тежката среда, създадена след войната.

ПРОРОЧЕСКИ ВРЪЗКИ

И така, как всичко това се връзва с Новия Завет и с вярващите днес? Има МНОГО общо с нас и е почти цялата основа на Новия Завет. Как?

Ами нека да направим някои връзки. На първо място, позицията на служещия се основава на дълга. Когато човек не може да си плати дълга, той трябва да се продаде в робство. Библията казва, че "... заплатата на греха е смърт, но Божият дар е вечен живот в Христа Исуса ..." (Римляни 6:23).

Всички ние дължим дълг, който не можем да платим. Всички, които разбират това и дават себе си на търг, се купуват и плащат от Йешуа. Той върви напред и плаща цената за откуп с кръвта Си и ги въвежда в Неговата къща. Сега те са Негови слуги.

Трудно е да си слуга на тази земя, но понеже сте част от Неговото семейство, то трябва само да работите шест години и тогава сте свободни. Шестте години са пророчески свързани с шестте работни дни, последвани от седмия ден на почивка. Това също се вижда и в шестте хиляди години човешки труд, последвани от хилядолетието за почивка на Господните слуги. На този ден всички, които Му служат, ще са освободени от тази земна система и им се дават нови животи и нови позиции в царската система. Междувременно, подобно на разпоредбата в Тората, защото обичаме нашия Господар толкова много и Той се отнася с нас, с такава милост и благосклонност, то ние решаваме да отидем пред съдиите и ушите ни да бъдат "продупчени", както Той беше, като положим клетва да Му служим завинаги В Неговата къща.

Езичниците са имали малко права. Само онези, които са част от Израил, са имали право на истинска свобода в идната Юбилейна година. Ето защо няма Нов завет за езичниците. Както се казва в Еремия 31:31, Новият Завет е само с Израелиевия дом и Юдовия дом. Ето защо Павел казва, че езичниците трябва да бъдат присадени на Маслината Израил (Римляни 11) и да станат част от обществото на Израил и участници в обещанията (Ефесяни 2). Без да станат част от Израел, те не могат да участват в тези красиви заветни обещание, като едно от тях е Законът за робите.

ТЪМНИЯТ, ГЪСТ ОБЛАК

Помните ли тъмния и гъст облак, за който споменах по-рано, като еврейска коренна дума ''aб''? Казахме, че когато човек трябва да се продаде на търг, защото не може да плати дълг, който той дължи, това е сякаш, че той живее под тъмен и гъст облак. Красивото нещо за тази еврейска дума е, че тъмни и гъсти облаци са свързани с благословението, покриването и славата на Йахве (Изход 19: 9, Йов 22:14). Тези, които са слуги на Всевишния, могат да изпитат трудни времена, но ние сме под Божия облак от слава. Гарантиран ни е дъжд за нашите усилия, защото Той е в облаците и водата е в Негово име. В интерес на истината, еврейската дума за водата е ''маим'' и думата за Рай е ''шамаим''. ''Шем'' е думата за име, а ''маим'' е вода. Раят буквално е мястото, където водата идва от Името!

Накрая, тъй като сме на темата за думите -картини, ''eбед'' е спелувана така:''АИН', ''БЕТ'', ''ДАЛЕТ''. В древния палеографски иврит, където всяка буква е била първоначално собствена картина, ''АИН'' е око, ''БЕТ'' означава къща, а ''ДАЛЕТ'' е било отворена врата. Когато съберете всичко заедно, получавате "Един, който държи окото си на къщата, получава отворена врата". Истинският служител на Йахве е съсредоточен върху Божия дом и от своя страна Отец отваря вратата. Когато отделим време, за да се съсредоточим върху собствените си къщи, нашите собствени храмове и да научим всичко, което можем от Него, Той ще отвори врати, които според нас са били невъзможни да се отворят.

Не знам за вас, но аз съм благодарен да бъда вечен слуга на Йахве, чрез Неговия Син Йешуа. Ушите ми са пронизани със Словото Му и аз трябва да слушам внимателно гласа на Учителя си. Купени сме с цена, която е била изплатена изцяло. Хваля Бога, че Тората не е била анулирана и законите за робство няма да влязат в сила днес. В края на краищата самия Закон на робството е това, което ми позволява да бъда закупен...

Шалом, Джим Стейли