ЗАКОНИ НА КОМУНИКАЦИЯТА. Част 2

ЗАКОНИ НА КОМУНИКАЦИЯТА Част 2: Втори закон на Комуникацията

Вторият закон за комуникация е: Начинът, по който хората се учат и схващат, определя това как преподавате.

Не е достатъчно да решите и определите, както и да научите начина, по който ще преподавате/учите/ или как ще го чувствате най-удобен за вас си, за да сте ефективен учител. За да бъдете ефективен учител, първо трябва да откриете кой е най-добрият начин за вашите ученици да се учат. След като направите това, важно е да разберете, че основната роля на учителя е да бъде мотиватор и насърчител за ученика, така че да може да ползва това, което научава и да бъде вдъхновен, за да го приложи на практика. Това прави обучаемият изследовател, откривател и извършител. Големите учители не се интересуват толкова от това, което преподават, а от това, дали ще го правят техните ученици. Защото ако учителят не може да накара ученика да направи това, на което го учи, тогава учителят не е наистина учител и обучаемият в действителност не се учи. Ако "вярата без дела е мъртва", така и учението, без практика, също е мъртво.

Според психолога Абрахам Маслоу има четири нива на обучение.

Първото е несъзнателна некомпетентност. На това ниво човекът е невеж и дори не го знае. Второто ниво е съзнателната некомпетентност. Тук е мястото, където човек разбира, че не знае нещо. Това обикновено идва от някаква нова информация, която му е представена по начин, по който може да я приеме. Третото ниво е съзнателна компетентност, когато индивидът е научил вече нещо. Информацията е нова за него и той е наясно с това. И накрая, последното четвърто ниво е несъзнателна компетентност. Това е когато индивидът знае информацията толкова добре, че това става автоматично за него, както за човекът, който шофира в продължение на двадесет години. Той вече не мисли за това, просто го прави. И така, как пасторите, учителите и родителите да станат като онези, които преподават на четвърто ниво? Съпротивление. Съпротивлението е абсолютно важно за процеса на учене. Докато на учащият не му се наложи да се замисли къде се намира той в момента, не може да има някакво движение, мотив за изучаване на нещо различно от това, което вече знае. Изкуството се заключава в това, да се знае какво съпротивление е необходимо за всеки човек. Твърде многото съпротивление ще предизвика тревожност и чувство на неудовлетвореност. Твърде малкото ще доведе до апатия.

Творецът разбира това понятие много добре, тъй като Той е върховният Учител. Независимо дали го знаем или не, когато станем Негови деца, ние ставаме Негови ученици. И ако сме Негови ученици, тогава трябва да се поучим от нашия Учител. Някои проявяват себе си в клас със сърце, готово да се учат лесно и възприемчиво, но други, за съжаление, трябва ще да се научат по трудния начин ... чрез "съпротивлението".

Веднъж прочетох нещо, в което се казваше, че можем да се доближим до Твореца или чрез молитва, или чрез страдание - това е наш избор. С други думи, ние можем да се поучим от Учителя, като го следваме чрез молитвата, или можем да научим в някакъв болезнения процес за Него, в който Той се опитва да привлечем вниманието ни, като умишлено нарушава равновесието ни. За повечето от нас Той трябва да направи драстични нещата, за да привлече вниманието ни. Понякога това, че правим грешки идва точно от Него, като ни позволява да правим тия грешки, които Той не ни спестява, и позволява на враговете ни да ни застигнат временно, или пък създава някакво друго изпитание, само за да се спрем и изоставим нашата пътека и да започнем да следваме Него. Чрез тази "съпротива" ние не просто изучаваме Словото Му, ние УЧИМ Неговото Слово ... ние го живеем. Ние "правим" това, което Учителят преподава на момента.

В почти всеки кръг, неща като съпротивление и напрежение се преподават единствено като негативи, но в Божията култура напрежението е единственият инструмент за обучение. Например, ако на заседанието на директорите има двама членове, които силно не са съгласни помежду си, други ще усетят напрежението в стаята. Вместо да го разглеждаме като негативен опит, ние трябва да го разглеждаме като възможност да разберем откъде идва различието в другият човек. Подкрепяйки и питайки всеки човек за какво се съгласява и какво е важно за него, е чудесен начин да разберете какви са реалните проблеми зад онова, което изглежда, че е конфликта. В по -голямата си част, истинският проблем в отношенията, предизвикващ напрежението, не е този на пръв поглед. Често има нещо много по-дълбоко, което трябва да бъде изведено на повърхността. И това съпротивление ще придвижи човекът, ученикът, от сегашното му разбиране на нещата, в една нова позиция. Това може да се случи само, когато човекът в позицията на преподавател съобщи, че е готов да бъде и ученик. Когато отделим време наистина да разберем кои са нашите ученици и как се учат и схващат, можем да приспособим посланието си към всеки индивид или група. Когато го правим в смирение, като приемаме винаги позицията, че и ние сме обучаващи се, това улеснява учещия да заеме една нова позиция, която иначе би могъл да отхвърли.

В следващата част ще говорим за това колко е важно обучаемите да бъдат част от реалния процес на обучение, чрез активност и участие. Ще говорим и за това колко е важно родителите и учителите да оформят сърцето, а не само ума.

Шалом! Джим Стейли Април 2018 г.